Днес в Мексико протичат „суперизбори”. Около 90-те милиона избиратели в 130-милионната страна трябва да гласуват не само за нов президент, но и за нов 500-членен Конгрес, за 128 сенатори, за губернатори в 9 от 32-ата щата на страната, включително и в най-населените като столицата Мексико, Халиско и Веракрус, за 1600 нови кметове и за 972-ма депутати в местни парламенти по щатовете.
Заради разликата във времето за мексиканците изборният ден е все още в разгара си. В месеците преди днешния вот всички сондажи уверено предричаха победа на левия кандидат Андрес Мануел Лопес Обрадор – и то с около 20 пункта преднина пред всички останали кандидати. И не само това – прогнозите вещаят също и спечелването на убедително надмощие в парламента и в Сената на оглавяваната от Обрадор лява партия Morena (съкращение от Движение за национално обновление). А това ще даде и сериозен законодателен фундамент за промените, които Обрадор обещава да стартира в Мексико, ако стане президент. Акцентът в тези обещания е за повече социална справедливост и за законност – нещо, за което мексиканците отдавна жадуват.
AMLO, както често наричат накратко левия кандидат по първите букви на имената му, заедно с всички подкрепящи го не спира да повтаря, че това са най-важните избори в историята на Мексико. Шансът да се завие към реално и решително обновление в посока социална справедливост е точно днес.
Обрадор най-амбициозно обещава да стартира „четвъртата трансформация” на страната след другите ѝ три епохални периода на промени – войната за независимост (1810-1821 г.), етапа на Реформата с решаващата роля на Бенито Хуарес (1857-1861 г.), Мексиканската революция (1910-1917 г.).
Мнението за ключовата роля на днешните избори се споделя и от повечето политически наблюдатели, дори от онези, които не споделят възгледите на Обрадор. Защото при негова победа Мексико наистина ще завие по един съвсем нов път. А това е много важна страна. Тя е втората в Латинска Америка по силна икономика и по брой население след Бразилия и има пряка граница и специални отношения със САЩ – като в тези отношения сега са забъркани и нововъведенията на Доналд Тръмп по мигрантската тема, стената по границата, разпадането на NAFTA (Споразумението за свободна търговия в Северна Америка) и т.н.
Победата на AMLO ще е и много силен сигнал също и за това, че латиноамериканската „лява вълна” е рано да бъде погребвана.
64-годишният Обрадор е добре познат и в Мексико, и по света политик. Пак той на изборите през 2006 г. буквално на косъм – с около половин процент, се размина с президентството и победата бе отсъдена на Фелипе Калдерон от консервативната партия PAN (Партия на националното действие). Впрочем, и до днес самият AMLO и все по-многобройните му привърженици са убедени, че тогава победата е била тяхна и са им я откраднали.
Обрадор се състезава и в следващите избори – през 2012-та, но тогава безспорно го изпревари младият кандидат на най-дълго (над 70 години) управлявалата мексиканска партия PRI (Институционно-революционна партия) Енрике Перес Нието. Обществото възлагаше на Нието и на PRI надежди за обновление сред избуялото в страната и упражнявано и от властите насилие по време на предходните мандати на двама поредни президенти на PAN.
Нието обаче оставя сега след себе си огромно разочарование. Насилието не само не бе овладяно, но достигна още по-кошмарни размери, като особено емблематичен стана случаят от 2014-та с „безследно изчезналите” и най-вероятно избити 43-ма студенти от Айотсинапа. Негативният рейтинг, с който сега Нието си тръгва от поста, е рекорден – над 70%.
Така мексиканците стигнаха до сегашната ситуация, в която явно са решени категорично да обърнат гръб на досегашния модел с „традиционните” партии, които се редуват във властта, без да променят изобщо възпроизвеждащата насилие, несправедливост и неравенство система в страната.
Пречупването в обществените настроения дойде именно със споменатата трагедия с 43-ата студенти от Айотсинапа преди 4 години. И именно тогава и Обрадор, състезавал се в предишните си президентски опити като представител на коалиции, доминирани от партията PDR (Демократична революционна партия), реши, че вече трябва да основе собствена политическа формация, която да тръгне „на чисто”, без връзки с наличната система, и да поеме към цялостно и фундаментално обновление на страната.
Така през 2014-та се роди неговата Morena. Името, както вече бе обяснено по-горе, е съкращение, но в същото време означава и „мургава” – ясен знак, че движението е обърнато към „мургавите”, към същинския народ на Мексико.
Обрадор и съмишлениците му през изминалите 4 години не спряха да обикалят страната и да отправят своите послания, създавайки силни ядра свои привърженици по места. Те работеха на принципа на социалните движения, опитвайки се да помагат и за разрешаването на конкретни социални проблеми на хората, с които се срещаха, мобилизирайки ги да се включват активно в отстояването на правата си – всичко с мирни, демократични средства, но с много решителност.
Личната харизма на Обрадор без съмнение също помогна много за неговата популярност. Въпреки че AMLO е най-възрастният сред състезаващите се сега за президентския пост общо четирима кандидати, именно той е любимецът на мексиканските младежи и именно зад него според сондажите застават най-много млади избиратели.
Последните прогнози вещаеха победа за Обрадор с 48,6%. Второ място с 26,7% се предвижда за 39-годишния кандидат на доминираната от PAN коалиция Рикардо Аная. Като трети с 21,2% се очертава кандидатът на PRI, който обаче дори не е неин член – 49-годишният Хосе Антонио Меаде. Що се отнася до независимия четвърти кандидат Хайме Родригес Калдерон „Ел Бронко”, бивш губернатор на Нуево Леон, шансовете му не достигат и до 4%.
След броени часове ще научим и точните проценти на явно предизвестената победа на Андрес Мануел Лопес Обрадор.
About The Author
