Сигурно сте чули фалшивата новина за Острова на Бойко Борисов? Някои може би се дори се съмняват, че тя не е такава, но това може да се установи много лесно. Първо, новината беше разпространена чрез доста съмнителни медии, които не предоставиха никакви доказателства за нея. А както знаем това е допустимо, само когато се хвали правителството. Всичко останало трябва да се обосновава много внимателно. Представете си, че трябва да кажете няколко добри думи за данъчната ни политика и ще откриете, че те се приемат много добре и всички медии са отворени за тях. Но опитайте се да изразите съмнения в ефикасността ѝ и ще видите как и най-категоричните емпирични доказателства се оказват безполезни.
Друг ясен сигнал, че новината е фалшива бе, когато премиерът заяви, че ще си подаде оставката, ако се докаже, че е имало подобна сделка. Не на последно място липсва мотив – защо му е на премиера още един остров? Погледнете данните за социалните показатели на страните-членки на ЕС, наложете ги на картата и ще установите, че България не просто е остров, тя е Великденският остров на Европа.
Ако питате министърът на европредседателството Лиляна Павлова, тя би се съгласила с това определение, но не заради шокираща социално-икономическа изолация, а заради допускането, че и нашата цивилизация е останала неизвестна за европейците твърде дълго. Тя дори остави важно писмено свидетелство за откриването на България:
„България като една заключена държава буквално се отключи пред тях като потенциал в икономика, в политика, в бизнес, туризъм, за всяко нещо успявахме да ги изненадаме.”
В официалния сайт на председателството са оставени и други ценни за антрополозите сведения за местната култура: „България е една дълго пазена тайна за Европа. Бяхме заклеймени като корумпирана и бедна държава.” Но това са само стереотипи на западната цивилизация към всички новооткрити култури, които сега се разсейват, в светлината на огромния изследователски интерес.
„Проведохме 284 събития, 35 хиляди делегати посетиха страната, а очаквахме 20 000 гости. 2000 души се грижиха за сигурността и логистиката. 1550 експерти ръководиха заседанията у нас и в Брюксел… Близо 4 000 чуждестранни медии отразяваха дейността на Българското председателство и изпращаха кореспонденти за различните събития. „Повечето медии бяха планирали да дойдат веднъж и да ни отразяват онлайн, но повечето от тях се върнаха не два, а шест пъти да отразяват заседанията от първо лице“.
Не два, не три, не четири, а цели шест пъти! Звучи като реклама, но е самата истина. Макар че бюджетът на европредседателството за реклама беше 7.2 млн. лв., от тях 1/3 бяха насочени към чужбина, така че данните за вътрешното и външно въодушевление от успехите на администрацията ни трябва да се разглеждат през тази призма. В действителност не знаем почти нищо за начина, по който са похарчени тези пари, или които и да е други през последната година, защото липсва информация за това на сайта на съответното министерство.
То вече беше обявено за най-непрозрачното от неправителствената организация “Програма Достъп до обществена информация”, но от ведомството на Лиляна Павлова веднага отговориха, че ще вземат предвид отправените препоръки и ще гарантират бърз и лесен достъп до всякаква публична информация, особено за журналистите, каквато е приетата европейска практика. Шегувам се – отговорът всъщност беше следния:
“Изнасянето на подобна информация и заключения, базирани на непознаване на материята и/или на невярна и непълна информация, цели уронване престижа на Българското председателство на Съвета на ЕС.”
Преди старта на председателството, управляващите реагираха истерично и на пускането на сайт с критичен поглед към председатеслтвото, т.е. такъв, който не препечатва прессъобщения в стил „Работническо дело”, определяйки го като „целенасочена злонамерена атака”. Вестник „24 часа” стигна по-далеч, съобщавайки за „съмнения дали не става дума за хибридна война и финансиране от определени кръгове в България”. Същият вестник в последния ден от председателството излезе с водещо заглавие: „Павлова: Мисията изпълнена успешно!”, за да покаже, че не се е подвел по хибридните атаки.
Островът на свободната журналистика бе успешно защитен, така че не е изненада оптимизма на българите за успеха на председателството, след като критичните гласове бяха потопени в океан от публикации за „популяризиране” на резултатите. Социологическата агенция „Алфа Рисърч” направи проучване, според което 81% от българите оценяват положително председателството. Представител на агенцията съобщи за БНР, че информираността за събитието се повишила, което е „заслуга и на медиите.” Проучването беше поръчано от министерството, но изглежда няма никакви недостатъци, освен че е проведено под формата на интервюта по домовете на хората. Всеки социолог знае, че това е сигурният начин да се получи изчерпателна картина на обществения конформизъм под формата на безобидния и необвързващ отговор „По-скоро добре”.
Оценката и на независимите експерти, поканени на закриването, също беше категорична. „Администрацията се справи дори по-добре от политиците. Като европеец го оценявам много добре, като българин – отлично“, каза Първан Симеонов, който обаче скоро бе надскочен от Татяна Буруджиева: „Летвата, която вдигна администрацията по време на председателството, може да се сравни с тази на Стефка Костадинова – ще остане в музея и всички ще ѝ се радват и гордеят с нея“.
Вицепремиерът Томислав Дончев бе по-скромен: „Не неочаквано българските администрации се справиха отлично, дори фантастично“. Лиляна Павлова подчерта и “най-голямата гордост на екипите”, която се оказа “пробивът в социалната сфера, с приемането на директивата за командироването на работниците и единното заплащане.”
Тук островният статут беше окончателно затвърден. Голямата ни гордост в социалната сфера е успехът да подсигурим, че българските шофьори ще продължат да спят по камионите си и да ги охраняват вместо да им бъде осигурено място за нощувка, адекватни командировъчни и редовно връщане до дома, което се оказа основното конкурентно предимство на българските превозвачи. Защитата на бизнес, който успява върху крилете на мизерията на работниците си, е нашата голяма гордост.
Тя бе изтъкната по същото време, по което се провеждаше конференция за изпълнението на целите от Стълба на социалните права в ЕС, за която не се чу нищо извън една публикация на БТА. На нея трябваше да присъства и Бойко Борисов, но по същото време той бе твърде зает да дава обяснения за измисления си остров.
Вместо това трябваше да присъства на конференцията и да отговаря на сериозни въпроси за своя истински остров. Островът на гротескно неравенство, на който абсурден дял от хората живеят в бедност, с пренебрежима роля на социалните трансфери за намаляване на този дял, заради „ниските разходи за социална закрила, които отчасти се дължат на ниското ниво на данъчни приходи и на липсата на прогресивност на данъчната система”. Това се казва в актуалния доклад на ЕК за спазването на социалните права, където 5 от 12 елемента са определени като критични, а други 3 – за наблюдение.
Той ни определя още като остров на доплащанията в здравната система и на неосигурените граждани, остров на бариерите пред достъпа до качествено образование още от детската градина, на недекларирания труд и сенчестетата икономика, зле управляваните публични предприятия и разбира се – на ниските данъци за бизнеса и най-богатите и изтръскването на джобовете на най-бедните, за да се пълни държавната хазна. Един остров, който бе открит далеч преди Бойко Борисов, но сега е безспорно негов.
About The Author
