В Македония вече някои забелязват превръщането на настоящия държавен глава за втори мандат проф. Георге Иванов в неформалния лидер на македонската опозиция. На онази, която е против договора с Гърция за промяна на името и за стратегическо партньорство между двете държави и която организира ежедневни протести в столицата Скопие и други места в страната.
В основата на тази опозиция са членовете и симпатизантите на ВМРО-ДПМНЕ, към които редовно се прилепват някои от хората на така наречените патриотични организации. От всяка дума и всеки жест на членовете на тези иначе малки групи личи яростната съпротива срещу всичко, което би засегнало сегашния статут на Македония. Действията им са красноречиви – днес ще изгорят гръцкото знаме пред парламента, утре ще хвърлят домати срещу портрета на премиера Зоран Заев…
Преди няколко дни обаче иконографията на протестите в Скопие и скандиранията придобиха съвсем нов нюанс. За пръв, но вероятно не за последен път, участниците носеха портрета на президента Георге Иванов и скандираха неговото име. Даже и стихоплетци бяха написали малък стих, посветен на човека от резиденцията на Водно. Протестиращите с удоволствие скандираха римите – нещо като псевдо-поезията, която често може да се чуе по стадионите, посветена или на любимия отбор, или (по-често) на противниковия.
Всичко това даде повод на един от сериозните анализатори на процесите в Македония и около нея – журналиста Любчо Поповски, да напише в свой текст за Дойче веле, че Георге Иванов вече може да се приеме като неформалния лидер на опозиционните протести против договора на Македония с Гърция и смяната на името на държавата.
Няма нищо чудно – при отсъствие на истинско лидерство сред опозиционните политически структури и най-вече във ВМРО-ДПМНЕ е лесно протестиращите да припознаят президента за „свой човек”.
Новият лидер на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски все още не е излязъл от сянката на своя предшественик Никола Груевски, все още няма и знак за негова личностна, политическа и поведенческа еманципация от Груевски. На всичко отгоре Мицковски, очевидно интелигентен, но нехаризматичен, не е човекът, кой то ще застане на трибуната на площада, ще държи пламенна реч без да чете и ще поведе хората я към парламента, я към правителствените сгради, или някъде другаде – както правеше едно време Любчо Георгиевски, да речем.
Засега основната линия на поведение на Мицковски е на отрицанието – няма да подкрепим договора, защото е предателски, няма да участваме в работата на Събранието, за да легитимиране документа с дебат по него, няма да излезем да гласуваме на референдума през септември или октомври. Няма това, няма онова.
Има гласове, че това е единствено правилната тактика на Мицковски и партията му. Защото на премиера Заев му трябва всичко това, което Мицковски отрича – и парламентарно присъствие на опозицията, и подкрепа на договора на референдума през есента, и мнозинство от две трети от депутатските гласове за промяната на конституцията на страната, свързана с новото име и с обещанието, не, със задължението според договора да бъдат премахнати всички онези членове в основния закон, които в Атина се тълкуват като иредентизъм.
Става дума за прословутия член 49 от македонската конституция, според който държавата е длъжна да се грижи за своите малцинства в съседните и другите държави. В момента Заев има контрола над 69-70 депутатски гласа от всичко 120. Стигнаха му за ратификацията на договора с Гърция, минал с обикновено мнозинство. Но как ще ги докара до две трети, което прави 81 гласа, за може да се промени конституцията, е трудно да са каже. Подозирам как, но сега все още не искам да изкарвам скелети от гардероба. Когато му дойде времето…
С непрекъсната си реторика против договора с Гърция Георге Иванов прибави допълнителна тежест на своята „патриотична” позиция. Да беше само реториката обаче, с мед да го мажеш. Президентът вече обяви, че няма да подпише гласувания в парламента документ. Нищо, казаха от лагера на управляващите, ще го прегласуваме отново. Това ще стане следващата седмица, когато обикновеното парламентарно мнозинство на депутатите от Социалдемократическия съюз плюс коалиционните партньори от партиите на албанците очевидно ще повтори подкрепата си за споразумението с Атина.
Оттук нататък има два варианта- или Иванов да приеме, че с първото вето на договора е изпълнил конституционните си пълномощия и е направил, каквото е могъл, или да ги наруши и отново да не подпише договора. За това вече той има прецедент – през януари прословутият и спорен закон за езиците, даващ повече права за ползването на албанския език във всички институции и на цялата територия на страната, гласуван в парламента, бе спиран от Иванов на три пъти с явно нарушение на пълномощията, които конституцията му дава.
И ето, вече шест месеца законът за езиците, за чието приемане настояваха всички партии на албанците в страната, виси някъде между подписа на президента и възможността да започне да се изпълнява на практика. Ще трябва да се чака становището на Конституционния съд, където съотношението в състава на магистратите според местни оценки в Скопие все още не е в полза на сегашния премиер Зоран Заев.
Иначе Македония получи очакваната голяма новина – ще има дата за начало на преговори за членство в ЕС през юни следващата 2019 г. Но само ако изпълни четири основни условия – да продължи с реформаторското темпо, наложено от новите управляващи, да изпълни всички задължения по договора с Гърция, да получи позитивна оценка от доклада за напредъка следващата пролет и Съветът на ЕС да ѝ даде съгласието си за начало на преговорния процес. Достатъчно сериозни и обемни изисквания. Колкото и патетично еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан да заяви, че „от утре започваме подготовката за преговорите”, изроените изисквания означават много труд и много напрежение.
Нищо не остана от еуфорията, с която премиерът Зоран Заев представи през април препоръката на ЕК за дата за преговори за членство. Според него за първи път от много години тази препоръка била „безусловна и чиста като кристал”. Което, разбира се, се дължало на реформите, извършени от неговото правителство откакто е поело изпълнителната власт. Нищо не остана и от представата, която се налагаше толкова време, поне докато траеха трудните преговори по договора за името, водени от външните министри Никос Козиас и Никола Димитров. А представата беше следната – правим договор, подписваме го и пътят на Македония към евроатлантическата интеграция автоматически е открит.
Така ли? Вижте само задълженията, които Скопие поема в документа за сметка само на едно от страна на Атина – да го вкара за ратификация в парламента, ча-а-а-к когато в Македония бъдат извършени всички процедурни действия: ратификация, референдум, промяна на конституцията и т.н.
Сега на ред е срещата на върха на НАТО през юли, където Скопие очаква покана за прием в алианса. Генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг обаче даде ясно да се разбере, че покана може да има, но членството ще зависи от това, доколкото успешен ще бъде референдумът за договора за промяната на името. За членство в НАТО ще се мисли само при успешен референдум, иначе нещата се връщат отново на нулева позиция, бе ясен той.
На всичко отгоре на 28 и 29 юни Съветът на ЕС ще разгледа предложението на външните министри за определяне на дата за започване на преговори за присъединяване на Македония. От позицията на шефовете на държавите ще стане ясно доколко датата юни 2019 г. за начало на такива преговори е реална, въпреки условностите, или и тогава ще бъде намерен аргумент нещата да не се случат.
About The Author
