Али Абделла Алахмад: Само спирането на войната в Сирия ще спре притока на бежанци към Европа

С Али Абделла Алахмад, политически съветник на министъра на информацията на Сирия, разговаряхме в Москва, пред Болшой театър, където той и съпругата му – рускинята Виктория, бяха дошли да гледат представлението на Софийската опера и балет, съпътстващо посещението на българския президент Румен Радев в Русия миналия месец.

Али Алахмад е активен обществен деец, политолог, сътрудничи на Института по геополитическите проблеми в Русия. Син е на известния сирийски писател, политолог, общественик, изобретател на пръвия самолет в арабския свят и председател на профсъюзите на Сирия – Абдела Алахмад, който много пъти е посещавал България. След първото си посещение в страната ни, силно впечатлен от красотата на София и планината Витоша, Абдела Алахмад написва романа си „Към светлината на мечтите“, в който споделя, че е повлиян от красотата на българската столица.

А събеседникът ми Али Алахмад е роден е в Дамаск през 1961 г. Завършил е средното и висшето си образование в Москва. Дипломира се там през 1985 г., със специалност строителен инженер.

Г-н Алахмад, какво е положението в Сирия като цяло?

Колкото и нереално да Ви прозвучи, в Сирия нещата се подобряват, и то видимо. Акцентирам не върху цялата география на Сирия, а върху най-големите градове, където плътността на населението е най-гъста, а това са Дамаск, Алепо, Хомс, Латакия, Тартус, Хама, Хасаке и други. Населението в Дамаск варира между 6 и 8 милиона души. Скоро не е правено преброяване, предвид ситуацията, в която се намира страната, но въпреки всичко жителите на града не са падали под 6 милиона души.

Защо започнах с изброяването на тези градове? Защото те са вече освободени от терористите. Най-вече след освобождаването на Източна Гута от тероризма бихме могли да твърдим, че нещата в Сирия се подобряват. За съжаление, има места, където терористите все още си въобразяват, че ще вземат властта, но това ще си остане само тяхна болна фантазия. Остатъци от тях има на юг от Дамаск, в лагера на палестинските бежанци. Там все още е налице присъствието на ИДИЛ. Към момента в този лагер наброяват не повече от 1500 представители на терористичната групировка „Ислямска държава”. И ако сравним тази бройка с онези общо 30 000 джихадисти, които бяха в Източна Гута, само тогава можем да си дадем сметка каква обемна, сериозна и мащабна военна операция бе извършената по тяхното ликвидиране там. (След вземането на интервюто ИДИЛ бяха изтласкани от лагера Ярмук – бел.ред.)

Като цяло обстановката в Сирия се нормализира, въпреки че западните медии поднасят съвсем друга картина. Жизнените функции на страната се възраждат. Държавността започва да се стабилизира, а това е най-важният показател. Там, където няма държавност, няма и държава. Най-хубавото е, че хората започват да се връщат на работа. Запълват се работните места в производствения сектор, в транспорта, в леката промишленост и други отрасли. Възражда се сферата на образованието и културата, които навремето бяха един изключително силен сегмент на живота в Сирия. Цялостното нормализиране няма да стане бързо, разбира се, но важното е началото, останалото е въпрос на време, сили, желание и финанси.

Работят ли вече в нормален режим училищата и университетите?

Разбира се! И е много важно да отбележа, че с тази функция се нарами държавата в Сирия. За страната ни е изключително важно да подкрепя не просто грамотността, а да се бори за високо и качествено ниво на образование във всичките му етапи – начално, средно, специализирано гимназиално и висше.

Сирия винаги е била водеща сред арабските страни по качеството на образованието, по университети и библиотеки. Това е исторически факт, който не може да бъде изтрит. Защо народът на Сирия така усърдно защитава родината си и се бори за своята държава и за спасяването на държавността? Заради тези детайли от живота, които съществуваха и определени световни структури им посегнаха. Ние непрекъснато полагаме максимални усилия учебният процес да не спира нито за ден, доколкото е възможно.

Преди войната в Сирия имаше над 16 000 училища, от тях над 6 000 училища са разрушени и изравнени със земята. 40 процента от училищата са разрушени. Кощунство, за което ние няма да мълчим. Но дори в районите, окупирани от терористите, държавата продължаваше да финансира учебния процес и да плаща заплати на преподавателите, за да продължат работата си. Много е важно да не допуснем културен и образователен застой. Когато една нация е културно богата и се състои от интелигентни и образовани хора, тя е много по-трудно манипулируема, и това го знае всеки.

Университетите също работят. Провеждат се сесии, студентите посещават нормално занятията. Да, печален е фактът, че загубихме много преподаватели. Загубихме някои в буквалния смисъл на думата, други се превърнаха в бежанци.

Всички са заинтересовани учебните процеси да продължат, както в училищата, така и във висшите учебни заведения. Липсата на знание и образованост – това е мрак. А ние в крайна сметка се борим точно с този мрак, с това мракобесие, наречено тероризъм.

Не е ли опасно за децата да посещават учебните занятия при една все още нестабилна обстановка в страната?

Много по-опасно е да останат неграмотни. Така лесно ще ги примамят онези, срещу които се борим. Имало е опасни моменти за провеждане на занятия, тъй като терористите дори си набелязваха училищата, които често се превръщаха в тяхна цел и мишена. Няколко пъти джихадистите безпощадно взривяваха училища. Имаше немалко жертви и това беше много трагично. Неведнъж падаха ракети в училищните дворове. Имало е случаи и на минирани детски площадки и училищни дворове…

Доста загуби понесохме – това бяха напълно невинни деца, ученици, чиито раници и тетрадки завинаги останаха в класните стаи… И, въпреки това, по-опасен е мракът и неграмотността, която има своите последствия. Искам да подчертая, че джихадистите използват точно тези фактори – неграмотността, незнанието, неинформираността. Това са техните козове. Възползвайки се от незнанието, те притеглят към своята идеология онези, които нямат достатъчно познания какво всъщност крие в себе си болната им идеология. Те се възползват от празните глави на младите момчета и ги пълнят с чернилката на тяхната измислена сатанинска идеология, която произвежда тероризъм, радикализъм и джихадизъм. Това са синоними на едно и също деяние, целящо унищожаването на света, по-скоро на светското в света.

Г-н Али, да поговорим малко за икономическото състояние на Сирия в момента. Работят ли банките и болниците? Какво ще стане с многобройните заводи в Алепо и в Хомс?

Болниците не са спирали да работят. Разрушените болнични сгради в момента се възстановяват с приоритет. Болничната помощ и здравеопазването са едни от най-важните приоритети на страната ми. Тук е уместно да вметна, че голяма част от нашите най-добри специалисти са завършили медицина в България и в Русия. Българските възпитаници все още говорят български и се гордеят, че са получили квалификацията си във вашата страна.
Нито една банка не е спирала да работи. Няма фалирали банки, закрити или с преустановена работа по други причини. Всички банки – и частните, и държавните, работят в нормален режим. Не мога, разбира се, да твърдя, че финансовата система е в предишното си състояние, това е повече от ясно, но въпреки това банките функционират. Така че и банковият поток продължава, въпреки войната. И животът продължава – с пари или без.
Смело бих могъл да заявя, че Алепо е най-големият промишлен град в Сирия. За съжаление, градът е разрушен в по-голямата си част и сега ще трябва да го възраждаме от пепелта. 60 процента от заводите вече са възстановили работата си, но не с предишния капацитет. Други предприятия са в процес на реконструкция, трети ще се строят наново. За това, разбира се, ще трябва време и попълнение от кадри. Преобладаващата част от фабриките в Алепо са текстилни, много от тях успяха да запазят оборудването си и те стъпиха на крак по-бързо от останалите.

В Хомс се намира голямата промишлена зона „Хасия“, която по чудо се спаси от ИДИЛ и от другите враждебни групировки. Само веднъж ракета от Израел удари един завод в тази зона, но като цяло всичките фабрики са невредими. В покрайнините на столицата Дамаск също има цяла промишлена зона „Адра“, която вече работи на 80 процента.

С една дума, цялостната картина вече не е черна. Тя в никакъв случай все още не е бяла, но поне е светло сива. Вие помните Сирия в онези години, когато страната беше истински рай в арабския свят. Всичко беше подредено, модерно и красиво, като един изтънчен персийски килим. Сега обаче, този килим е разплетен нишка по нишка, и ние го тъчем наново. Ще се борим до последни сили да възстановим онзи рай.

Какво очаква Сирия от Русия след последните удари на САЩ?

Когато удариха Сирия, аз бях там. Правя това пояснение, тъй като провеждаме нашия разговор в Москва. Видях прелитащите ракети. Видях с очите си как прихващат две от ракетите. Руснаците доставиха остатъка от някои от ракетите в Русия и ги показаха по руските медии. Американският президент Доналд Тръмп твърдеше, че всички ракети са достигнали целите си и нито една не е прихваната, което не е вярно. На практика 71 ракети бяха прихванати, на 6 или 7 от тях по електронен начин бе променен курсът. Това бе дело на Сирийската армия, а останалите достигнаха до целта. Общо бяха изстреляни 103 ракети.

Време е всички да разберат, че Русия е наш съюзник и този удар беше и срещу нея. Ако си припомним терористичния акт в Санкт-Петербург, убийството на руския посланик в Турция, както и сваления руски самолет, всичко това също бяха удари срещу Русия. Ние нищо няма да искаме от Москва, там сами си правят съответните изводи и анализи.

Наскоро нашият президент Башар Ал-Асад се срещна в Сочи с руския си колега Владимир Путин. По време на срещата те проведоха доста аналитичен диалог, направиха обзор на ситуацията. Владимир Путин посочи, че с разбиването на бунтовниците в района на Дамаск са създадени благоприятни условия за възобновяване на политическия процес, а Башар Ал-Асад се изказа за продължаване на борбата с тероризма паралелно с политическите усилия.

Как ще отговори Сирия на настояването на президента на САЩ Доналд Тръмп Башар Ал-Асад да предаде властта?

Този въпрос се превърна в много примитивен. Заприлича на развален грамофон – плочата се върти на едно и също място и никой не ѝ обръща вече внимание. В крайна сметка това не е негова работа, както и на никой от чуждите управници. Този въпрос касае единствено народа на Сирия, и само ние имаме правото да определяме кой ще е нашият президент. Ние не определяме президентите на другите държави, и не им се бъркаме в техния избор. Да бъдат така любезни да не се намесват и в нашия!

Представете си обратния сценарий – ние, сирийците, не искаме Тръмп или Макрон да са президенти и настояваме да си ходят. Е, и какво? Нашето искане ще промени ли нещо? А имаме ли законово право на такова искане? Ако народът реши да остави Башар Ал-Асад на власт и да го преизбере, така ще бъде. За какво се борим? За да живеем като всички останали, да имаме мир и суверенитет. Искаме спокоен и мирен живот, без външни вмешателства и посегателства. Ние отговаряме за правата ни в ООН като всички останали страни. Международният закон важи за всички страни, ние го спазваме и уважаваме. Затова ние няма да позволим на приятели или неприятели да се намесват в нашите работи, както и ние не искаме да се намесваме в чуждите работи, които не ни касаят. Това се нарича с една простичка дума – суверинитет.

Г-н Али, като съветник на министъра и активен политически и обществен деец, как ще коментирате ролята на Русия в Сирия в борбата с тероризма и с групировките?

Много положителна роля. Наистина смело бих могъл да заявя, че Русия се намеси навреме. Дори не ми се мисли какъв сценарий би се разиграл, ако я нямаше тогава намесата на Русия по въздуха. Първо, това много окуражи нашите пехотинци и сирийската правителствена армия. Друго е, като знаеш, че някой ти пази гърба от въздуха. Второ, това беше нещо като електрошок за джихадистите и всички, които воюват на територията на страната ни. Те видяха, че няма как да стане тяхното. Трето, резултатите се виждат и сега. Бяха приети Резолюции на Съвета за Сигурност на ООН 2254 и 2253, които гласят, че сирийският конфликт е вътрешен и трябва да бъде разрешен вътре в самата Сирия.

Русия безспорно изигра изключително голяма и стратегически важна роля в активното разрешаване на сирийската криза и борбата с тероризма. Русия за пореден път доказа на световната общественост, че с тероризма не се преговаря, той се унищожава. Да, Русия изпрати военна помощ на правителството ни, но това е само за подкрепа и респект. Президентът Путин категорично изключи участие на руски войски в сухопътна операция срещу „Ислямска държава“.

Помощта, която ВКС (въздушно-космическите сили – б.р.) на Русия оказаха на сирийската армия по въздух, даде вече своите резултати. Джихадистите бягат, хвърлят оръжието, а опозиционните групировки са готови да прекратят огъня, някои от тях са готови на примирие.

Ролята на Русия бе в случая решаваща, тъй като Русия не оказа само помощ на Сирия, а на целия свят. Погледнете какво става в Европа и по света. Атентат след атентат. Терористите нямат спирачки и само такава сила, като Русия, би могла да им се противопостави. Уви, не е лесно, защото терористичните атаки продължават. Доказателство е това, което се случи в Белгия и във Франция.

Тероризмът е плъзнал из Европа. България не е изключение. Убеден съм, че той присъства и у вас. „Спящите клетки“ са навсякъде, никой не знае кой и къде ще ги събуди и активира. Страната ви също е застрашена, защото е на кръстопът и се намира много близо до Турция. Никой не е предпазен от тероризма – нито Източна, нито Западна Европа.

За да се предотврати разпространението на терористичните клетки, има едно решение – тероризмът трябва да бъде унищожен вътре в самата Сирия.

Каква е в момента ситуацията в Източна Гута?

Малко преди да излетя за Москва, посетих района на град Дума – мястото, където уж имаше химическа атака. Аз лично се намирах точно на 150 м от мястото, което беше нарочено с химическата атака. Срещнахме се с много семейства, жени и деца, които ни разказаха какво всъщност се е случило в онзи ден. А случилото се бе просто един театър, или по-скоро много лошо изигран спектакъл от актьорите, наречени „Белите каски“.

Една химическа атака предполага масови жертви, а в случая нямаме нито една жертва. Дори, ако някой каже, че е имало малко жертви – това пак не е химическа атака. А най-смешното в случая беше и ужасната режисура. Хора, които не са облечени подобаващо с костюми и маски, а в обикновени дрехи, започваха да обливат уж поразените с вода от маркучи. Смешно и непрофесионално. Поне да бяха нахлузили по един скафандър, за малко достоверност. Целият този фарс бе изключително примитивен. Лош сценарий, аматьорска игра и безобразна режисура! Президентът Тръмп официално заяви, че прекратява финансирането на „Белите каски“ – нормално, след такъв провал.

В този ред на мисли, как ще коментирате т.нар. фейк нюз или фалшивите новини за Сирия?

Те са като вирус. Медиите много бързо заболяват от този вирус, който вече се е превърнал в епидемия и това много ме плаши. Да вземем най-елементарния пример със „Сирийската обсерватория по правата на човека“, която е позиционирана във Великобритания. Повечето световни медии публикуват статистики на тази „обсерватория”. Наименованието ѝ вдъхва доверие, защото напомня за други организации като „Амнести Интернешънъл“ или „Хюман Райтс Уоч“.

В действителност обаче „Сирийската обсерватория по правата на човвека” не представлява институция с множество сътрудници, а организация, в която работи един-единствен човек: тя е личен проект на лицето Осама Али Сулейман с псевдоним Рами Абдуррахман. Той ръководи „обсерваторията” от двустайния си апартамент в британския град Ковънтри. Не от Сирия, а от Великобритания.

Струва си да отбележим, че Али Сулейман попада в Обединеното Кралство, криейки се от сирийското правосъдие – в родината му има три наказателни дела срещу него. Прехвърляйки се под уютното крило на британските спецслужби, лъжеправозащитникът внезапно открива у себе си неподозирани възможности на „борец за свобода“. За броени дни неговият сайт започна да се цитира от водещите информационни западни агенции, разпръсквайки по този начин лъжи и манипулации по целия свят.

Убеден съм, че зад гърба му стоят определени разузнавателни сили. Сам той не би могъл да получава толкова много смляна лъжлива информация, която да разпръсква светкавично. Този призрачен самозванец има много имена. Твърди, че получава информациите си от мрежа от около 200 свои сътрудници, които били пръснати из цяла Сирия. Но това са неговите твърдения, а не реалността.

Има правителства, институции и медии, на които им е изгодно да го препечатват, слушат и цитират. Това са същите онези институции, които показват и убедително заблуждават зрителите с фейк клипове на „Белите каски“. Това са създателите и приемниците на фалшивите новини, които вече са повод за дискусии и световни семинари. Никому не е приятно да бъде лъган и заблуждаван. Никой не иска да бъде третиран като глупак и последен идиот. Затова всички, цялата световна общественост, сме длъжни да се борим с фалшивите новини и да се противопоставим на източниците им, които превръщат света в дивашка джунгла, обърквайки съзнанието на хората с грешна информация. Нямам нищо против частните медии, но за по-сигурно трябва да се вярва и да се черпи информация от легитимните държавни източници, каквито са държавните информационни агенции. Държавата е гарант на тяхната истина и обективност.

Ако имате възможност да се обърнете към Ангела Меркел или Доналд Тръмп, какво ще им кажете?

Да не гледат на другите народи по света от висока кула. Всички сме хора. Независимо дали сме от Изтока или от Запада – ние сме хора, от кръв и плът, приличаме си по много неща и ценности. Всеки народ има добри и лоши качества. Не може да се прави дефиниция за определена нация едностранно. Ние също имаме много поети, писатели, учени, достойни лекари и учители, изобретатели. Достойни сме за уважение. Нас не ни радват войните и споровете между страните и народите. С риск да се повторя, отново ще кажа, че ние сме добронамерени. Искаме мир и суверенитет, искаме всички да живеем в един спокоен и по-добър свят, да си помагаме взаимно, а не да се избиваме.

Мирът е в интерес на човечеството, а ние сме част от него. Стига ненавист и злоба. При нас има една поговорка: „Който забърква отровата, обезателно ще си оближе пръста“. Обръщайки се към Меркел, Тръмп и всички техни колеги ,бих им казал само едно: „Оставете ни на мира, оставете нас и другите малки народи по света в един положителен мир, без да ни закачате. Искаме свободата си“. Що се касае до демокрацията – ние сме се родили свободни, и искаме да живеем свободни! Не искаме да сме роби на чужди интереси, искаме свободно на правим своя избор на онази власт, която ни подхожда. Свободата на избор ражда демокрацията.

Бих искала да засегна една много важна тема, която интересува всички в Европа – бежанците. Как ще коментирате бежанската вълна от Сирия към Европа? Не преля ли вече чашата?

Президентът Путин беше абсолютно прав и в становището си за бежанската вълна. Само спиране на конфликта ще спре бежанците към Европа. Напълно подкрепям това становище. Наскоро държавният глава на Русия отново поясни на всички в Европа, че за да няма повече бежанци, трябва да помогнат на тези хора да се върнат по домовете си. Всички нас ни боли много от това, че загубихме народа си, който се пръсна по света. Това е загуба на работна ръка, на кадри в производството, на ценни кадри в образователната система и здравеопазването. Бежанската вълна е втората ни голяма загуба след реалните жертви. Голяма част от бежанците са инженери, преподаватели във ВУЗ-ове, лекари, учители, занаятчии – все хора образовани, които едва ли някога ще могат да заемат същите позиции, каквито навремето са заемали в родината си.

Не мога да отрека, че сред бежанците имаше и необразовани и радикализирани индивиди, „всяко стадо си има мърша“, нали? Хората обаче започнаха да се връщат по домовете си. Бежанската вълна е преустановена. Шансът много от напусналите Сирия да се върнат е голям. Преобладаващият процент бежанци напуснаха страната, не бягайки от властта, а бягайки от „Ислямска държава“ и джихадистите. Сирийците избягаха от тероризма, а не от държавата! Когато тероризмът окупира Ракка – хората избягаха, когато тероризмът почерни Дер-ер-Зор – хората бягаха, когато тероризмът завладя Идлиб – хората побягнаха.

Джихадистите все още се разполагат на юг от Дамаск, в Южна Сирия също има остатъци на „Ислямска държава”, в Източна Сирия има клетки на „ИД”, близо до иракската граница – в Танф, близо до освободения вече Дер-ер-Зор. Интересното е, че там се наблюдава силно присъствие на САЩ, които не воюват срещу ИДИЛ, а ги използват срещу сирийската държавност.

Хората не избягаха от хубаво, затова отново и отново ще заявявам – само спирането на войната в Сирия ще спре притока на бежанци към Европа. Нима Европа не го осъзнава? Или не иска да го осъзнае?