Получилата широк медиен отзвук оставка на министъра на културата на Испания Максим Уерта, подадена от него едва на шестия ден след назначението му заради стари данъчни нарушения, засенчи друг един кадрови пирует, който новото правителство в Мадрид начело с премиера социалист Педро Санчес реши набързо да направи, за да си спести други главоболия.
И тук не става дума за възможно назряващата нова министерства оставка – на титуляра по земеделието Луис Планас, чието отстраняване беше поискано от опозиционната Народна партия пак заради нарушения от миналото (в неговия случай те засягат околната среда). Става дума за това, на кого да бъде поверен ключовият пост на директор на Националната сигурност, който по значение и влияние надхвърля някои министерски позиции.
Очаква се на заседанието си днес в правителствения дворец „Монклоа” министерският съвет да одобри за шеф на сигурността генерал Мигел Анхел Байестерос, който до момента оглавяваше Испанския институт за стратегически изследвания (IEES) и е известен като експерт по геополитическите проблеми и по разработването на стратегии за позициониране в сегашната сложна международна обстановка.
Знае се, че премиерът Санчес смята да предприеме някои промени и да прехвърли поста на директора на Националната сигурност към пряко подчинение на министър-председателя, като по този начин придаде по-важно значение на тази сфера и вплете сигурността в изработването на цялата национална политика.
Интересното е обаче, че до вчера фаворит за този пост, поне според публикациите в испанската преса, беше друг авторитетен ас в същата област – експертът по борба с джихадизма Педро Баньос. Той е широко известен на публиката, защото е доста „медиен човек”, комуникативен е, говори ярко и образно, любимец е на телевизиите, които редовно го канят в дискусионни предавания по неговата сфера и въобще по международната политика.
Точно неговите медийни изяви и коментари обаче сега го препънаха за шефската позиция по сигурността. Веднага бяха извадени и тиражирани многобройни изявления на Баньос, в които той се изказва хвалебствено за руския президент Владимир Путин и пледира за нормализиране на отношенията на Запада с Русия. Вменено му бе също, че редовно го търсели за мнение и руски медии – преди всичко телевизия RT и агенция Sputnik.
И естествено, в условията на постоянно нагнетяваните и по света, и в самата Испания внушения за „руска намеса”, Санчес предпочете да не си създава излишни проблеми, шкартира Баньос и даде предпочитанието си на по-малко медийния и по-академичен Байестерос.
Тук ще цитираме някои от пусканите от Баньос в социалните мрежи или по телевизиите реплики по „руското направление”, които му костваха престижното назначение. Ето например какво е написал той в Туитър по повод социологическо проучване от ноември м.г., дало 74% популярност на Путин: „Щяхме да се радваме да имаме в Европейския съюз лидер с поне половината от тази популярност!!!”
А ето и друго обобщение на Баньос пред испанска електронна медия: „Коя страна разполага с всичко, което ни липсва на нас? Русия. Нищо няма да постигнем, провокирайки Русия. Какво, Русия искала да има своя сфера на влияние? Ами, разбира се. Както го искат и САЩ, и Китай. Също толкова естествено е да иска да има своите пазари и лоялни страни край границите си”.
В. „Ел Паис” припомня и още коментари на Баньос: „Не е изключено Тръмп да оглави един двустранен пакт с Путин, докато Европа ще остане да плаща грешката си да се отдръпне от Русия”; „Медийната война между САЩ и Русия е толкова интензивна, че с всеки следващ път е все по-трудно да се разбере какво всъщност става във войната в Сирия”; „Смятам, че Европа не трябва да се отдалечава от Русия, а да бъде неин естествен партньор”; „Понякога ми е трудно да не вярвам в теориите на конспирацията”; „Като военен от страна членка на НАТО нямам право да давам мнения. Но все пак смятам, че Европа губи важни възможности с Русия”.
Миналата неделя полковник Педро Баньос представи и новата си книга на Панаира на книгата в Мадрид, озаглавена „Така се доминира над света”. „Ел Паис” цитира следния абзац от нея: „Няма нищо по-лицемерно и жестоко от международната политика, защото всичко, което се предприема и се реализира в нея, е базирано изключително върху интересите на всяка отделна страна”.
Интересът на Испания, поне така, както го разчита настоящото ѝ правителство, очевидно не е да поверява националната сигурност в ръцете на човек с такива възгледи.
Въпросът е дали мотивът наистина е във възгледите и в евентуалното несъгласие с тях, или премиерът Санчес подава симптоми за нещо друго – че ще е доста зависим от медийната „глутница”, на която вече приписа оставката си бившият културен министър Максим Уерта (впрочем, бивш журналист). От това, дали в близките дни ще видим и оставката на селскостопанския министър Луис Планас, вече яко захапан пак от „глутницата”, ще може да се съди и за това, доколко Санчес ще превърне или не правителството си в заложник на медиите и на стоящите зад тях икономически и (гео)политически сили.
About The Author
