Този предизборен манифест на Инасио Лула да Силва, с който намиращия се зад решетките експрезидент на Бразилия обявява кандидатирането си и за насрочения за октомври т.г. вот за нов държавен глава, бе прочетен на масов митинг в град Контажем в щата Минас Жераис от свалената от президентския пост през 2016 г. Дилма Русеф. Видеозаписът от събитието може да се види и в YouTube.
„От два месеца съм хвърлен в затвора несправедливо, без да съм извършил никакво престъпление. От два месеца ми е невъзможно да обикалям страната, която обичам, и да нося послания на надежда за една по-добра и по-справедлива Бразилия, с възможности за всички – така, както винаги съм правил през 45-те години на моя обществен живот.
Лишен съм от възможността да живея със синовете си и с дъщеря си, с моите внуци и внучки, с правнучката си, с приятелите и другарите. Но нямам никакво съмнение, че са ме пъхнали тук, за да не мога да живея с моето голямо семейство – бразилския народ. Това е, което ме натъжава, защото знам, че с всеки изминал ден все повече и повече семейства се връщат да живеят на улицата, изоставени от държавата, длъжна да ги закриля.
От тук, където се намирам, искам да подновя посланието си на надежда към Бразилия и към нашия народ. Заедно ще съумеем да превъзмогнем трудните моменти, тежките икономически, политически и социални кризи. По време на моето правителство победихме глада, безработицата, рецесията, огромния натиск на международния капитал и на представителите му в страната. Заедно облекчихме болестта на социалното неравенство, винаги по-рано съпътствала Бразилия, геноцида на индианците, робството на чернокожите и експлоатацията на работниците от града и селото.
Борихме се неуморно с несправедливостите. С гордо изправена глава, ние станахме най-оптимистичния народ в света. Задълбочихме нашата демокрация и така спечелихме водеща международна роля – включително със създаването на Unasur (Съюз на южноамериканските държави), CELAC (Общност на държавите от Латинска Америка и Карибието), БРИКС и с нашите солидарни отношения с африканските държави. Гласът ни се чуваше в Г-8и на най-важните световни форуми.
Сигурен съм, че ще можем да си възвърнем тази страна и отново да мечтаем за възхода на нацията. Това е, което ме вдъхновява да продължавам борбата.
Не мога да се примиря със страданието на най-бедните и с наказанието, стоварено върху нашата работническа класа – така, както не мога да се примиря и с настоящото си положение.
Онези, които ме обвиниха по случая „Автомивка” (така е известен мащабния скандал за корупция в Бразилия, в рамките на който беше вкарано и делото срещу Лула – б.пр.), знаят, че излъгаха, защото никога не съм бил собственик, никога не съм притежавал, никога не съм прекарал и една нощ в онзи апартамент в Гуаружа (това е апартаментът, за който обвинението срещу Лула твърди, че е бил предназначен за него като подкуп от голяма строителна фирма – б.р.). Онези, които ме осъдиха – Сержио Моро (нашумелият съдия по скандала „Автомивка”, атакувал и Лула – б.р.) и съдиите от TRF-4 (Четвърти регионален федерален съд – б.р.), знаят, че сътвориха един съдебен фарс, за да ме арестуват, защото ясно показах моята невинност по време на процеса, а те не съумяха да представят нито едно доказателство за престъплението, в което ме обвиняват.
И до днес продължавам да питам: къде е доказателството?
Не бях третиран от съдиите на „Автомивка”, от Моро и от TRF-4 като редови гражданин, като един от всички. Бях винаги третиран като враг.
Не тая омраза или злоба, но се съмнявам моите палачи да могат да спят със спокойна съвест.
Тази несправедливост влиза в разрез с конституционното ми право да се движа на свобода. Това право ми се отказва и досега с единствения мотив, че се казвам Луис Инасио Лула да Силва.
Затова се възприемам като политически затворник в моята страна.
Когато стана ясно, че ще ме задържат насила, без да съм извършил престъпление и без да представят доказателства срещу мен, реших да остана в Бразилия и да се противопоставя на моите палачи. Знам мястото си в историята и знам какво е мястото, запазено за онези, които днес ме преследват. Сигурен съм, че правосъдието ще даде възможност на истината да надделее.
В обиколките, които направих преди ареста из Бразилия, видях надежда в очите на хората. И видях също болката на онези, които страдат от завръщането на глада и на безработицата, на недохранването, на изоставянето на училището, на откраднатите права на работниците, на гарантираните конституционно, но разрушавани и отхвърляни сега политики на социално включване.
Кандидатирам се отново за президент на републиката, именно за да спра това страдание на народа.
Приемам тази мисия, защото чувствам голяма отговорност пред Бразилия и защото бразилците имат правото да гласуват свободно за един по-солидарен, по-справедлив, по-суверенен проект за страната, вплетен в дълготрайна латиноамериканска интеграция.
Кандидатирам се, защото искрено вярвам, че Изборният съд (съдебната институция, която трябва да одобри кандидатите – б.р.) ще спази съответствието с други подобни юридически прецеденти от 2002 г. насам и няма да си огъне пред шантажа, за да направи изключение, само за да навреди на моите права и на правото на гласоподавателите да гласуват за онзи, който най-добре ги представлява.
Много пъти съм се кандидатирал в моята досегашна траектория, но сега е различно. Това е главният ангажимент на моя живот. Онзи, който е имал привилегията да вижда как Бразилия напредва и облагодетелства най-бедните, след векове на изключване и изоставяне, не може да стои настрана в този най-труден момент за нашите хора.
Знам, че моята кандидатура представлява надеждата и нека да я доведем до победен край, защото имаме на наша страна силата на народа.
Имаме правото да мечтаем отново, след кошмара, който ни бе наложен с преврата пред 2016-та.
Излъгаха, за да свалят законно избраната президентка Дилма Русеф. Излъгаха с твърденията, че положението в страната ще се подобри, ако от правителството излезе Работническата партия, че ще има повече работни места и повече развитие. Излъгаха, за да наложат програмата, претърпяла поражение в урните през 2014 г. Излъгаха, за да разрушат проекта за изкореняване на мизерията, който стартирахме по време на името правителство. Излъгаха, за да предадат националните богатства и да облагодетелстват притежателите на икономическа и финансова мощ – това беше скандално предателство спрямо волята на народа, демонстрирана ясно и категорично през 2002, 2006, 2010 и 2014 година.
Идва часът на истината.
Искам отново да стана президент на Бразилия, защото вече съм доказал, че е възвожно да се построи една по-добра за нашия народ Бразилия. Доказахме, че страната може да расте в интерес на всички, когато правителството поставя работниците и най-бедните в центъра на вниманието и отказва да е роб не интересите на богатите и силните. Доказахме също, че само включването на милиони бедни може да накара икономиката да расте и да зе възстановява.
Управлявахме за народа, а не заради пазара. Това е обратното на онова, което прави сегашното правителство на предприемачите в услуга на финансистите и мултинационалните компании. Правителство, което потъпка историческите права на работниците, свали реалната заплата, оряза инвестициите в здравеопазването и образованието, започна да разрушава програмите като „Семейна кошница”, „Моят дом – моят живот”, програмата за подкрепа на семейното земеделие, „Светлина за всички”, „Университет за всички” и толкова много други дейности, насочени към социална справедливост.
Мечтая да стана президент на Бразилия, за да спра това страдание на онези, които нямат пари да си купуват вече газови бутилки, които отново започнаха да готвят на огън от дърва или още по-лошо – използват спирт и стават жертви на тежки инциденти с изгаряния. Това е един от най-жестоките примери за регреса, провокиран от политиката за разрушаване на „Петробраз” и на националния суверенитет, предприет от предателите от Партията на бразилското демократично движение (бившият съюзник на Работническата партия, обърнал се срещу нея при свалянето на Дилма Русеф и по-нататък – б.р.), подкрепили преврата през 2016-та.
„Петробраз” бе създадена, не за да трупа печалби за спекулантите от Уолстрийт в Ню Йорк, а за да гарантира самодостатъчността на петрола за Бразилия на цени, достъпни за народната икономика. „Петробраз” трябва отново да стане бразилска компания. Могат да са сигурни, че ще приключим с тази история – да се продават нейните активи. Тя няма повече да бъде заложник на мултинационалните петролни сили. Ще си възвърне стратегическата роля за развитието на страната, включително за ресурсите в полза на образованието – нашия паспорт към бъдещето.
Чотан да са сигурни също, че ще забраним приватизацията на „Електробраз”, на Бразилската банка и на Caixa (голяма национална банка – б.р.), изтощаването на BNDES (Бразилска банка за развитие – б.р.) и на всички инструменти, с които разполага държавата, за да насърчава развитието и социалното добруване.
Мечтая да съм президент на една страна, в която съдията обръща повече внимание на конституцията и по-малко – на заглавията във вестниците.
В която правовата държава е норма за всички, без изключение.
Мечтая за една страна, в която демокрацията е по-силна от своеволието, от монопола на медиите, от предубежденията и от дискриминацията.
Мечтая да съм президент на една страна, в която всички имат права и никой няма привилегии.
Една страна, в която всички отново ще могат да се хранят три пъти на ден. В която децата ще могат да ходят на училище. В която всички имат право на труд, на достойно заплащане и на законова защита. Страна, в която всеки селскостопански работни ще може да ползва земя, за да произвежда – с финансиране и с техническо подпомагане.
Страна, в която хората отново ще могат да се чувстват сигурни в настоящето и да хранят надежди за бъдещето. И която именно затова отново ще бъде уважавана на международно ниво, отново ще може да допринася за латиноамериканската интеграция и за сътрудничеството с Африка, която ще застъпва суверенна позиция в международния диалог относно търговията, околната среда, мира и приятелството между народите.
Знаем какъв е пътят, за да превърнем в реалност тези мечти. Днес той минава през провеждането на свободни и демократични избори, с участието на всички политически сили, без хватки за изключване, които да възпрат определен кандидат.
Само така ще имаме легитимно правителство, за да се противопоставим срещу големите предизвикателства. Правителство, което да води диалог с всички сектори на обществото и да има подкрепата на народния вот. Това е моята мисия, приемайки да издигна президентската си кандидатура от името на Работническата партия.
Вече сме доказали, че е възможно да се изгради правителство на националното помирение, в което Бразилия да върви към среща с бразилците, особено с най-бедните сред работниците.
Вече съм оглавявал правителство, в което бедните са били включвани в националния бюджет – с по-добро разпределение на постъпленията и с по-малко глад. С повече здравеопазване и по-малко детска смъртност. С повече зачитане и укрепване на правата на жените, на чернокожите и на различните. С по-малко насилие. С повече образование за всички нива и с по-малко деца извън училище. С по-добър достъп до университетите и до техническото обучение и с по-малко изключени от бъдещето младежи. С повече народни жилища и с по-малко конфликтни окупирания на сгради и терени в градовете. С повече заселвания и разпределения на земи и с по-малко конфликти по превземане на площи в селата. С повече респект към индианските селища и към „киломболас” (селища на някогашни чернокожи роби – б.р.). С по-високи заплати и с повече гаранции за правата на работниците. С повече диалог със синдикатите, със социалните движения и организации и с по-малко социални конфликти.
Беше време на мир и просперитет, каквито никога по-рано в историята не сме имали.
Вярвам с цялото си сърце, че Бразилия може отново да бъде щастлива. И ще може да напредне много повече, отколкото постигнахме заедно, докато правителството беше на народа.
За да постигнем тази цел, трябва да обединим демократичните сили на цяла Бразилия, зачитайки автономността на партиите и движенията, но винаги ориентирайки се към проекта за една по-солидарна и по-справедлива страна, която отстоява достойнството и надеждата на страдащите хора. Сигурен съм, че заедно ще стигнем до края на този път.
От тук, където съм, зареден със солидарността и с енергията, които идват към мен от всички кътчета на Бразилия и на света, мога да ви уверя, че ще продължа да работя, за да превърна мечтите ни в реалност. Така се подготвям – с вяра в бога и с много увереност – за деня на новата ни среща със скъпия бразилски народ.
Тази нова среща няма да се състои, само ако животът ми секне.
До скоро, народе мой!
Да живее Бразилия! Да живее демокрацията! Да живее бразилският народ!
Луис Инасио Лела Да Силва
Куритиба, 8 юни 2018 г.”
About The Author
