Сметките за комунални услуги се най-голямото бреме за българските домакинства като приблизително 4 пъти по-голям дял от населението у нас не се справя с плащането им навреме спрямо средното ниво за ЕС. У нас през 2017 г. забавени плащания са имали 31.1% от хората, което е подобрение с 0.6% спрямо предходната година, но влошаване с 2.7% спрямо 2012 г. Това все още не означава, както някои медии побързаха да обявят, че всеки трети българин има просрочени кредити, но донякъде обяснява бума на фирмите за бързи кредити “до заплата” у нас.
Интересното е, че преди данъчната реформа от 2007 – 2008 г., когато бе премахнат необлагаемият минимум и дори най-ниските доходи започнаха да се облагат наравно с всички останали, делът за българите с закъснели плащания е бил 19%. След въвеждането на корпоративния плоския данък през 2007 г. този дял скача до 28.8%, а през следващата 2008-ма, когато и доходите на физическите лица започват да се облагат „плоско“, този показател достига пик от 33.4%.
Последните няколко години на умерен, но постоянен икономически растеж почти не се отразяват положително на хората, срещащи затруднения с битовите сметки, което показва, че растежът се концентира във високите подоходни групи, а държавата не се възползва от добрата ситуация, за да извърши структурни реформи, което бе подчертано и в годишния доклад на ЕК в рамките на Европейския семестър.
Според данните на Евростат, по-тежко е положението само в Гърция, където над 40% от хората не се справят навреме със сметките за електричество, вода и т.н. Същото се отнася за 25% от хърватите и едва 15.6% от румънците, където делът на хората в затруднение е сведен почти наполовина за последните 5-6 години.
Драматично различна е ситуацията в Холандия, Дания, Швеция, Германия и Чехия с до 3% от населението с просрочени плащания за комунални услуги или над 10 пъти по-малък дял в сравнение с България. При това положение новината, че електричеството е най-евтино у нас в абсолютни стойности е малка утеха, тъй като относително то тежи непропорционално много върху потребителите.
Като положително явление може да се отличи ниският дял на хората с просрочени плащания за наем или ипотеки. В България те са едва 2.1% срещу 3.5% средно за ЕС. Това се дължи на факта, че относително малък дял от българите живеят под наем, тъй като в общия случай те все още обитават собствено жилище.
Проблемните ипотеки пък са малко отчасти понеже по-бедната част от населението не пристъпва към закупуване на жилище, което е логично, след като трудно посреща дори комуналните сметки. Няма тенденция това да се промени, тъй като дори в добрите за икономиката година, жилищните разходи нарастват по-бързо от средните доходи.
About The Author
