Всичко тук е спряло, времето е спряло, няма никакво движение по пътищата. Само леки коли се появяват отвреме-навреме – при извънредни случаи, когато се търси медицинска помощ или нещо друго спешно. Всички пестят бензина, дизела или етанола, останал по резервоарите, защото и бензиностанциите не работят, в тях няма гориво и са затворени. А където има, опашките са огромни. Бразилците си седят по домовете и се чудят какво ще стане, докога ще продължава това.
Досега не е имало толкова мащабна транспортна стачка. Започна отначало уж като на шега, със спорадичен протест на автономни собственици и шофьори на товарни камиони, недоволни от решението на държавната компания „Петробраз” за повишаване на цените на горивата с 30%. Но много бързо се разрасна, включиха се големи транспортни фирми и животът замря.
Колапсът е абсолютен. Важно е да се има предвид, че тук 80% от товарния транспорт е с камиони. С тях се зарежда всичко – от храни до суровини за промишлеността. В супермаркетите почти всичко е свършило, хората се презапасяват все едно започва Трета световна война. Стоките от първа необходимост, плодовете, зеленчуците – всичко изчезва на секундата, ако случайно заредят.
Самите доставки са прекъснати. Продуктите и стоките не могат да стигнат до магазините заради липса на транспорт. Развалят се в спрелите по пътищата камиони или още при производителите. Видях как млекопроизводители изливат мляко в канавките или го раздават на хората. Същото правят и с разфасовани вече пилета. Съобщиха за 100 хиляди умрели пилета заради липса на доставки от фураж.
Болниците също няма как да се снабдяват – не получават газ, лекарства, консумативи.
От началото на миналата седмица магистралите са блокирани, нищо не може да пътува. Индустрията е спряла. Училищата също. Предучилищната занималня на сина ми още работи. Предупредиха ни, че имат храна за децата до сряда. Ако стачката продължи, и те ще спрат тогава. Държавните учреждения не работят. Само частните фирми още нещо правят, ако имат запаси от газ.
Тук гадаем как да тълкуваме реакцията на всичко това от страна на президента Мишел Темер, който реално бездейства, сякаш нарочно. Да напомня, че сред бразилците Темер е изключително непопулярен, меко казано. По-точно – не могат да го понасят, наричат го „вампира“. Според мен това е много хитър човек, той нищо не прави случайно. Убеден съм, че и този нож, който заби в гърба на Дилма Русеф с импийчммънта, отдавна го е крил в ръкава си. Може би, още когато е станал неин вицепрезидент.
Та затова се чудя дали той съзнателно сега не нагнетява обстановката, за да има оправдание да въведе извънредно положение, да изкара армията на улицата, да даде ход на военен преврат и така да осуети изборите за нов президент през октомври, задържайки за себе си поста на държавен глава. Защото на него много му се остава на власт, но няма кой да го избере.
Другото обяснение за парализата е, че Темер практически е безсилен да се справи с положението, защото е само ловък интригант, но не и способен политик. Не умее да води преговорите със стачкуващите и затова двата им кръга досега приключват безрезултатно.
Но все пак съм склонен да дам предимство на първата хипотеза – че Темер нарочно помпа напрежението и нарочно проваля преговорите с предложения, за които знае, че стачниците няма да приемат. Така търси претекст да разшири участието в конфликта на армията, която той и без това вече включи от уикенда в „разчистването” на пътищата от блокиралите ги камионджии. Смятам, че Темер иска да настрои самото общество срещу протестиращите – затова непрекъснато повтаря, че бразилските граждани били техни „заложници”. Това го тръбят и послушните му медии като „О Глобо“ например.
Засега обаче това не дава ефект – повечето бразилци са категорично на страната на протестиращите, въпреки всички сложности на сегашната ситуация от битова гледна точка. Даже видях в репортаж по телевизията, как и полицаи носят храна на стачниците и декларират, че ги подкрепят. Е, не всички полицаи са така, но макар и да е изолиран, този случай е много показателен за настроенията.
Играта на Темер е рискована, защото не се знае дали армията ще иска да го подкрепи за преврат. Дано сред ръководителите ѝ надделее разумът, защото всъщност в момента сме именно техни заложници, а не на стачниците. Ако военните решат да играят по сценария на Темер, ще имаме нова военна диктатура. Но дано отговорността им се окаже на нивото на 21-ви век и да вземат надмощие ценностите на демокрацията.
Има и други фактори в политическия живот на страната. Темер има врагове и в парламента, включително на ръководни позиции, които чакат своя момент да го ударят – така че техните действия също ще са много важни. Може накрая да се окаже така, че самият Темер да падне от власт вследствие на целия този колапс на държавата.
Нека припомня и предисторията, довела до стачката. Новият директор на нашумялата с корупционните скандали държавна петролна компания „Петробраз” Педро Паренте е този, който взе решението за поскъпване на горивата с 30%. Уж заради долара – това е дежурното оправдание.
Особено за автономните камионджии такива цени са тежък удар. Това направо ги задушава. Освен това тях ги смазват и таксите по пътищата – тук пунктовете за плащане са на по 5-10 километра разстояние един от друг. Едно от исканията на стачниците е да плащат само за пълни камиони, но не и за празни.
Правителството на Темер сега иска да представи нещата так, че за парализата са виновни големите транспортни компании, че са се наговорили, че спретнат т.нар. локаут – тоест организирано да възпрепятстват работниците и служителите си да работят, което се наказва от закона с глоби и дори със затвор. Но не е така. Както казах, протестът тръгна от автономните собственици на по един камион, които са и шофьори. Те работят само за себе си. Те за около 30-40% от стачкуващите сега. Големите транспортни фирми после просто ги подкрепиха.
В неделя Темер обяви, че за два месеца сваля цените на горивата с 46 сентавос (стотинки), но това е капка в морето. Видях на бензиностанции, където още има бензин, че цената му вече гони 5-6 реала (реалът е бразилската парична единица; в момента един долар се разменя за 3,66 реала – б.р.).
Парадоксалното е, че намалението е решение на правителството, а не на „Петробраз”. Разликата в цените няма да е за сметка на „Петробраз”, а я поема правителството. Говори се, че това ще струва общо около 10 милиарда реала. Тоест Темер ще компенсира „Петробраз” с парите на данъкоплатците. И какво излиза? По-добре тогава да не се стачкува, защото пак населението ще плаща! Затворен кръг.
Тук има много коментари, че цялата тази игра около „Петробраз” – още от скандалите за корупция и до сегашната стачка – е с цел компанията да спре да бъде основно държавна и да се продаде по-евтино на мераклиите да я вземат на безценица, като Темер и сие, разбира се, си получат тлъстите комисионни. Засега в „Петробраз” има само около 20-30% частен капитал и той е на американски, канадски и австралийски фирми. Именно те ламтят сега да получат цялата компания за жълти стотинки. И после ще стане следното: тази толкова богата на петрол Бразилия, ще трябва да купува скъпо и прескъпо този своя собствен петрол от станалата чужда собственост „Петробраз”!
Ето затова оттам тръгва и сегашната конфронтация. Много хора разбират всичко и са гневни.
Камионите продължават да са по магистралите, никой не е мръднал. Воденият диалог е като между глухи. Темер твърди, че шофьорите били инати, не го чували. Един вид – изнудвали го да действа силово.
В института, в който работя, смятаме, че положението ще се влоши и това ще доведе до падането на Темер. Населението е много озлобено против него и сега се надига нова вълна на недоволство. Разбира се, не е изключено Темер да намери общ език с армията. Ключът сега е у нея.
About The Author
