Навсякъде светят: демокрацията е под заплаха. В цяла Европа и Северна Америка кандидатите стават по-авторитарни, партийните системи стават по-нестабилни, а гражданите са по-враждебни към нормите и институциите на либералната демокрация.
Тези тенденции предизвикват сериозни дебати какъв е произхода на това политическо недоволство – икономически, културен или поколенчески. Всички тези обяснения обаче почиват на едно основно предположение – че заплахата идва от политическите крайности.
В дясно етно-националистите и либертарианците биват обвинявани, че подкрепят фашистки политики. В ляво студентите радикали и движението антифа пък биват обвинявани, че предават либералните принципи. Обичайно се допуска, че радикалните виждания вървят ръка за ръка с авторитаризма, докато умереността предполага подход, по-ангажиран с демократичните принципи.
Дали това е истина? Може би не. Представеното тук изследване показва, че в цяла Европа и Северна Америка центристите в най-малка степен подкрепят демокрацията, най-малко ангажирани са с нейните институции, и в същото време в подкрепят управлението със силна ръка, в някои страни дори повече, отколкото крайнодесните.
Разгледани са данните от най-скорошните световни проучвания за ценностите (World Values Survey от периода 2010-2014 г.) и проучването на ценностите в Европа от 2008 г. – двете най-обширни изследвания на общественото мнение, включващи общо над 100 страни. Анкетираните в проучванията хора са били помолени да определят позицията си в политическия спектър от крайно ляво до крайно дясно. Долните данни съпоставят подкрепата за всяка група респонденти към ключови демократични институции.(Работният доклад и подробен анализ на данните можете да прочетете тук)
Центристите са най-скептични към демокрацията
Според няколко различни измервателя хората, които в най-малка степен подкрепят демокрацията, са тези, които са се поставили в центъра на политическия спектър. Това включва вижданията за демокрацията като “най-добрата политическа система”, както и по-общи оценки за демократичните политики. По тези показатели определящите се като центристи се оказват най-критично настроени към демокрацията – както в САЩ, така и в Европа. В повечето страни заявилите се като крайнолеви декларират по-високо одобрение за демократичната система както от крайнодесните, така и от центристите. Изключения са само Дания, Австрия и Великобритания, където с малка преднина най-голямо доверие към демокрацията декларират десните.
Средно за Европа едва 42% от центристите считат демокрацията за много добра система, което е значително по-ниско ниво, отколкото сред хората, определили се в другите политически полюси. В САЩ тази тенденция е още по-силно изразена, като едва 33% от центристите имат високо мнение за демокрацията.
Центристите в най-малка степен подкрепят свободни и честни избори
Едни от най-поразителните данни в доклада са свързани с вижданията на анкетираните за изборите. Подкрепата за “свободни и честни избори” е по-ниска сред центристите във всяка разглеждана държава с изключение на Германия, където разликата с крайнолевите е незначителна. В съединените щати по-малко от половината хора в политическия център виждат свободните избори като нещо от съществено значение.
Слаба подкрепа за либерални институции
Разбира се концепцията за “подкрепа на демокрацията” е малко или много абстрактна, поради което анкетираните могат да интерпретират въпросите по различен начин. Какво тогава е положението с гражданските права, които имат толкова централно място в поддържането на либералния демократичен ред? В почти всички държави подкрепата за гражданските права отслабва в центъра и е много по-силно изявена сред определящите се като леви. В САЩ едва 25% от центристите са съгласни, че гражданските права са жизненоважни за бъдещето на демокрацията.
Подкрепа за авторитаризма
Един от най-силните предупредителни сигнали за западането на демокрацията е възхода на популистки лидери със склонност към авторитаризъм. Въпреки растящата популярност на такъв тип лидери, не е ясно дали гражданите изрично подкрепят по-авторитарен стил на управление. Данните от социологическите проучвания обаче съдържат доказателства за значителна подкрепа за “силен лидер”, който пренебрегва законодателната власт в страната. В повечето държави очаквано управлението със “силна ръка” е най-популярно сред определящите се за крайнодесни, но подобни тенденции са изявени и сред центристите. В Съединените щати подкрепата на центристите за “силен” лидер далеч задминава тази сред хората както в ляво, така и дясно. Във Великобритания също най-голям дял от центристите декларират склонност към такова управление.
Какво означава това?
В цяла Европа и Северна Америка подкрепата за демокрацията запада. За да обясни тези тенденции, общоприетата мъдрост сочи към политическите крайности. Според това виждане крайната левица и крайната десница са склонни да пренебрегват демократичните институции, за да постигнат радикална промяна. За “умерените” центристи се приема, че защитават либералната демокрация, нейните принципи и институции.
Данните от проучванията обаче показват, че реалността не е такава. Докато западните демокрации изпадат в дисфункционалност, никоя група не е имунизирана към чарът на авторитаризма. Това се оказва най-вярно за центристите, които изглежда предпочитат силно и ефективно управление пред бъркотията на демократичната политика.
Исторически погледнато управляващите със “силна ръка” в развиващия се свят винаги са намирали опора в центъра – от Бразилия и Аржентина до Сингапур и Индонезия, умерените центристи от средната класа са окуражавали преход към авторитаризъм, който да им донесе стабилност и растеж. Дали същото може да се случи и в зрелите демокрации като Великобритания, Франция и САЩ?
About The Author
