Президентът Серджо Матарела натовари като служебен премиер икономиста и спец по орязванията Карло Котарели, стигнал до изпълнителен директор на МВФ. Преди това държавният глава наложи вето на предложението на „Пет звезди” и Лигата министър на икономиката да стане представяният като привърженик на идеята за излизане от еврозоната Паоло Савона, което обрече и премиерската кандидатура на проф. Джузепе Конте. Ако Котарели не получи подкрепа в парламента тази седмица, което е повече от вероятно, италианците отново ще ходят до урните наесен.
Проблемът е, че отхвърлянето на Котарели ще провали и приемането на бюджета за 2019-та, което ще се отрази зле на и без това закъсалата италианска икономика. Новото изборно приключение ще остави държавата без бюджет поне до края на годината.
Според големи европейски медии чрез излъчването на Котарели италианският президент се стремял „да отправи послание за успокояване на пазарите и на ЕС, обезпокоени от събитията в Италия през последните седмици”. Само че още с обявяването на името на служебния премиер се завъртя и „сензацията”, че Котарели също се изказвал за излизане на страната от еврозоната. Из социалните мрежи стана хит негова фраза от най-новата му книга „Седемте смъртни гряха”, която буквално гласи: „Трябва да се измъкнем от еврото”.
Бързо се оказа обаче, че това е чиста манипулация и „фалшива новина”, защото фразата е извадена от контекста на дълъг пасаж по темата, който завършва с категоричното „Не си струва” (да се излиза от еврото – б.р.). Все пак слухът успя достатъчно да спомогне за допълнителното объркване на публиката. А тя и без това вече е докарана до доста заблуди, особено с шумотевицата за уж „евроскептицизма“ на шкартиряния вече проектоминистър Паоло Савона, който в действителност също никога не се е обявявал срещу еврото и винаги е следвал мейнстриййма в неолибералния коловоз.
Цялата тази битка с вятърни мелници уж за „европейскя избор“ явно служи повече за прикритие, че всъщност борбата е за власт. Просто е по-лесно именно с такова клише да се препречи пътят към управлението на движението „Пет звезди“, партньорството с което не очарова, впрочем, дори и Лигата.
Истината е, че лансираният сега от Матарела като служебен премиер Котарели няма как да получи подкрепа в парламента, защото гласовете на „Пет звезди” и Лигата са достатъчни да го провалят. А двете формации няма да се поколебаят да го направят. „Пет звезди“ – защото са бесни, че президентът им отнема „мандата на народа”. А Лигата – защото много добре ще ѝ дойдат нови избори, в които тя разчита да се представи по-убедително.
Откъм „Пет звезди“ се чу дори заканата да се стартира процедура по импийчмънт срещу президента Матарела. Дали ще мине или не такава инициатива, е друг въпрос. Но вибрацията от подобен сблъсък ще се отрази неизбежно върху влошаването на политическия климат.
На свой ред и „Форца Италия” на Силвио Берлускони също няма да гласува за избранника на Матарела за служебен министър-председател. Единствената политическа сила, която е готова да му даде поддръжката си, е Демократическата партия. Някои още я наричат по навик „лява”, въпреки че тя отдавна е центристка – в най-добрия случай. А още по-точно – превърнала се е в разочароващ крепител на статуквото, поне в лицето на настоящото си водещо ядро и на бившия премиер Матео Ренци. Гласовете на депутатите ѝ обаче при всички случаи не могат да стигнат за „минаването” на Котарели.
Матарела няма как да не се е занимал с тази проста аритметика, поради което повечето наблюдатели са на мнение, че той лансира безнадеждната премиерска кандидатура на човека от МВФ с ясното намерение да предизвика нови избори и евентуално нова политическа конфигурация след тях. Доколко обаче тя ще е нова и доколко ще позволи неутрализирането на „Пет звезди“, е трудно да се гадае. Сигурното засега е едно – че Италия отново влиза в дълга политическа криза, която ще задълбочи и икономическата, превръщайки пак Ботуша в традиционния „болник” на Европа.
About The Author
