През март ЕК представи доклада в рамките на Европейския семестър, който заключава, че България изпитва макроикономически дисбаланси във връзка със слабости във финансовия сектор, висока задлъжнялост и висок дял на лошите кредити в корпоративния сектор. Освен това страната е изправена пред „критична ситуация“ по редица индикатори от Европейския стълб за социални права, включително неравенство, бедност и ефективността на социалните трансфери за ограничаването им.
На 23 май ЕК представи специфичните си препоръки, свързани с най-належащите реформи, произтичащи от изводите на този доклад. Те са синтезирани в три групи, първата от които настоява за мерки за подобряване на събираемостта на данъците, повишаване на ефективността на публичните разходи и ограничаване на неформалната икономика. Според комисията, данъчните приходи се увеличават, но по-скоро благодарение на добрата икономическа ситуация, отколкото като следствие от повишена събираемост или ефективност на данъчната администрация. Подчертано е и че държавните компании се представят зле в сравнение с тези в други страни от региона, което идва да потвърди тезата, че държавата е лош стопанин, но предимно когато става дума за България.
Втората точка препоръчва подсилване на финансовия сектор чрез засилен надзор и мерки за намаляване на дела на лошите кредитите. Комисията отчита подобрение по повечето показатели, но настоява, че някои важни мерки все още не са въведени, например за ограничаване на банковите експозиции към свързани лица.
Последната група препоръки е свързана със състоянието на социалната сфера, където се предлагат мерки за повишаване на квалификацията и подсилване на системата за активиране на групите в неравностойно положение. ЕК отчита позитивното развитие на пазара на труда, най-вече ниската безработица, но и все още високите нива на недеклариран труд, които имат „значително въздействие върху фискалните приходи, трудовите условия и адекватността на доходите след пенсиониране“. Освен това ползите от добрата ситуация на пазара на труда не са разпределение равномерно, като губещи са трайно безработните, младите, ромите, живеещите в бедни региони и в селата.
ЕК още веднъж подчертава, че неравенството в достъпа до услуги – образователни, здравни и жилищни – е сред най-високите в ЕС. Разходите за социална защита са ниски, включително техният ефект за намаляването на неравенството и бедността. Достъпът до здравни услуги е ограничен далеч не само за непривилегированите групи, а за да се промени това страната ни трябва да редуцира доплащанията от джоба на пациента, както и да вземе мерки срещу недостига на медицински специалисти. Комисията определя ограничения достъп като „значително предизвикателство“ и посочва, че той е причинен от ниските обществени разходи за здравеопазване, неравномерното разпределение на ограничените ресурси и високия дял на неосигурени хора.
Комисията отчита, че въпреки усилията за модернизация на образователната система, „резултатите са ниски и силно повлияни от социално-икономическия статус“. Това означава, че децата от непривилегировани семейства не се радват на равни възможности с останалите, а успехът им в живота е ограничен от лотарията на рождението им в бедно семейство. Най-засегнати от тази ситуация са децата от ромски произход, чиято сегрегация започва още от детската градина.
About The Author
