Политическият консенсус около (почти) пълното държавно субсидиране на религиите се изгради светкавично бързо. За него усилено лобираше Румен Радев още по време на изборната си кампания, в която въпросът бе поставен като проблем на националната сигурност. Вече встъпил в длъжност президентът можеше да повдигне въпроса и в рамките на Консултативния съвет за национална сигурност.
На негово заседание от 19 април бе взето решение за „осъвременяване на Закона за вероизповеданията, което да гарантира защита на традиционните български вероизповедания, ангажирани съответно на държавата и недопускане радикализация на религиозна основа”. Тезата, че ограниченията на финансирането от чужбина ще попречат на разпространението на „нетрадиционни” и „радикални” религиозни вярвания, бързо се прие от политическия елит и две седмици по-късно лидерите на парламентарните групи на ГЕРБ, БСП и ДПС внесоха безпрецедентен общ законопроект за изменение на Закона за вероизповеданията. Съуправляващата „Обединени патриоти” внесе свой собствен законопроект 5 дни по-късно, предложенията в който нямат особени шансове да бъдат приети, но носят потенциал да скарат за пореден път управляващата коалиция.
Това изглежда е единствената тема, свързана с националната сигурност, по която ГЕРБ и опозицията нямат особени търкания. Доскоро имаше консенсус и около предложението за бързо увеличаване на военните разходи до 2% от БВП, за каквото НАТО настоява, но сега БСП и ВОЛЯ изразиха резерви, а в последните дни техният пример последва и премиерът Бойко Борисов, така че сега твърдо зад ускореното увеличение седи само президентът Румен Радев.
Законопроектът на Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ предвижда да се забрани външното финансиране за заплати на персонала (свещеници и администрация), а чуждестранните дарения за изграждане на храмове, манастири и други недвижими имоти да минават през одобрението на дирекция „Вероизповедания” на Министерски съвет.
За да компенсира това ограничение, държавата започва да субсидира основната дейност на вероизповеданията, към които се самоопределят над 1% от населението при последното преброяване на населението – от 2011 г. Тази граница означава, че само православието и сунитският ислям ще се финансират от бюджета, а останалите вероизповедания ще получат само ограничена субсидия по досегашния ред. Всички църкви ще продължат да получават и частни дарения от вътрешни за държавата източници, а и могат да финансират образователната си дейност по европрограми.
За всеки привърженик съответната църква ще получава по 10 лв. годишно, като общата сума не може да надхвърля 15 млн. лв. По този начин БПЦ ще получи максималната възможна субсидия, а Главното мюфтийство – 5.5 млн. лв. годишна субсидия.
Тези 20-тина милиона лв. не са кой знае каква сума, но е странно да се дават с толкова лека ръка в страна, в която здравеопазването в безпрецедентно голяма степен се заплаща от джоба на пациента, образованието – от семействата, а останалите социални системи са на границата на небитието. Още повече, че според Конституцията „религиозните институции са отделени от държавата” и „религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели” – нещо, което ще стане по-трудно за контролиране, когато финансирането на църквите стане напълно зависимо от управляващите – които и да са те.
В крайна сметка, ако политическият елит иска да ограничи чуждото „нетрадиционно” религиозно влияние на територията на страната, те могат просто да забранят външното финансиране и да оставят църквите да организират дейността си със средства, събирани от вярващите вътре в страната.
Ако държавата все пак държи да регулира този процес, тя може да въведе т.нар. „църковен данък” в рамките на 1-2% от дохода, който да се заплаща от деклариралите, че изповядват съответната религия. В противен случай се получава така, че онези, които принадлежат към по-малки църкви финансират чрез данъците си най-големите играчи на пазара на изповедания. Например на протестантите не им достигат 10 хил. привърженици, за да получат заплати от държавата, но техните данъци ще отиват за финансиране на конкурентни религии.
Онези, които са заявили, че нямат религия, са 272 хил. души. Други 410 хил. не се самоопределят, а 1.606 млн. въобще не са отговорили на въпроса за религиозната принадлежност от преброяването през 2011 г. Това означава, че 2.3 млн. души, които не са декларирали религиозна принадлежност, също ще финансират през данъците си двете най-големи вероизповедания.
При тази ситуация парите за субсидията на църквите следва не просто да се разпределят според броя на техните привърженици, но и да се събират от тях, както правят в Германия, Швеция или Исландия например. В противен случай за следващото преброяване през 2021 г. можем да очакваме истински бум от „църковни” предприемачи, които да опитат да организират в „религии” поне 70 хил. души, така че да получат държавна издръжка за своята дейност.
About The Author
