Ако ще издаваш доклад за човешките права, най-малкото трябва да избягваш да накърняваш, отхвърляш или омаловажаваш същите тези права. Но Държавният департамент на САЩ направи точно това с новото издание на своя доклад за човешките права по света, публикуван на 20 април. Едва ли е изненада за някого, че ощетените от доклада са палестинците.
Още откакто Държавният департамент започва да издава оценките си за човешките права през 70-те години на миналия век, докладът винаги е включвал раздел “Израел и окупираните територии”. Новият документ обаче изведнъж заличава всякакво споменаване на окупацията и вместо това говори за “Израел, Голанските възвишения, Западния бряг и Газа”.
Признанието, че израелското присъствие в земите, които поставя под контрол при войната през 1967 г., представлява военна окупация, също така е потвърждение, че разширяването на селищата в Западния бряг е нарушение на човешките права. Четвъртата Женевска конвенция, която е предназначена за “защита на цивилните по време на война” забранява окупиращата сила, при каквито и да е обстоятелства, да прехвърля “част от своето цивилно население в териториите, които окупира”.
Поддръжниците на израелските селища твърдят, че този член от международното право забранява само насилствени или принудителни премествания или експулсиране. Но окончателният обяснителен коментар на Червения кръст за оригиналното изготвяне на конвенцията, което се състояло в края на 40-те години, изяснява целта на член 49:
“…предназначен е да предотврати практики, използвани по времето на Втората световна война от определени сили, които са прехвърляли част от собственото си население в окупираните територии с политически и расови подбуди и с цел да колонизират тези територии. Подобни трансфери влошават икономическата ситуация за местното население и застрашават неговото самостоятелно съществуване като раса”
С други думи хората, живеещи под контрола на чуждестранна армия, имат правото земята им да не бъде отнемана и давана на населението на победителите.
Но Израел върши точно това от 1967 г. насам, като над 600 хил. израелски евреи живеят като заселници в Западния бряг и Източен Йерусалим. И двете територии са ясно определени като окупирани от резолюции на Съвета за сигурност на ООН и други инструменти на международното право. Израел нарича тези територии “оспорвани”, вместо окупирани. Но спорът не е просто между Израел и палестинците, а между Израел и останалия свят.
Около 5 млн. палестинци в окупираните територии (Източен Йерусалим, Западния бряг и Ивицата Газа) не са граждани на Израел и нямат собствена държава. Огромното мнозинство от тях не са и бежанци. Мнозина все още живеят в градовете и селата на прадедите си. Те обаче остават без държава и нямат защитата на гражданството.
Единствената теоретична защита, с която разполагат, са постановленията на Женевската конвенция за населението, живеещо под окупация. Ако отстраните реалността на окупацията, премахвате и правните защити.
С други думи Държавният департамент вече се присъединява към Израел в отказа да признае, че Женевската конвенция защитава палестинците от израелската колонизация на земите им.
Иронията в случая е безкрайна. Израел се позовава на правата като окупираща сила, за да оправдае военното управление на териториите чрез контролни пунктове, зони със стрелба без предупреждение и цял апарат за налагане на дисциплина и контрол. Ако няма окупация, то повечето неща, направени от израелските военни в окупираните територии, представляват скандална злоупотреба.
Но ако има окупация, то селищата представляват насилствено нарушение на човешките права. Опитайте се да си представите, като умствен експеримент, заселническа програма, която не е насилствена. Колко палестински селяни биха били убедени доброволно да изоставят собствеността си в полза на новодошли от Бруклин, Латвия или Етиопия, ако израелските военни не бяха там, за да “настояват”? Израел иска хем така, хем иначе, като непрекъснато коригира статута на тези зони в зависимост от това кои точно нарушения защитава в момента. Останалата част от света обаче отхвърляше тази цинична игра. Досега.
Междувременно палестинците в тези територии продължават да живеят под окупация, която ограничава всеки аспект от живота им – от момента, в който станат сутрин, докато отново заспят. Те живеят под военно положение, докато намиращите се наблизо еврейски заселници живеят според израелското гражданско законодателство. Свободата им на движение е ограничена. Дори най-баналните аспекти на живота им са подчинени на прищявките на чужда армия. Въпреки съществуването на различни палестински власти, тези хора всъщност нямат достъп до израелското правителство, което реално ги управлява.
Сега Държавният департамент публикува “доклад за човешките права”, който умишлено и цинично лишава една почти уникално уязвима група от хора без държава дори от минималната защита, която им дава правния статус на живеещи под чужда военна окупация.
В новият доклад на Държавния департамент има много подигравки с човешките права. Една от най-гротескните е начинът, по който манипулира думите, за да отнеме на палестинците и малкото човешки права, с които разполагат.
About The Author
