Подмяната май се превръща в емблемата на нашето време. Определящи се като леви партии развяват знамената на десния национализъм. Десни либертарианци се хвърлят с левичарски жар на борба за „справедливост” чрез укрепване на пазарния фундаментализъм. Правосъдието и битката с корупцията се задвижват избирателно срещу политически опоненти.
Поредният епизод от все по-объркващия сюжет „Подменяй и владей“ се разиграваше в течение на над година край самото сърце на световния капитал – Нюйоркската фондова борса. В навечерието на миналогодишния Международен ден на жените 8 март срещу прочутата 3,5-метрова скулптура „Атакуващият бик”, възприемана от години като символ именно на едрия капитал и на Уолстрийт, бе инсталирана друга малка статуя, висока 1,3 метра – „Безстрашното момиченце”. Тя изобразява слабичко момиченце, застанало в предизвикателна поза, с ръце на кръста, срещу бика, сякаш му казва: „Няма да мръдна! Не се боя от теб!”
„Безстрашното момиченце” се появи на малкото „островче” насред пътното плътно, изградено дотогава специално за „Атакуващият бик”, без да има официално разрешение за това. Но с умела PR- кампания бе популяризирано като символ на противопоставянето срещу неравенството…. внимание! – не социалното неравенство, не неравенството в разпределението на богатството, не неравенството между бедни и богати – а неравенството между половете в… бизнеса. В смисъл, че на жените предприемачи (!) се дават по-малко шансове в света на капитала и това трябва да се промени. За изглаждане ето на това неравенство пледираше съпътствалата появата на статуята професионална рекламна кампания.
Още един важен детайл – тази кампания се водеше от една от най-големите и обиграни PR- корпорации в света, а самото изграждане на „Безстрашното момиченце” бе финансирано от друг мощен играч – един от най-големите инвестиционни фондове в света.
На специална плоча, инсталирана в краката на статуята, е написано: „Опознай силата на жените лидери. ТЯ прави разлика”. На английски това изглежда така: “Know the power of women in leadership. SHE makes a difference”. А това SHE, тоест в превод ТЯ, в същото време е и кодът на въпросния инвестиционен фонд (няма да го споменаваме тук, за да не помпаме допълнително рекламата му) на Нюйоркската фондова борса. Ловко, нали? Всички щастливи феминистки, които се трупаха през изминалата година, откакто статуята стои там, за да се снимат край нея, всъщност правеха реклама на инвестиционния фонд.
Решението „Безстрашното момиченце” да остане срещу „Атакуващият бик” в течение на цяла година бе на кмета на Ню Йорк – демократа Бил де Блазио, след като се видя, че това съседство между двете фигури с ясното послание за противопоставяне между крехкото момиченце и потентния бик екзалтира феминистките движения и се превръща в туристически хит.
През цялото това време скулпторът, сътворил „Атакуващият бик” – итало-американецът Артуро ди Модика, гневно протестираше и настояваше „Безстрашното момиченце” да се махне и да се премести на друго място, защото при сегашното си разположение накърнява авторските му права, като променя посланието на неговата творба и я превръща в отрицателен символ. Скулпторът заведе и съдебно дело срещу общината на Ню Йорк. Интересното е, че и той, и адвокатът му, който иначе се е прочул с правозащитни дела, непрекъснато подчертаваха, че те нямат нищо против идеята за равенство между половете, но искат да отстоят правото на автора да не се изопачава смисълът на творбата му и да не се използва тя за корпоративни рекламни цели.
Трябва да се припомни, че самият Артуро ди Модика инсталира през 1989 г. своя бик също без официално разрешение непосредствено пред сградата на Нюйоркската фондова борса. Според него с това мощно животно, подготвящо се за скок, той искал да вдъхне сила и кураж на американците и на националната икономика, пострадала от рецесия през 1987 г. Всъщност неговият бик веднага започва да се възприема като олицетворение на световния капитал – така образът му шества из медиите и до ден-днешен.
Скулпторът създава творението си, което струва 350 000 долара, изцяло със собствени средства и го дарява на Ню Йорк. По-късно, вече официализиран, бикът е изместен на сегашното си място – на островчето сред пътното платно, а от Нюйорксата фондова борса вече го отделя градинката пред нейната сграда.
Пак на това островче – като целенасочен антипод на бика – в началото на март м.г. се появява и „Безстрашното момиченце” на уругвайско-американската скулпторка Кристен Висбал. Творбата ѝ не е нейна инициатива и не е за нейна сметка – поръчана и добре платена ѝ е от въпросния инвестиционен фонд. И след като миналогодишните осмомартенски прояви около статуята на момиченцето, което не се бои от бика, стигат високи емоционални градуси, Бил де Блазио решава, че тя може да остане там още година.
В течение на тази година обаче излизат крайно нелицеприятни факти за поръчалия статуята инвестиционен фонд. Оказва се, че въпреки огромните си приходи той се стиска и не осигурява на собствените си жени служителки равно заплащане с мъжете, а по същия начин дискриминира и чернокожите си работници спрямо белите. При това този факт е установен от одит още преди пет години. Но едва през 2017-та, когато около името на фонда започва да се шуми заради „Безстрашното момиченце”, американското министерство на труда се размърдва и постановява фондът да изплати 5 милиона компенсации на ощетените си служители и служителки.
Самият фонд, базиран в Бостън, декларира публично, че не бил допускал такива нередности, но че ще плати компенсацията, за да „приключи” казуса. Дори уверява гордо, че в резултат на рекламната кампания с „Безстрашното момиченце” над 150 фирми, в които той е инвестирал, са включили жени в своите ръководства.
Въпреки че много феминистки организации се подведоха и се прехласнаха по сагата с момиченцето и бика, сериозните борци против неравенството не само между половете, но и общо в социално-икономическите права и възможности на всички хора възроптаха срещу подмяната и не се поколебаха да я разобличат. Като например писателката Кара Марш Шефлър, която отсече: „Корпоративният феминизъм винаги е предавал борбата на жените за справедливост. Ето защо една скулптура, финансирана от Уолстрийт, никога не може да стане символ, който да прегърна”.
В крайна сметка търсенето на компромис между исканията на автора на „Атакуващият бик” и настъпателността на силите, апологизиращи „Безстрашното момиченце”, накараха кмета Бил де Блазио да вземе следното соломоновско решение – фигурата на момиченцето ще бъде демонтирана от островчето с бика и ще бъде преместена непосредствено пред входа в Нюйоркската фондова борса. Очевидно именно там, досами сърцето на световния капитал, е и най-подхождащото ѝ място.
Или както иронично коментира испаноезичното списание „Кактус”: „Всъщност момиченцето по начало не трябваше да стои срещу бика, а да го е яхнало, защото и двете фигури символизират едно и също. Посланието им е съвсем ясно: победа на капитализма, макар и маскирана като социална кауза”.
