В категории:Великобритания / Европа / Свят

Въпросите без отговор след изявлението на Юлия Скрипал

Посяването на съмнение често се смята за типично руска техника за отклоняване и объркване на врага. Но на руснаците едва ли би им се наложило да сеят някакъв хаос – британците сами постигнаха това. Ето някои въпроси, които задава британското издание „Индипендънт“.

Кадър от видео изявлението на Юлия Скрипал от неизвестно място в Лондон, публикувано в „Ройтерс“

Mary Dejevsky, Independent

Осемдесет дни след като беше открита колабирала до баща си, на пейка в близост до търговски център в Солсбъри, Юлия Скрипал изненадващо се появи отново. Тя беше заснета на тайно място, напомнящо на парк, четейки предварително написан текст относно своето състояние. По същество, това, което каза тя, не добавя почти нищо ново към двете изявления, направени преди това от нейно име от полицията. Но краткото видео беше важно за онези, към които бе насочено – британската, руската и международната общественост.

На първо място, видеото беше създадено с цел да потвърди официалната британска версия за случилото се, в момент, в който тази версия започна да се разпада. Юлия Скрипал заяви, че тя и баща ѝ са били жертви на атака с нервнопаралитично вещество, че е била в кома за 20 дни, а медицинското лечение е било изключително болезнено – трахеотомичният белег бе видимо доказателство. Тя заяви, че вече е много по-добре, но още се възстановява. И за завършек – Юлия Скрипал не желае да „се възползва“ от помощта, предложена ѝ от руското посолство.

Но имаше и очевидни различия спрямо официалната британска версия. Липсваше обвинение срещу Русия. Използваното нервнопаралитичното вещество не бе наименувано. Освен това Юлия Скрипал не даде никакви индикации, че вижда своето дългосрочно бъдеще в някаква друга страна, освен в Русия (в противоречие на предишен „теч“ на информация от официален британски източник, че тя и баща ѝ ще получат нова самоличност и ще бъдат преселени в трета страна).

На второ място, появата на Юлия Скрипал имаше за цел да разсее най-различни и екстремни спекулации, процъфтяващи в социалните мрежи, според които тя и баща ѝ са били мъртви, че не е имало никаква атака с нервнопаралитично вещество или че дори тя и баща ѝ да са живи, то повече никога нищо няма да се чуе за тях.

И не на последно място, имаше послание, конкретно насочено към Русия и противопоставящо се на обвиненията, че Великобритания е отвлякла един от гражданите на Руската Федерация и незаконно отказва консулски достъп до него. Тук Юлия Скрипал – нека все пак приемем, че е била искрена – заяви пред камерата, че не желае да се среща с руски дипломати, поне не засега.

Това, на което станахме свидетели, по мое мнение е опит на Великобритания да ограничи щетите по собствената си репутация – щети, за които никой най-вероятно не е мислил, че ще възникнат, защото се е предположило, че всеки ще се „хване“ на историята за „лошата Русия“. И причината, че това трябваше да стане сега или все някога е, че медийното затъмнение и мълчанието на Обединеното кралство по случая взе да става смущаващо. То провокираше задаването на неудобни въпроси, а британският „триумф“ с организирането на колективното западно експулсиране на руски дипломати бе застрашен. Струва си да се отбележи, че някои от по-настоятелните въпроси идват от журналисти, които не са от Великобритания, а от Италия, Германия и другаде.

Поне едно от основните твърдения на Великобритания – че Русия е единствената страна, произвеждала използваното нервнопаралитично вещество – бе оспорено по-рано не от кой друг да е, а от самия ръководител на военното изследователско поделение в Портън Даун. Доказано бе, че формулата на веществото е станала известна още през средата на 90-те години на ХХ век. Разбра се, че и чехите, и германците са имали достъп до веществото и са споделили експертния си опит със своите западни съюзници. Така презумпцията за руска намеса, както и за отговорността на Кремъл, се оказа фундаментално пропукана.

Въпроси витаят и около откритията на Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW), на която бяха изпратени проби за тестване. Не само че процедурите и някои от действителните лабораторни открития бяха обвити в лъжи, но OPCW едва ли успя да подобри репутацията си, когато председателят на организацията направи официално изявление, което по-късно бе коригирано, в което значително надценяваше количеството на използваното предполагаемо вещество.

Най-базови детайли, като това какво е веществото, какъв е неговият произход и какво количество е било използвано, са под въпрос, но това не е всичко, защото или неизвестностите са много, или информацията умишлено се укрива.

Ето само малка част от въпросите, останали без отговор.

Точно кога и къде са били отровени Скрипал? Посяването на съмнение често се смята за типично руска техника за отклоняване и объркване на врага. Но на руснаците едва ли би им се наложило да сеят някакъв хаос – британците сами постигнаха това. Дали нервнопаралитичното вещество е било под формата на спрей или е било с друг вид? Беше ли отровата в колата на Скрипал – в куфарчето на Юлия, в пакет руски зърнени храни, донесен от приятел, или веществото е било намазано върху дръжката на предната врата на колата? Какво е искал да каже лекарят от болницата в Солсбъри, когато е заявил пред The Times, че „никой от пациентите не е имал симптоми на отравяне с нервнопаралитични вещества“ и само трима са претърпели „значително отравяне“?

Какъв би могъл да бъде мотивът за такава атака? Защо Кремъл (или някой предаден руски агент) са чакали цели 8 години, за да отмъстят на предател, който по думите на руснаците е излежал своята присъда. Защо Кремъл рискува да извърши подобна брутална акция три месеца преди да бъде домакин на Световно първенство по футбол? А какво да кажем за Конвенцията за размяна на шпиони и това, че агентите трябва да бъдат оставени на мира от страната, която са предали, за да не бъдат застрашени бъдещи размени на шпиони?

Какво стана с търсенията и обеззаразяването на различните райони в Солсбъри? Защо е бил засегнат полицаят, детективският сержант Ник Бейли, но не и докторът, който му е оказал първа помощ? Защо и за двамата повече не се е чуло нищо? Дали полицаят, както намекнаха някои, е принадлежал към специално звено, което е било натоварено със задачата да следи Скрипал? Къде са били Скрипал, когато са изключили своя GPS по-рано през деня, в който са били отровени?

Защо няма други заподозряни, освен Русия? Защо няма национално или международно издирване на извършителя? Имаше мимолетно предположения, че човекът, извършил атаката, е излетял със същия самолет, с който е дошъл. След това имаше засичане на руско разузнавателно съобщение в Швейцария (“пратката е доставена“, като съобщението е било изпратено от Сирия към Москва – бел.пр.), което обаче е толкова общо, че не значи нищо. И след това мълчание. Когато съветникът по националната сигурност, сър Марк Седуил, се яви пред британските депутати преди три седмици, той каза, че все още няма заподозрени. Това е изключително – и изключително съмнително – признание. Толкова високо профилна атака, такъв международен отзвук и все още никой, абсолютно никой да не е заподозрян?

Какво е правел Сергей Скрипал през времето, прекарано в Солсбъри, освен че се е присъединил към социален клуб? Направил ли е нещо, което да разтревожи руснаците или пък британците? Може би той – и това е любимата теория на конспираторите – е поддържал някаква връзка с бившия си ръководител от МИ6 и настоящ съсед? И още по-конкретно – имал ли е той връзка, чрез ръководителя си, с бившия агент на МИ6 Крис Стийл и ръководената от него частна агенция Orbis, която е получила задача да докаже връзките на Тръмп с Русия?

Близо три месеца са минали от атаката, а все още има много повече въпроси, отколкото отговори. През тази мъгла от неизвестни нека поема риска и да изкажа три предположения.

Първо, Кремъл не е участвал – руснаците бяха толкова изненадани, колкото всички останали, а Москва се опитваше да подобри имиджа си преди световното по футбол през лятото. Руснаците нямат никакъв интерес да развалят международната атмосфера. Възможно ли е атакуващият да е свързан със службите за сигурност или пък да е нелоялен руски агент? Кой знае?

Второ, Юлия Скрипал, заради своите връзки с агентурните кръгове (през своя годеник) в Москва и редовните си пътувания в чужбина може да е била обект на ухажване от страна на МИ5/МИ6. Бил ли е направен опит за вербуване? Объркало ли се е нещо? Все пак, съдейки по повторната поява на Юлия тази седмица, британските разузнавателни служби не са готови, поне не и днес, да направят така, че гостуващ руски гражданин да изчезне за вечни времена. Възможно ли е обаче те да са готови да я държат против волята ѝ?

И трето, подозирам, че и Великобритания, и Русия, знаят много повече, отколкото съобщават. Това би обяснило както сравнително лекия дипломатически отговор от Москва през последните няколко седмици, така и неотдавнашното прекратяване на британските антируски нападки. Уви, може би никога няма стигнем по-близо до истината, отколкото в момента.

Оставете коментар