Комисията за защита на конкуренцията наложи санкция в размер на 56 678 лв. или 3% от приходите за 2017 г. на сдружението за колективно управление на авторски права „Музикаутор“ заради „злоупотреба с господстващо положение на пазара на предоставяне на права за излъчване на музикални и литературни произведения”. Сдружението управлява 95% от световния музикален репертоар, а в края на 2016 г. поиска от БНР над 3 пъти увеличение на заплащаната ежегодно сума. Тогава това доведе до спирането на музиката, контролирана от “Музикаутор”, и до жалба до регулаторния орган.
Според КЗК с действията си сдружението е нарушило правилата на конкуренцията и е засегнало интересите на потребителите „посредством необосновано прекратяване на съществуващите договорни отношения с Българското национално радио, с което се препятства осъществяваната от радиото дейност.” През юни БНР все пак необяснимо подписа нов договор за излъчваната музика, предвиждащ двойно увеличение на таксата. Това стана броени дни преди КЗК да излезе с първото си становище в подкрепа на позицията на радиото, че има злоупотреба с монополно положение.
Прекратяването на действащия договор от страна на „Музикаутор“ преди да бъде подписан нов е окачествено като „начин за постигане на исканите от Сдружението условия за определяне размера на дължимите му възнаграждения за лицензирането на съответните права.” Накратко, сдружението, което е с нестопанска цел, е спряло музиката в ефира на общественото радио, за да го принуди да се съгласи с новите условия. Според КЗК това е поставило БНР в неизгодно положение на пазара:
“Чрез прекратяването на договора с БНР Музикаутор, като предприятие с господстващо положение, лишава националното радио от възможност за ефективно конкуриране на пазара, на който последното осъществява дейност.”
През март парламентът прие поправки в закона за авторското право, като изрично бе записано, че тарифите за обществените медии – БНТ и БНР – ще се договарят отделно от тези на търговските медии, тъй като те имат различна функция, ограничения за времетраенето на рекламите и вменени от закона задължения. По този начин тезата на „Музикаутор”, че тези медии трябва да преминат към тарифите за търговските стана законово отхвърлена. Депутатите обаче не записаха възможност ползвателите да стартират преговори за тарифите, така че неизгодният договор на БНР ще продължи да действа поне до 2020 г. След изтичането му обаче „Музикаутор” няма да има основания да иска 4.4% от субсидията на общественото радио, разглеждайки я като приход подобен на този от реклама в търговските радиа.
Решението на КЗК ще бъде обжалвано от „Музикаутор”, откъдето вече обявиха, че не са извършили злоупотреба с монопола си и са поискали от БНР да плащат по тарифата за търговските радиа, защото „сме длъжни да третираме равнопоставено ползвателите от един и същи сектор.”
За 2017 г. БНР е платило 2.12% от субсидията си на сдружението. Тази сума представлява 40% от всички приходи от музика в радиостанциите на „Музикаутор“ – при около 13% пазарен дял на БНР. Тази година радиото трябва да плати 2.62% или около 1.1 млн.лв. за авторски права, въпреки че основната програма „Хоризонт” не е музикална, а е с преобладаващо новинарски характер.
About The Author
