“Членове на БСП дариха боядисани великденски яйца, лакомства и играчки на децата от Центъра за настаняване от семеен тип за младежи с увреждания в Горна Оряховица” – това съобщи “Дарик Велико Търново” в събота. Сред загрижените за децата от центъра бе и общинският председател на партията Огнян Стоянов, който “подчерта смисъла на подкрепата между хората като основна добродетел на нашата религия и поздрави персонала за социалните услуги”.
Като оставим настрана факта, че предполагаемо социалистическата партия напоследък звучи все повече като религиозна организация, особено покрай дебатите около Конвенцията срещу домашното насилие и насилието над жени, тази новина звучи съвсем в реда на нещата. Една лява партия се застъпва за слабите, уязвените или лишените от шанс в живота.
Или поне щеше да бъде в реда на нещата, ако няколко дни по-рано страницата на Общинския съвет на БСП в Горна Оряховица и самият лидер на социалистите в града не агитираха в социалните мрежи в подкрепа на протест “срещу изграждане на социални жилища за маргинални групи”. Социалистическа партия на борба срещу една класическа социална политика:
Според организаторите на демонстрацията, жители на квартала, в който се планира реализацията на проекта с европейско финансиране за 30 социални жилища, в тях щели да бъдат настанени не социално слаби граждани, а „маргинали“. Като „жител на квартала“ с темата се ангажира и лидерът на горнооряховските социалисти. Но що за хора са маргиналите според недоволните жители на Горна Оряховица?
“Жилища за маргинали – знаете какво означава тази дума, към тях влизат и джихадистите, нали?” – чуди се един от протестиращите, а друг е категоричен: „Сервираме всичко на тепсия, па ще им строим и жилища“. „В един момент, когато има интервенция на чужди елементи в квартала и то само маргинални групи от малцинствен и друг произход – хора без адрес, значи това са хора с присъди, евентуално. Вие знаете какво значи маргинални групи – хора, отхвърлени от обществото и така нататък. Самият мир, спокойствието в квартала ще изчезне“ – показва експертиза нотариусът Иван Мазнев пред БНР. „Не ги искаме в България! Достатъчно безработни и бездомни имаме.“ – добавя друг, който явно счита, че става дума за чужденци. Наличието на безработни и бездомни звучи по-скоро като аргумент в полза на повече социални жилища, ако представата за нуждаещите се от тях не бе така изкривена.
По всичко личи, че хората са склонни да обрисуват нуждаещите се от социални жилища като опасни представители на друг етнос – роми или бежанци, които се настаняват в тихия им квартал за да грабят и изнасилват, а БСП имат сериозен принос за това възприятие с оглед на подчертано антиимигрантската си реторика напоследък. Същевременно по всичко личи, че партията си представя дяснопопулисткия си завой като връщане към „хората“ и спускане към низините в контраст с „политиците“, който неглижират „народа“.
Или както пише Общинския съвет на БСП Горна Оряховица във фейсбук: „Проекти за маргинализирани групи, управлявани от Амалипе не ни трябват. А и нашите съграждани не го искат. Всяка политическа организация трябва да слуша хората и да взема решения съгласно интересите и волята им” и “точно защото политиците си играят на либерални и консервативни модели и се откъснаха от реалните проблеми на хората, за това и хората спряха да вярват на политиците” (оригиналният правопис е запазен). На местните избори през 2015 г. БСП печели едва 10.72% в община Горна Оряховица и изпраща само петима съветници в 33-местния съвет. При това положение въпросът е докъде би стигнала партията в популизма си, за да се върне в политическата игра?
Част от отговора на този въпрос дойде от… парламента, където депутатът Явор Божанов от БСП – Горна Оряховица посъветва: „Ако амбицията на кмета наистина е новият блок да осигури дом за перспективни млади семейства, нека жилищата бъдат дадени на млади лекари“. Година по-рано Явор Божанов, „млад и амбициозен бизнесмен“, бива „изненадващо“ избран от горнооряховските социалисти за кандидат за листата на партията в област Велико Търново. Местният в. „Борба“ обяснява, че той “не е партиен член, а по-скоро гражданска кандидатура”. Освен това е „съучредител на Областния клуб на републиканците“, който „събира предимно десни хора и бизнесмени, но работи с активни граждани от целия политически спектър“.
Отишла далеч вдясно, структурата на БСП в Горна Оряховица не може дори да познае социалните политики, когато ги види. В България отговорността за осигуряване на социални жилища е оставена основно на общините, а те рядко имат ресурси и визия, достатъчни за осъществяването им. Финансирането по европейски проекти позволява това да се промени, но непрозрачното управление, характерно за множество малки общини, обрича редица проекти по европейски програми на провал. По думите на организатора на протеста в Горна Оряховица Иван Димитров пред местна телевизия, “проблемът не е политически, не е етнически – проблемът е липсата на доверие в изпълнителите”. Недоверието към общинарите в Горна Оряховица обаче по инерция се облича в антиромска и антиимигрантска реторика, защото това отговаря на страховете на хората, чиито скромен дом и доход ги карат да си мислят, че основните заплахи за тях идват от онези, които нямат и това. Като бонус те получават и възможността да се разграничат от т. нар. маргинали, а това не е никак лесно на много места в България – особено за тези от тях, които са получили старт в живота благодарение на емигрантски труд в Европа или САЩ.
Недемократичните институции в комбинация с популистка реторика от опозиционните партии могат да утешат дори гражданите, които живеят в един от най-бедните региони на ЕС без ясна перспектива за бъдещето, че са привилегирована общност, която е застрашена от някакви тайнствени маргинали. По същия начин наблюдаваме как нация с милиони икономически мигранти от практически всяко семейство може съществеменно дълбоко да ненавижда икономическите мигранти от по-южните страни. Освен ако не са щъркели, разбира се.
В една толкова ирационална среда и най-абсурдната позиция лесно започва да изглежда легитимна – в това число и наличието на номинално социалистическа партия, която е неотличима от десните популисти. БСП вече е прекрачила от другата страната на барикадата, както можем да научим от историята на една от най-успешните социалистически организация в България след Освобождението – тази в Троян. Тя единствена изпраща депутат от тесните социалисти – Власи Власковски – в V Велико народно събрание. Това е такава изненада за самата БРСДП, че Георги Кирков отива да провери на място дали не става дума за някаква договорка с по-големите партии. По думите на Иван Хаджийски, той открива, че организацията не се осланя на уговорки с местните елити, а на завърналите се от Америка емигранти, „понадъхани със социалистическо влияние“, и на тяхното влияние сред калфите и чираците – едни истински маргинали на своето време:
„Това бяха колибарчета и синове на бедни троянци: облечени лошо, с боси, неумити крака, с черни дълги нокти, със сополи под носа, които триеха с ръкав; оцапани от пап, чириш, аргас, вакса, посипани с паспал от космите на стриганите калпаци, миришещи на накиснат гьон, на табашка яма, заврени в прашните дюкяни, бъркащи със запретнати ръкави в кожухарските корита с воняща аргас, тръскащи миризливи кожи от водата им, с черни вратове от бакърджийски, тенекиджийски и коларски оджаци, вървящи прегърбени от навеждане над мантите (елеци и антерии). Този млад и презрян народ никой не зачиташе за нищо. Никой не ги поздравяваше, никой не ги заговорваше… И тъкмо при тези чирачета отиваха Власи Власковски и Димитър Икономов, за да им заговорят на езика на техните болки.“*
*Из „Социализмът в Троян“ на Иван Хаджийски
About The Author
