Преди 2016 г. най-голямото притеснение на хората относно социалните мрежи бе, че те лесно могат да насочват ценна лична информация към очите на безименни шпиони. Днес големият ни страх е, че същите безименни шпиони могат да насочват информацията към нас.
Постоянните разкрития относно дезинформационната кибер кампания на Кремъл, подета през 2016 г.- която включва обвинения за всичко от използване на платени тролове и онлайн ботове до разпространяване на пропаганда и фалшиви новини сред неподозиращите читатели – подхранват паника относно ефектите на подобни операции и възможността на Кремъл да ги озпозлва.
Тази дезинформационна кампания получи етикета „кибервойна“ – термин, който традиционно се отнася до атаки срещу компютри или информационни мрежи, чрез вируси и DDoS атаки. Руските разузнавателни агенции са представяни като „майстори“ на такава „кибернетичната външна политика“, а тяхната работа бива оприличавана на „методите за контрол на съзнанието, описани от Джордж Оруел“.
В резултат от това реакцията на компаниите, ръководещи социалните мрежи, обикновено се фокусира върху опасностите на кибер дезинформацията, идваща от Русия. Така например Facebook разработва инструмент, който да съобщава на потребителите дали са си взаимодействали със страница във Facebook или с Instagram, създадена от руската Агенция за интернет изследвания (IRA).
В отговор на доклад, според който съдържанието от уебсайтовете, свързани с агенцията, е споделено във форумите на Reddit, съоснователят на компанията настоя, че те правят каквото могат и че „най-големият риск, пред който сме изправени като американци, е свързан със способността ни да разграничаваме реалността от безсмислиците“.
Настоящият пълен фокус върху руското „майсторство“ в кибер дезинформиране скрива целия контекст на историята на тези кампании. Погледната от по-широк ъгъл, аферата прилича не толкова на единично действие на Кремъл, колкото на последния епизод от една световната надпревара във въоръжаването – в която често лидер са западните, демократични страни.
Да се учиш от демокрациите
Eксплозията на правителствени кампании за кибер дезинформация може да бъде проследена до една финансирана от САЩ програма, стартирала преди осем години.
„Авторитарните режими са склонни да се учат от демокрациите и наистина всичко това започна със Съединените щати през 2010 г., три години преди създаването на руската IRA”, разказва Саманта Брадшоу, която е изследовател по проекта „Компютационна пропаганда“ в Оксфордския Университет. Тя е съавтор на доклада „Войници, тролове и пакостници: глобална инвентаризация на организираното манипулиране на социалните медии“, който е документирал такива кибер манипулации извършени в 28 държави.
„DARPA първа инвестира пари, за да проучи как някои постове могат да се превърнат във свръх популярни в социалните мрежи и как да се генерира интерес по определени теми. Това изследване сега си проправя път към политиката“, казва Брадшоу.
DARPA, вътрешната изследователска агенция на Пентагона, е инвестирала 8,9 млн. долара в програмата Стратегическа комуникация в социалните медии (SMIC). Чрез нея са финансирани разнообразни проучвания, които проследяват съдържанието на социалните мрежи, онлайн поведението на отделните хора и начините за разпространяването на информацията в мрежата.
През 2014 г. в. „Guardian“ съобщи за проучване към SMIC, което е изследвало туитовете на Лейди Гага и Джъстин Бийбър, социалните взаимодействия на 2,400 потребители на Twitter от Близкия изток, както и онлайн дискусии по фракинг и други спорни теми. Изследователите дори общуват с потребителите онлайн, за да разберат кои от тях са най-ефективните „инфлуенсъри“.
Тези проучвания имат много потенциални употреби. Някои се концентрират върху това как да разпространяват информация по най-ефективния начин в интернет. Други пък наблягат на въпроса как да таргетират точните потребители, за да се промотират конкретни кампании и послания, одобрени от правителството. Няколко от проучванията са свързани с автоматизирани проучвания колко добре се познават хората помежду си на базата на техните взаимодействия в социалните мрежи. Това е в пълно съзвучие с работата на разузнавателните служби като Агенцията по национална сигурност (NSA), която често използва компютри, за да анализира огромното количество метаданни, събрани за отделни индивиди.
„Ние показахме, че анализът на събраните в Twitter данни за хиляди потребители е в състояние да улови нетривиални, прогнозни взаимоотношения дори за двойки потребители, които не са свързани“, се хвали едно проучване, финансирано от DARPA, което разкрива, че „в социалните мрежи има големи количества неизползвани данни, които са достатъчни за изготвянето на изключително точен статистически каузален анализ“.
DARPA вече не пази списъка с проучванията на своя сайт, но те все още са достъпни в архивната версия на сайта, а самите проучвания са достъпни онлайн.
През следващите години SMIC продължи да извършва проучвания, които можете да намерите тук. Едно от тях изследва характера на „социалното заразяване“ в социалните мрежи, а друго проучва как подреждането на съдържание в платформи като Reddit, Facebook и Twitter се отразява на препоръките от потребители и възможността вниманието на потребителите да бъде концентрирано върху точно определено съдържание.
Пропаганда и Дезинформация
DARPA представя SMIC като защитно действие, целящо да помогне на военните да открият и да противодействат на разпространението на дезинформация и пропаганда, особено в региони, в които американските войски водят бойни действия. Брадшоу се съгласява, заявявайки, че извършеното по програмата е много по-различно от това, в което е обвиняван Кремъл.
„Не искаме да кажем, че демокрациите разпространяват дезинформация. По-скоро става въпрос за разпространяването на хубава информация“, казва Брадшоу.
Но не е трудно да се видят по-притеснителни последствия от изследванията на DARPA. През 2015 г. Ранд Валцман, програмният директор на DARPA, поръчал SMIC, пише това колко е важно САЩ да имат ефективна апропагандна програма, която да се бори с чуждестранните дезинформации в социалните мрежи. По думите му пропагандата не винаги е била отрицателно нещо, а генезисът ѝ е свързан с борбата на папа Григорий XV срещу разпространението на протестантството и желанието му „да помогне на хората да следват „правия“ път“. Валцман одобрително цитира Едуард Бернайс, смятан за баща на връзките с обществеността, според когото „съзнателната и интелигентна манипулация на организираните навици и мненията на масите е важен елемент в демократичното общество“.
Валцман се оплаква, защото според него „САЩ не могат ефективно да се възползват от социалните мрежи и интернет поради лошо замислена политика и остарели закони“, като например тези, забраняващи на американската разузнавателна общност да влияе върху вътрешната политика на страната. Поради дифузния характер на интернет, няма как да се гарантира, че американците няма да бъдат „изложени по невнимание на информационни операции, които не са предназначени за тях“.
Други правителства не се притесняват да използват подобни методи, за да манипулират както своето население, така и населението на други страни, а Китай и Русия са сочени за азбучни примери в това отношение. Междувременно, във Филипините Дутерте е известен с това, че има собствена виртуална армия, която използва Facebook, за да популяризира президента и да атакува критиците му. Тези кибер бойци са особено ефективни предвид мощната позиция на социалните медии в страната.
Но дали демократичните, западни държави наистина са само наблюдатели в тази игра?
За всеобщото добро
Една от причините да знаем толкова много за руската кибер програма е, че нейният характер не е толкова секретен. Хакерите, атакували Демократическата партия, оставиха след себе си улики, които са или умишлени, или породени от изключителна небрежност (което поражда съмнения сред някои експерти дали всъщност е имало хакване бел. прев). Освен това редица настоящи и бивши служители на IRA са разговаряли със западни журналисти за тяхната работа, понякога и в специален репортаж – такъв бе случаят от преди две години, когато репортерът на списание „Ню Йорк Таймс“ Ейдриан Чен успя да влезе в седалището на руската кибер агенция в Санкт Петербург и да говори с един от нейните висши служители.
Западните правителства – напротив, се въздържат от подобни изяви, за да могат да поддържат своя имидж. Въпреки това през последните осем години изтекоха доказателства, че и те са извършвали подобни операции.
Най-добрите доказателства за това са файловете на NSA, разкрити от Едуард Сноудън. В поредица от материали през 2014 г. Глен Грийнуолд от Intercept разкрива огромните възможности, с които разполагат разузнавателните агенции в Обединеното кралство и САЩ. Едно „меню“ от кибернетични инструменти, използвано от съвместната група за разследване на заплахи в британската GCHQ (JTRIG) например включва: система, изпращаща оплаквания към сайтове като YouTube за обиден коментар, с цел премахване на материалите; инструмент за промяна на резултатите от онлайн анкети; способ за манипулирането на интернет трафика и резултатите от търсенето в мрежата за определени сайтове; система, даваща възможността публикациите, излизащи на стената във Facebook на някое физическо лице или въобще за цяла държава да бъдат манипулирани. Агенциите разполагат и с други способности, но последните две от предходното „меню“ са особено забележителни, като се има предвид неотдавнашно проучване, финансирано от SMIC, относно ефектите от различното подреждане на съдържанието в социалните медии и мрежи.
Други от материалите на Грийнуалд разкриват операции, включващи „пробутване на истории“, които самата агенция нарича „пропаганда“ и „измама“, през различни социални медийни платформи; дискредитиране на хора чрез писане на публикации в блогове, от мними техните жертви, и публикуване на отрицателна информация за тях на форуми; качването на видеоклипове в YouTube, съдържащи„убедителни записи“, които целят да „дискредитират, насърчават недоверие, разубедят, възпрат или забавят“; създаване на Facebook групи, форуми, блогове и Twitter акаунти, както и „подправяне на онлайн ресурси като списания и книги, които предоставят неточна информация“ и създаването на онлайн акаунти, които да разпространяват тези послания.
Дори това не е пълният списък на създадените инструменти. JTRIG предупреждават служителите на GCHQ, че „ако не ги виждате тук, това не означава, че не можем да ги създадем“. Имайки предвид, че документът е допълван за последен път през 2012 г., няма начин да се знае как са се развили тези възможности.
Вътрешен документ от 42 страници, публикуван от Intercept, очертава характера на работата на JTRIG, която „е насочена срещу редица индивидуални, групови и държавни участници, които представляват опасност от криминален характер или са заплаха за националната сигурност и отбраната“. Работата на JTRIG е разделена между три оперативни групи: „Подкрепа за военни операции“, „Борба с тероризма“ и „Останалия свят“. Последната е разделена на шест допълнителни екипа, вариращи от „киберпрестъпност“ и „тежки престъпления“ до „Иран“ и „Глобален“, според документа последният екип се съсредоточил върху Близкия изток, Африка, Аржентина, Русия и Китай.
Ясно е, че задачите, обособени в отделно звено от това за престъпността и тероризма, е с предимно политически характер. Освен срещу престъпниците и екстремистите, в документа се посочва, че операциите са насочени и към „общото население“ (например иранците) или към режимите (например Zanu -PF, отнасящо се за режима на Робърт Мугабе)”.
„Два от настоящите цели на Глобалния екип са смяна на властта в Зимбабве чрез дискредитиране на сегашния режим и предотвратяване на това Аржентина да си върне Фолкландските острови“, продължава документа. В последствие се разяснява, че екипът, съсредоточил се върху Иран, си е поставил за цел „дискредитирането на иранското ръководство и неговата ядрена програма“.
Тази информация бе допълнително изяснена от Мустафа Ал Басам, бивш хакер, роден в Ирак, който сега работи за британска фирма за плащания, и който е обявен през 2016 г. от сп. „Forbes“, като един от „Трийсетте под 30“. В материал за Vice от 2016 г. и в миналогодишна дискусия проведена в Германия, той обяснява как JTRIG създава фалшиви акаунти в Twitter (както и фалшива услуга за съкращаване на URL адреси, използвана от акаунтите за шпиониране), за да предизвика размирици по време на протестите в Иран, Сирия и Бахрейн. Въпреки че тази конкретна кампания е била с малки размери, тя е прецедент.
Има доказателства, че Съединените щати също се занимават със сходни дейности. През 2014 г. Асошиейтед прес разкри как американското правителство се опитва да подтикне антиправителствени вълнения в Куба, като създаде тайно мобилно приложение, наречено ZunZeo, което по същество да е подобно на Twitter. Първата стъпка от планът е била да се изгради критична маса абонати, чрез популяризирането на безопасно неполитическо съдържание, а след това да започнат да се споделят политически материали, които биха предизвикали кубинците да организират протести и в крайна сметка масови въстания.
През същата година Изследователската лаборатория на Военновъздушните сили на САЩ финансира доклад, в който се разглежда как човешкото поведение може да се манипулира чрез социалните мрежи. В статията е разгледано как „натискът от страна на социалните лидери оказва влияние върху консенсусните вярвания“, като например мнения, политически пристрастия или емоционални състояния. Крайната цел е разработката на „алгоритъм за децентрализирано влияние“, който да стимулира поведението в социалните мрежи „до желания му завършек“.
През 2013 г. в. „Washington Post “ съобщава за плановете на Министерството на отбраната да проведе психологическа операция, насочена към сомалийците по света, като целта ѝ е справянето с влиянието на терористичната група ал-Шабаб. Вестникът отбеляза, че командването на Специалните операции има екипи за военна информационна поддръжка в 22 страни, които извършват подобна работа, включително поддръжката на новинарски уебстраници, чиято връзка с американската армия не е ясна за читателите им.
Две години по-рано в. „Guardian“ съобщи, че американските военни разработват софтуер за използването на ботове или фалшиви онлайн личности. Макар и многобройни, те могат да се контролират само от един човек, като целта им е манипулацията в социалните медии и влиянието върху онлайн разговорите. Смята се, че софтуерът е част от програма, наречена Operation Earnest Voice (OEV), която започна като операция по психологическа война в Ирак за борба с онлайн влиянието на онези, които се противопоставят на присъствието на чуждестранни войски в страната. Някак пророчески докладът предупреждава, че тази операция „би могла да насърчи и други правителства, частни компании и неправителствени организации да действат по подобен начин“.
Правителствените служители вероятно ще твърдят, че тези кибер способности се използват само срещу „лошите“ като например срещу терористите или за да се противопоставят на опасни идеологии, а не за да манипулират политиката на друга държава, както се твърди, че е направила Русия. Но докато това е вярно в някои случаи, то в други това въобще не е така – случаят с ZunZeo в Куба, дейностите на JTRIG в Иран и другаде по света, както и дългата история на подобни инициативи на правителството на САЩ през десетилетията са доста показателни. Освен това обществеността може само да наднича през ключалката към подобни операции, тъй като техните детайли са все още секретни. Когато един човек подаде искане по Закона за достъп до информация за записите към Operation Earnest Voice през 2013 г., например, централното командване на САЩ го информира, че те са „изключени от разкриване“.
Вероятно скоро няма да научим пълния обхват на операциите, извършвани от „нашите“. Но е ясно, че кампанията за дезинформация на Русия, независимо от нейния реален ефект, не идва от нищото. Тя се ражда в среда, в която в продължение на години могъщите държави засилват способността си да превръщат социалните мрежи в оръжия, било за политически цели или въз основа на гъвкавите определения на националната отбрана. Тези държави включват не само авторитарни страни като Русия и Китай, но и западни, демократични държави като Великобритания и Съединените щати, които са пионерите в кибер техниките, използвани днес по света.
About The Author
