По време на изборния цикъл през 2010 г. Републиканската партия постигна значителни победи, а братята милиардери Чарлз и Дейвид Кох се очертаха като ключови фигури в политическия живот в САЩ. Най-големият бенефициент на тяхното щедро спонсорство тогава бе едно ново лице в политиката – Майк Помпео. След избирането му в Камарата на представителите той получи прякора “конгресменът на братя Кох”.
Сега Помпео е на път да оглави Държавният департамент, разширявайки влиянието на Кох и във външната политика на САЩ. След малко повече от година, през която служеше на Тръмп като ръководител на Централното разузнавателно управление, президентът го избра за заместник на апатичния Рекс Тилерсън.
Тилерсън е разбрал за уволнението си през Twitter във вторник, което показва до каква степен са били отчуждени Тръмп и главният му дипломат. Последвалото изявление на Държавния департамент показва, че Тилеросън “не е наясно с причината” за отстраняването си.
Докато Тилерсън демонстрираше известна степен на независимост от Тръмп по редица въпроси, Попмпео следва модел на послушание към политическите си благодетели, който ще се съчетае по-добре с погълнатия от себе си президент. Той също така ще донесе на високата позиция острота, която липсваше на Тилерсън.
Помпео е външнополитически ястреб, който яростно се противопоставя на ядрената сделка с Иран, разпалва страхове от мюсюлманите в САЩ и чужбина, противи се на затварянето на лагера за задържане в Гуантанамо и защитава противоконституционните програми за масово подслушване на Агенцията по национална сигурност, наричайки ги “добра и важна работа”. Той също така е заявявал, че Едуард Сноудън трябва да бъде върнат в САЩ и съден, а подходящият изход от делото би била смъртна присъда.
Помпео открито показва незачитане на поверителността на личните данни и гражданските свободи като цяло. В съчетание със слабостта му към екстремно говорене и още по-екстремни политики, той е всичко, но не и дипломатичен. Това вероятно ще го направи още по-проблемен държавен секретар от Тилерсън, чийто светоглед бе безмилостно корпоративен, но като цяло избягваше конфликтите – включително когато трябваше да се застъпи за управляваната от него институция.
Освен че е буйна глава, Помпео отдаване е една от политическите фигури с най-много конфликти на интереси в изпълнения с конфликти на интереси Вашингтон. Това се дължи на връзките му с потайната и глобална частна бизнес империя, която играе основна роля за кариерния му напредък. Помпео идва от град Уичита в щата Канзас, където бизнес общността е доминирана от петролно-газовия конгломерат на семейство Кох. Собствената компания на Помпео е изградена с помощта на пари от инвестиционен фонд на братя Кох.
От политическа гледна точка още по-важен е фактът, че Помпео прави скока от бизнеса към държавното управление с огромна помощ от страна на братя Кох и техните служители. “Сигурен съм че той е готов енергично да оспорва това, но е много трудно да не бъде характеризиран като конгресмен на братя Кох”, коментира в началото на кариерата му професорът по политически науки от Казнзаския университет Бърдет Лумис.
Това наистина е най-подходящата характеристика за човека, когото Тръмп е решил да направи държавен секретар. (Що се отнася до Кох, те могат да бъдат по-нюансирани, отколкото подсказват карикатурните им образи в обществото. Някои внимателни наблюдатели отбелязват, че с годините проектите, финансирани от Кох, са започнали да се разграничават от бомбастичния език и крайни позиции на по-войнолюбивите консерватори. Но за да прокарат желаните вътрешни и външни политики в полза на мултинационалните корпорации, тези милиардери и техните съюзници обикновено използват точно републиканци от типа на Помпео.)
През 2014 г. Центърът за безопасност на храните, който води спорове с Помпео относно проблеми с етикетирането на храните, засягащи огромни интереси на световната аграрна и търговска индустрии, отбелязва следното:
“Конгресмен Майк Помпео е най-големият бенефициент на пари от братя Кох по време на изборната кампания през 2010 г. След като спечели избори с парите на Кох, Помпео назначи за началник на кабинета си юрист от Koch Industries. След това Помпео започва да предлага закони в полза на Koch Industries, а братя Кох започват да плащат на външни лобисти, за да подкрепят предложенията му.”
По въпроса за изборите през 2010 г. Центърът за отговорни политики обяснява, че:
“Koch Industries никога не са харчели толкова много пари за един кандидат наведнъж, колкото за Помпео, на когото са осигурили 80 хил. долара през 2010 г. Кох надминаха себе си и през 2012 г., когато финансираха кампанията на Помпео със 110 хил. долара”.
При кампанията за преизбиране през 2014 г. Помпео бе изправен пред конкуренцията на друг републиканец с връзки с Кох. Една от най-големите повратни точки на тези избори дойде от решението на Кох да подкрепят Помпео. “Горди сме да подкрепим кандидатурата на Майк Помпео за Конгреса заради неговата силна подкрепа за про-пазарните политики и икономическата свобода, които облагодетелстват обществото като цяло” заяви тогава Марк Никълс, вицепрезидент по връзките с правителството и обществеността в Koch Industries.
Точно както Кох са били лоялни към Помпео, така и Помпео е лоялен към Кох. Той е редовен участник в техните събирания при затворени врата и често ги е защитавал публично, твърдеейки, че президентът Обама и “никсъновите” демократи несправедливо представят Чарлз и Дейвид Кох като злодеи.
Това предполагаемо “злословене” се свеждаше просто до повдигане на въпроси за влиянието на милиардери и конкретно на братя Кох върху американската политика и държавно управление. Трудно може да се твърди, че тези опасения са неоправдани – само няколко седмици, след като влиза в Конгреса, Помпео предлага законодателни инициативи, които според Wahington Post “могат да облагодетелстват много от бизнес интересите на Кох”. Предложените от Помпео мерки включват спиране на финансирането за две основни програми на администрацията на Обама: създаване на база данни с оплакванията на потребителите от опасни продукти и на регистър на компаниите, замърсяващи атмосферата с парникови газове. “И двете мерки са посочени като приоритет за лобистите на Koch Industries, за които Кох са изхарчили 37 млн. долара след 2008 г.”, посочва Washington Post.
“Това е познатата стара история – член на Конгреса налива вода в мелницата на най-големия си спонсор”, отбелязва Мери Бойл от организацията Common Cause.
Сега обаче нещата минават на различно ниво. Назначавайки “конгресмена на Кох” за държавен секретар, Доналд Тръмп оставя в негови ръце отношенията на правителството САЩ със света – свят, в който братя Кох имат много, много интереси.
About The Author
