По време на миналогодишните президентски избори във Франция Жан-Люк Меланшон успя да впечатли по-левите европейци, спечелвайки почти 20% от вота. Движението на Меланшон „Непокорна Франция“ (France Insoumise, FI) успя да се превърне в най-видимата опозиция на Макрон и неолибералното му правителство. „Непокорна Франция“ смята да затвърди тази си роля, като насърчи политическата мобилизация сред народа. За целта движението е еволюирало в организация от нов тип, надмогвайки самото понятие за политическата партия. Този модел предизвиква много въпроси. Например, може ли да бъдат избегнати типичните партийни проблеми, като концентрацията на власт по върховете?
Пери Андерсън описва президентската кампания на „Непокорна Франция“ през април 2017 г. като „впечатляващ подвиг“. Събитията на Жан-Люк Меланшон привличат мнозина, митингите му са огромни, а всеобщото мнение е, че той е победителят в телевизионните дебати. В последните седмици на кампанията си той успя значително да увеличи подкрепата за себе си. Въпреки този голям напредък, Меланшон зае четвъртото място с 19.58%. Първи беше Еманюел Макрон с 24.01%., следван от крайно-дясната Марин Льо Пен (21.30%) и консервативният кандидат на Републиканците Франсоа Фийон (20.01%).
На парламентарните избори, които се проведоха през юни, „Непокорна Франция” получи седемнадесет места, недостатъчен брой, за да има реално влияние в парламента (състоящ се от 577 депутати – бел.пр.). Партията на Макрон La République En Marche си осигури мнозинство в Народното събрание, докато консервативната десница Les Républicans зае второто място.
Ако институционалната власт на „Непокорна Франция“ е ограничена, проучванията сочат, че тя се е утвърдила като основна опозиция срещу президента Макрон. Център-лявата Социалистическа партия изживява екзистенциална криза, след като получи едва 6 процента от гласовете на президентските избори, а Френската Комунистическа Партия остава слаба (макар че тя с половин уста подкрепи кандидатурата на Жан-Люк Меланшон).
От дясно „Националният Фронт“ на Льо Пен и консервативните „Les Républicains“ също са изправени пред трудности. Републиканците, които очакваха да спечелят изборите, все още се възстановяват от поражението си, а „Националният Фронт“ е по-разединен от всякога. Главният му стратег в борбата за президентските избори Флориан Филипо беше отстранен и сега създаде своя собствена организация – „Les Patriotes“. Именно Филипо беше този, заради когото „Националния Фронт“ наблегна на социалните проблеми през последните години, заради което партията успя да постигне внушителен растеж. Оставката на Филипо може да означава, че крайно-десният „Национален Фронт“ ще се завърне към по-традиционните националистически позиции, фокусирани върху имиграционните и културните въпроси, като това ще е съчетано с по-либерален подход спрямо икономическите въпроси.
В този контекст „Непокорна Франция“ има най-малкото три големи коза, на които може да разчита, изграждайки се като основна опозиция срещу Макрон и неговите неолиберални политики: харизмата на Меланшон; ентусиазма, предизвикан от президентската му кампания; и парламентарното присъствие на партията, което ѝ дава и известно присъствие в медиите. „Непокорна Франция“ възнамерява да се противопостави на Макрон, както в парламента, така и по улиците, което означава организацията да продължи да използва своята платформа. Първият тест за тази стратегия бе през септември миналата година, когато партията свика демонстрация срещу трудовата реформа на Макрон, допълнително задълбочаваща либерализацията на трудовите отношения и орязването на правата на работниците, нещо започнато от Франсоа Оланд. Протестът бе успешен (около 100 000 души взеха участие в него), но не беше достатъчен, за да се спре така наречената XL трудова реформа, която в крайна сметка бе одобрена през ноември. Така се стигна до екзистенциалния въпрос – какъв ще е следващия ход на „Непокорна Франция“?
Движение, ориентирано към действието
През 2012 г. Жан-Люк Меланшон се кандидатира за президент с подкрепата на коалицията Front de Gauche, съставена от Лявата партия (основана от Меланшон), Френската комунистическа партия и други леви сили като Ensemble. Първата президентска кампания на Меланшон успя да организира митинги и събрания из цяла Франция, но движението не оцеля след изборите, в които той получи 11% от гласовете. Front de Gauche се представи слабо на следващите избори и в крайна сметка движението бе разпуснато през 2016 г.
Този път лидерите на „Непокорна Франция“ правят всичко по силите си, за да запазят силната енергия, която натрупаха при последните президентски избори – нещо, което безспорно се дължи и на блестящите ораторски способности на Меланшон. Първият национален конгрес на движението се състоя в Клермон-Феран през миналия ноември. Събирането имаше две основни цели: засилване на мобилизацията на членове на партията (500 000 души са регистрирани на сайта на FI като членове) и изграждането на сплотена политическа организация, която да преодолее традиционните за левите партии проблеми, като например бюрократизацията и късогледството. Конгресът от Клермон-Феран определи FI като „движение, ориентирано към действието“, което не иска да чака следващите избори, за да организира кампании. Вместо това, FI иска да създаде структури, които да бъдат постоянно мобилизирани и да насърчават политическата активност. Тези структури се състоят от „espace des luttes“ („пространство за борба“) и многобройни „групи за действие“.
Целта на „espace des luttes“ е да подкрепя местните борби, водени от синдикати и асоциации, които отговарят на целите на социалната и екологичната трансформация, изразени в програмния манифест на „Непокорна Франция“ – „Общо бъдеще“.
Локалните „групи за действие“ са продължение на повече от 5000-те на брой „групи за подкрепа“, които изиграха важна роля в президентската кампания на Меланшон и които сега са интегрирани в структурата на FI. Според хартата на групите за действие те „се ползват с автономия на действията в съответствие с манифеста „Общо бъдеще“. Групите за действие обаче нямат правомощия по подбора на кандидат депутати, не могат да представят политически предложения и не могат да упражняват контрол над парламентарната група.
През седмиците преди Националния Конгрес на FI в интернет се водеха много спорове как точно трябва да функционират групите за действие. Според анализа, предложен от Манюел Жардино в Mediapart, едно от най-честите оплаквания е, че регламента не позволява на местните групи за действие да изграждат помежду си „постоянни междинни структури“. Освен това групите трябва да се разделят на две, веднага щом достигнат петнадесет члена. Активист от Шербур остро критикува поставения лимит, като „стратегия за сегментиране“. FI обаче го защитава, заявявайки, че „групите с по-малък размер позволяват по-ефективното участие на всеки член и насърчават по-близки отношения в местната територия“.
За да направи тези структури жизнени, FI създаде École Insoumise (Бунтовническа Школа) и изигра ключова роля в създаването на онлайн телевизионния канал Le Média. Макар в основаването на канала да участват много приближени до Жан-Люк Меланшон (като например пресаташето му от президентската кампания София Шикиру), Le Média твърди, че е независима от FI и официално не е част от партията.
Интересен елемент от мобилизационната стратегия на FI е използването на метода „Алински“, наречен на изключително енергичния създател на контракултурни и социални организации в САЩ Саул Алински. По думите на Лейла Шайби това е най-добрият начин за поддръжниците на FI да открият дребните социални проблеми в кварталите, в които живеят, и да помогнат на хората да се съберат, за да ги разрешат. И накрая, “Caravans Insoumises”, които обикаляха из Франция през месеците преди президентските избори, продължиха с пътуванията си и през лятото след тях, спирайки в повече от тридесет града. Основната им цел сега е да помогнат на хората да имат равен достъп до социални права, които понякога са им отказвани заради бюрократични спънки и неуредици.
Всички тези методи са част от стратегията на „Непокорна Франция“ да поддържа висок боен дух и силна социална мобилизация в периодите между изборите. А както много леви движения са открили през годините – това не е лесна задача.
Политическа организация от нов тип
Политическите принципи на „Непокорна Франция“, приети по време на Националния конгрес, установяват, че „вътрешната конкуренция, конфликтите между отделните лица и фракционните спорове нямат място във FI“. Тази силна загриженост за единството на организацията произхожда пряко от миналия политически опит на Жан-Люк Меланшон.
Неговата политическа кариера започва дълго преди създаването на „Непокорна Франция“ през 2016 г. Той се присъединява към Френската Социалистическа Партия през 1976 г. и става най-младият сенатор във Франция през 1986 г. През 2008 г. напуска социалистите и основава Parti de Gauche, който по-късно прераства в по-широкото ляво-радикално обединение Front de Gauche. През следващите години Меланшон имаше поредица от сблъсъци с Френската Комунистическа Партия, която бе част от Front de Gauche, но отказваше да приеме общите символи за организацията – нещо, което би я направило по-витална. Още тогава обаче целта на Меланшон бе да изгради нова партия, способна да оспори хегемонията на френските социалисти над левицата. Всъщност, „Непокорна Франция“ успя да постигне това дори без прякото участие на Френската Комунистическа Партия – въпреки че много от симпатизантите на ФКП изразиха подкрепата си към Меланшон.
„Непокорна Франция“ прави всичко по силите си, за да преодолее разпокъсаността на френската левица – и то да направи това без просто да слива съществуващите фрагменти. Тази мисия е изяснена в следната глава от Политическите принципи на FI:
„Това движение не е партия, нито коалиция от партии. Една партия се състои от членове и симпатизанти, организирани във формални териториални структури за вземане на решения. Партиите си имат своята роля и FI не възнамерява да ги заменя. По-скоро тя цели изграждането на структура, в която да не присъстват различните форми на подчинение и налагане. В рамките на „Непокорна Франция“, както политическите групи, така и лицата, които не членуват в партии, са поканени да съберат заедно своите способности, интелектуални ресурси и борбеност.“
Въпреки това, по много неща FI прилича именно на партия – не на последно място защото целта ѝ е да спечели властта, чрез участие в избори. FI дори е определила процеса, по който ще става подбора на кандидати за бъдещите листи. Според сайта на движението, кандидатите се избират от комисия, състояща се от четирима представители на „espace des luttes“ („пространство за борба“), осем координатори към локалните групите за действие и четирима представители на партиите, които подкрепят FI (Parti de Gauche, Ensemble!, Nouvelle Gauche Socialiste и Communistes insoumis). Факт е, че структурата на FI не съответства на класическата партийна форма. Вместо това тя се състои от набор от различни полюси, всеки със своите специфични функции: парламентарна група (ръководена от Жан-Люк Меланшон и състояща се от седемнадесет депутати), espace des luttes („пространство за борба“), оперативен екип, политическо пространство и програмно пространство.
Така нареченият „оперативен екип“ е друг орган, ориентиран към действията, който има мисията да „изпълнява оперативните задачи, необходими за провеждането на кампаниите на движението“. Освен това той отговаря за координирането на групите за действие, организирането на национални събития и създаване на кампании и комуникационни материали. „Политическото пространство“ включва различни партийни поддръжници на „Непокорна Франция“ и се дефинира по следния начин:
„Това не е органът за вземане на решения на FI. Това не е и място за съвещания и гласувания. Но най-важното е, че това не е картел на организации, които се радват на „специални права“ в това пространство или пък искат да воюват по между си… Политическото пространство функционира чрез братство, взаимно доверие и консенсус.“
Ще бъде интересно да се види как ще се развие този орган на FI. Изглежда, че „Политическото пространство“ е компромис между Меланшон и партиите, които го подкрепят, но изрично не дава на тези партии никакви политически права в проекта. Накрая идва и програмното пространство, което е отговорно за разработването на програмния манифест „Общо бъдеще“. Освен това то организира обучителни курсове за членовете на FI.
Никой от лидерите на тези структури не е избран от членовете на партията. От FI са категорични, че гласуването и представителството са нелогични и нямат място в организацията. Повечето от водещите позиции се заемат от членове на екипа от президентската кампания на Меланшон, както и от представители на партиите, подкрепящи FI. В някои случаи логиката на гласуването и представителството е заменена от случайно сортиране. Например, повечето от участниците в Националния конгрес от Клермон-Феран са избрани със случаен жребий, сред изразилите желание да присъстват поддръжници, регистрирани на сайта на FI.
Всъщност, изграждането политическа организация от нов вид е един от приоритетите на Жан-Люк Меланшон след старта на FI през 2016 г. В интервю за Le 1, дадено на 18 октомври 2017 г., той отново потвърди тази цел, заявявайки, че „France Insoumise не е нито ,вертикално нито хоризонтално, а дифузно движение“. Истина е, че FI няма твърди или йерархични структури, които са определящи за класическите политически партии, но това, което има общо с тях е политическата сила, съсредоточена в сравнително малко ръце.
Големи надежди и големи противоречия
Президентската кампания на Жан-Люк Меланшон несъмнено събуди френската радикална левица от дългата ѝ летаргия, изграждайки популистка политическа организация, която да защитава недвусмислено прогресивна програма за социална и екологична трансформация. След като постигна впечатляващ изборен резултат „Непокорна Франция“ пое ролята на основна опозиция срещу Макрон и неолибералната му политика. Лидерите на FI са разбрали, че добрите избирателни кампании не са достатъчни; радикалната левица трябва да насърчава социалните мобилизации и да преразпределя властта към народа, ако иска да спечели. Тази идея беше в основата на „Подемос“ в Испания и на създадената от Джеръми Корбин общност за кампании и подкрепа Momentum в Обединеното кралство. FI са разработили широк набор от механизми и инструменти за укрепване на уличните мобилизации и разпространяване на идеите и предложенията, съдържащи се в техния манифест. Това е интелигентна стратегия, която също трябва да вдъхновява и други леви партии, обявили се против статуквото и елитите.
В същото време Жан-Люк Меланшон и неговите сътрудници създадоха политическа организация от нов вид, която отказва да се нарече партия. Всъщност членството в „Непокорна Франция“ е гъвкаво и няма избрани структури за вземане на решения. Но този организационен модел повдига няколко интересни въпроса – кой тогава взема решенията? Колко легитимни са настоящите лидери на FI? Колко точно е властта в ръцете на членовете? Тези въпроси напомнят за прозренията в есето на американския активист Джо Фрийман от 1970 г. „Тиранията на безформеността„. Фрийман твърди, че липсата на формални структури за вземане на решения в политическите организации е „начин за прикриване на властта“, като той предлага набор от принципи за насърчаване на демокрацията, които са приложими както към социалните движения, така и към партиите. Тези принципи включват разпределение на властта сред широк спектър от хора, циркулация на целите и отчетност на лидерите пред хората, които са ги избрали.
Загрижеността на Жан-Люк Меланшон към вътрешните битки и самовгълбяването са напълно основателни, предвид традициите на левицата да се фрагментира и раздробява. Но премахването на гласуването и приписването на по-голямата част от властта във FI на неизбрани лица не изглежда устойчиво средство за избягване на тези клопки. В някакъв момент ще възникне вътрешно напрежение (нещо нормално за всяка политическа организация), а липсата на демократично легитимирани органи, способни да взимат решения и да решават конфликти, ще бъде сериозно ограничение. Най-важното е, че обезсилването на членовете на FI по отношение на избор на кандидати може да има сериозен обезсърчаващ ефект, застрашавайки интензивните усилия, които FI е направила, за да стимулира социалната мобилизация и преразпределянето на властта към хората.
Добрата новина е, че „Непокорна Франция“ все още е в процес на изграждане и е много по-отворена за нови идеи и иновации, отколкото мнозинството от по-старите партии. Ръководство на FI може да реши да въведе елементи на вътрешна демокрация и отчетност. Това би укрепило движението на Жан-Люк Меланшон, добавяйки към заплахата, която „Непокорна Франция“ представлява за френския и европейския естаблишмънт.
About The Author
