Добра новина долетя откъм Министерството на образованието и науката. Националната програма за оптимизация на училищната мрежа, по която досега се закриваха школа, спира да действа през 2018 г. Решението е взето още в края на миналата година. Правителството обаче пропусна да се похвали с него. ,,Разсеяността” може би се дължи на факта, че терминът ,,оптимизация”, независимо че практически е синоним на ,,ликвидация”, дълги години в официалния речник имаше положително значение.
Ако властта тръгне да се хвали с преустановяване на ликвидирането на училища, значи да разкритикува сама себе си,
Досега тя целенасочено ги затриваше. Т.нар. оптимизация бе припознавана като манна небесна.
Новината за първи път бе съобщена от министъра на образованието Красимир Вълчев през този уикенд в Търговище. Той допълни: ,,Достигнат е пределът на оптимизация на училищната мрежа у нас. През следващите години процесът няма да е така силно изразен”. Проверка на ,,Барикада” установи, че не става дума за лапсус или обещание, а наистина през тази година ,,оптимизацията” е спряна. Реално това е станало с гласуването на държавния бюджет – националната програма е оставена без финансиране, за закриване на училища няма да се отпускат пари.
Непредубеденият читател може да се обърка от втората част на горното изречение. Нима са се отпускали пари за закриване на училища, би се запитал той. Да, отговорът е положителен. Училища в България от 2007 г. насам се закриват след щедро финансиране от държавния бюджет – ако някоя община реши да пусне кепенците на свое школо, правителството я награждава със сума от около 200 000 лв. (в зависимост от мащаба на училището). Именно в това се състоеше националната програма по т.нар. оптимизация – тя подтикваше местните власти да закриват, съблазнявайки ги с пари. ,,Ето ви едни пари, затворете си училището” – на такъв принцип се осъществяваше ,,реформата”. През декември ,,Барикада” подробно описа схемата.
Чрез нея за 10 години бяха раздадени към 300 млн. лв.
Закрити бяха общо около 400 школа. Схемата бе въведена при министерстването на Даниел Вълчев и никога не е била тайна, но и никога не е била обстойно дебатирана. Затова българските граждани така и не разбраха, че ликвидирането на учебни заведения, срещу което роптаят, става със стимулиране чрез пари от собствените им данъци. Но и да бяха разбрали, какво? Ликвидирането бе официална и приветствана от всички правителства държавна политика, ,,идейно” подкована. ,,Идеята” гласеше, че щом децата намаляват, е прекрасно да се закриват училиша; държавата ще харчи по-малко, а с по-малко пари ще постигаме по-качествено образование.
Накратко – през 2018 г. държавата се отказва от подобна политика. От думите на Красимир Вълчев се подразбира, че и в следващите години програмата за оптимизация няма да действа. ,,Идеите” на Даниел Вълчев се оказаха лоши, търпят ревизия. Това се отнася и за делегираните бюджети, които бавно, полека и без много шум в момента се отменят. Отпада и безалтернативността на принципа ,,парите следват ученика”.
Всичко, което бе темел в ,,училищната реформа” през последните 10 години, се ревизира сега.
Ненадейно, спонтанно и внезапно политиците прозряха, че ,,,реформата” е нанесла огромни порази. И се нуждае от… реформа.
Цената е ясна. Платиха я образованието, българите и българчетата. Неизчислима е.
Добре де, защо бе всичко, как така цели 10 години е правено нещо, което се е оказало кардинално грешно в толкова фундаментално важна сфера, питат се вероятно читателите. Спокойно, бе, хора!… Стават грешки. Станали са – к’во толкова?
Продължаваме напред!
