Над 3/4 от българите заявяват, че образованието е малко или повече недостъпно за тях, поради финансови причини, показва изследване на Евростат за 2016 г. Делът от населението с подобни затруднения е по-висок в Гърция (89.3%) и Кипър (81.8%), а в Румъния, Хърватия, Унгария и Литва е приблизително на същото ниво. Несравнимо по-достъпно е образованието във Финландия, Германия и Швеция, където затруднения изпитват до 15% от гражданите. Средното ниво за ЕС е 41.1%, а за Еврозоната – 36.6%.
В сметката влизат плащанията, които домакинствата поемат за такси за обучение, записване, полагане на изпити, книги, пътувания, хранене и всички други училищни разходи. При възрастните учащи като разход се отчитат и намалените доходи в резултат от невъзможността да работят на пълен работен ден.
Въпреки че у нас се предполага, че образованието е безплатно поне до края на средното ниво, доплащанията са широкоразпространено явление. Член 53 (1) от Конституцията гласи, че „всеки има право на образование“. Авторите на основния закон са се досетили, че това право не струва много, ако пред него са издигнати финансови бариери, затова са уточнили: „Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно“. В същия член, ал.3 е посочено, че и висшето образование е безплатно „при определени от закона условия“. С това уточнение се има предвид, че то е безплатно след приемен изпит, но по-късно то е използвано, за да се оправдае въвеждането на университетските такси.
Финландия често се дава като образец за успешна образователна система от гледна точка на прилаганите модерни методи, но статистическите данни показват и друга предпоставка за този успех. В скандинавската страна на практика няма хора, които да изпитват големи или средни затруднения при плащане за обучение, докато в България гражданите в такова положение са съответно – 15.3% и 26.8%. Това равнище е над два пъти по-високо от средното за общността. Хората, които посрещат такива разходи с лекота у нас, са в рамките на статистическата грешка, докато във Финландия и Швеция делът им е над 40%.
Въпреки че финансовите затруднения при достъпа до образование са почти повсеместни, неравенството отново е сериозен фактор. Лицата, които получават под 60% от медианния приравнен разполагаем доход, т.е. такива под линията на бедността, се справят със сметките за обучение относително лесно в едва 8.6% от случаите. При лицата с доход над тази граница делът е 26.6%.
За 2018 г. линията на бедността у нас е едва 321 лв., като под нея се намират около 23% от населението на страната. На фона на тези данни 30 известни български писатели разпространиха писмо, в което изразяват недоволство, че книгите им се четат свободно в обществените библиотеки без те да получават „отчисления“ от таксите за достъп. Според авторите библиотеките би трябвало да им заплащат, както ресторантите плащат за авторските права на музиката, която пускат на клиентите си.
About The Author
