84.3 хил. души са заети в културния сектор в България, което е 2.8% от всички работещи през 2016 г. по данни на Евростат. Това ни отрежда едно от последните места по дял на културната заетост в ЕС, където средното ниво е 3.7%. След България са само Словакия (2.5%) и Румъния (1.6%), докато на другия полюс са Естония (5.3%), Люксембург (5.1%) и Швеция (5%).
В периода 2011-16 г. делът на културните работници у нас се е увеличил с 0.3 процентни пункта или около 9 хил. души. Броят на младите (до 29 г.) в сектора намалява с 1.2 хил., но остава близо до средните за общността нива. По-голямата част от скока се е случила през 2014-15 г., което говори, че ръстът вероятно се дължи на стартиралата по това време европрограма “Региони в растеж”. По тази програма се финансират и културни проекти, включително множеството спорни хипотетични реставрации на древни крепости в цялата страна.
Вероятно по подобен начин Латвия бележи рязък ръст от 38% на културната заетост за този период, докато в Хърватия е регистриран най-сериозният спад – 16%. За целия ЕС броят на работещите в сектор култура се увеличава със 7%, достигайки 8.4 млн. души.
България е една от седемте страни, в които жените представляват по-голям дял от работещите. Предимството на източноевропейските страни при този индикатор обаче намеква не толкова за равенство между половете, колкото за ниско заплащане за културната работа, традиционно избягвано от мъжете. Според данните на НСИ, в сектор “Култура, спорт и развлечение” заплатите са с 12% под средните за страната, въпреки че 60% от заетите са висшисти при средно 32% за страната.
Доходите се подбиват и от договорите за непълно работно време, които се отнасят за 18% от работещите, което все пак е под средното ниво за ЕС от 29%. Макар и недобре платени, позициите поне са сигурни, доколкото 98% от заетите са наети на постоянен трудов договор, което значително повече от равнището в общността (78%).
About The Author
