Ноам Чомски, чиито алтерглобалистки възгледи и изводи от години приковават вниманието на критичните умове по света, даде специално интервю за телевизия TeleSur. В него известният американски лингвист, философ, политолог и активист изказва свои преценки за глобалната роля на САЩ и за „хуманитарните операции”, които се предприемат от Вашингтон в чужбина и обикновено служат за прикритие на военни интервенции.
Интервюто е взето по повод засилилите се призиви за отваряне с американско съдействие на „хуманитарен коридор” между Колумбия и Венесуела с цел „спасяване от глад” на венесуелските жители. Опасенията на правителството в Каракас са, че под този предлог ще бъде извършена военна интервенция от колумбийска територия, насочена към смяна на властта във Венесуела. Откъм колумбийската страна на границата вече усилено се координират действията между американски и колумбийски военни. В района бе и шефът на Южното командване на САЩ Курт Тайд.
В интервюто си Чомски дава като пример за „хуманитарна” намеса бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 г. Той припомня, че повечето от действията на сръбското правителство на президента Слободан Милошевич по експулсиране на жители на тогавашната сръбска провинция Косово заради връзки с терористични организации са били предприети след началото на бомбардировките, а не преди тях. Но медийно „хуманитарната” мотивация за бомбардировките е била свързана именно с тези последвали изселвания.
Чомски обяснява също и други детайли. Например, че Общото събрание на ООН има резолюция за „отговорност за закрила” на гражданското население в дадена страна от репресии на собственото му правителство, но закрила, която не прибягва до военни средства. Ученият подсеща, че навремето е функционирала и работна група начело с бившия австралийски премиер Гарет Еванс, която изработила витиевато уточнение на тази „отговорност за закрила”. Според уточнението, ако Съветът за сигурност на ООН не одобри военна намеса под предлога за закрила, то към такава намеса може да прибегне „на своя отговорност” някоя регионална сила. В случая със Сърбия очевидно в ролята на такава „регионална сила” се е изявила доминираната от САЩ НАТО.
Другият пример, даден от Чомски в интервюто, е бомбардрането на Либия от западните сили през 2011 г. Резолюцията на ООН тогава е само за създаване на зона, свободна от полети в либийското въздушно пространство. Мотивът пак е „хуманитарен”. След серия от преговори тогавашният либийски лидер Муамар Кадафи приема да спре огъня срещу опозиционните групи. В крайна сметка след натиск на САЩ обаче се осъществява една много по-мащабна военна намеса. Американските, френските и британските ВВС се превръщат във въздушната ударна сила на опозицията, довеждайки до гибелта не само на Кадафи, но и на още около 10 000 души и хвърляйки Либия в ръцете на въоръжени групировки, припомня Чомски. Той добавя, че последствието е разрастването на потока от въоръжени джихадисти в Западна Азия и Западна Африка – поток, който се превръща в основен източник на радикалния тероризъм по света. „Това е резултатът от така наречената хуманитарна интервенция в Либия,” сочи ученият.
Чомски заявява още пред TeleSur, че обществата трябва да преосмислят схващането си за световната хегемония. Той напомня, че САЩ продължават да са свърхсила и тази тяхна власт нанася сериозни щети. Но същевременно, от гледна точка на олигархията, това положение е точно онова, което тя иска. Само в областта на военната индустрия САЩ държат 25% от световното производство и печалби. Освен това тази страна е много по-напреднала от останалите в технологиите.
Дори в американската икономика да има спад, грешка е да се смята, че САЩ са загубили доминиращата си роля. „Американските транснационални компании притежават половината свят, те са интегрирани в държавната мощ, владеят всички отрасли: индустрията, продажбите, търговията, финансите,” подчертава Чомски. Той допълва, че след избирането на Тръмп за президент опасност представлява не само лично той, но и цялостната лидерска роля на републиканците, които наред с многото си други опасни възгледи, например, отричат и глобалните климатични промени.
„Републиканската партия е една от най-опасните организации в историята на човечеството. Звучи скандално, но нека помислим за момент. Всъщност Хитлер също не е искал да унищожи бъдещето на човешкото съществуване, никой не е имал такива намерения,” казва Чомски. Според него онези, които изправят обществата пред най-големи рискове, не са невежите хора или религиозните фундаменталисти, а най-добре образованите и издигнати лица.
Тези опасности почти не се обсъждат, смята ученият, но те са много сериозни. Чомски настоява, че сегашното поколение трябва да вземе решението дали човечеството да продължи да съществува „и това не е виц”. Става дума за глобално затопляне или за ядрена война, а действията на Тръмп влошават постоянно нещата, предупреждава Ноам Чомски.
About The Author
