В края на миналата седмица Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за трудова миграция и трудова мобилност, с които улеснява вноса на работници от страни извън ЕС в България. Според КТ „Подкрепа“ тези промени не са оправдани и не са защитени с достатъчно адекватни аргументи и ще доведат до тежка загуба на баланс между интересите на работодателите и работниците.
Поради тази причина от синдиката са изпратили критично становище и пакет от предложения до всички парламентарни групи преди влизането на текстовете за окончателно приемане на второ четене.
КТ „Подкрепа“ се противопоставя категорично „на опитите на работодателските организации да премахнат всички бариери пред вноса на работници, в стремеж да замразят заплатите в страната, когато дори пазарът им диктува да увеличават възнагражденията“, пишат от синдиката. Те се притесняват, че освен вече приетите промени, бизнесът лобира и за други поправки, които още повече да навредят на българските работници.
Лъжливото овчарче
Работодателите искат безпрепятствено да бъдат наемани до 30% от работниците в една компания, вместо досегашната квота от 10%, а също така началният срок на наемане да бъде увеличен от една на две години. Работодателските организации настояват още разрешението за достъп до пазара на труда да бъде продължено до пет години, когато всеки чужд гражданин може да поиска българско гражданство – т.е. настоява се за внос не на работници, а на граждани.
„Тези предложения са съпътствани с неверни твърдения, като това, че транспортните разходи при наемане на лица от отдалечени страни като Индия и Виетнам натоварват финансово работодателя. Работодателите нямат ангажимент да покриват транспортните разходи на работници, които не са със сезонен характер. Когато изобщо го правят, впоследствие удържат тези средства от възнагражденията на наетите“, посочват в отговор от КТ „Подкрепа“.
Според експертите в синдиката твърденията на Кирил Домусчиев, Васил Велев и компания за наличие на драматични дисбаланси на трудовия пазар не се подкрепят от нито една налична, официална база данни. „Данните на Агенцията по заетостта показват значителен превес на броя на безработните спрямо обявите за свободни позиции. В допълнение – обявените работни места се заемат много бързо. Изключително нисък е делът на вакантните позиции, които се задържат повече от месец, а след два месеца остават обявите, които най-вероятно никога няма да бъдат заети. Не защото се търсят висококвалифицирани кадри, а защото често зад тях стоят некоректни работодатели или условията, които предлагат са неприемливи дори за слаборазвитите икономически райони“, пише в становището на КТ „Подкрепа“.
Предложенията
За по-пълно изясняване на картината на трудовия пазар и защита на правата на българските работници, КТ „Подкрепа“ предлага няколко базови промени.
- Първо, списъкът с кадрите, които могат да бъдат внасяни при облекчен режим, да има възможност и за редуциране. Понастоящем е предвидено той само да се разширява.
- Второ, работодателите да бъдат задължени да обявяват свободните си работни места и в бюрата по труда. Това е мястото, на което се срещат кандидати за работа и кандидат-работодатели.
- Трето, за бизнес, който ползва работна ръка от трети държави и броят на чуждите работници е повече от 10% от всички, данъчната ставка на корпоративния данък да бъде в размер на 15%.
- Четвърто, работодатели, които в момента получават данъчно облекчение за това, че работят в райони с висока безработица, вече да не го получават, ако наемат повече от 10% чужденци.
„Смятаме, че е крайно време да бъде проведен открит разговор, с ясни аргументи и доказателства за фактите, базирани на официални данни, не с внушения и неистини – колко и какви са свободните работни места и защо работодателите осъществяват дългогодишен натиск върху управляващите за улесняване на вноса на работници от трети държави в ущърб на българския работник“, посочват от КТ „Подкрепа“.
Те изтъкват, че данните на Агенцията по заетостта към 16 януари 2018 г. сочат, че са обявени едва 9511 свободни работни места. Регистрираните безработни към края на декември са над 232 хил. души. „И преди някой за пореден път да обяви българския работник за „търтей“, напомняме, че в момента, в който той отиде в чужбина, работи и пълни бюджета на другата държава с данъци и осигуровки“, посочват от синдиката.
About The Author
