Едно шестгодишно дете, Харисън Форсайт, през миналата седмица ни накара да се замислим. Той се обърна към шефа на „Алди“ с призив да защити океаните ни:
„Уважаеми шеф на „Алди“, гледах предаването „Синята планета 2“ и видях как пластмасата в морето разболява и убива животните. Така че, моля, може ли да спреш да използваш пластмаса, която не може да се рециклира?“
Младият Харисън има право да се притеснява: заклещените костенурки, умиращите птици и задушаващите се китове в „Синята планета“ на BBC са демонстрация за щетите, които пластмасата нанасят на нашата планета. Милиони тонове пластмасови продукти навлизат в океаните всяка година и според ООН, ако сегашните нива на замърсяване се запазят, до 2050-та година в морето ще има повече пластмаса, отколкото риба. Тогава Харисън ще бъде на 41 години.
Въпреки че пластмасата убива нашите океани, големите корпорации получават пари, за да произвеждат евтина пластмаса. Данъкоплатците плащат повече от 90% от разходите за рециклиране, докато междувременно се отпускат огромни субсидии за изкопаемите горива, основен градивен елемент на пластмасата. Това е несправедливо и трябва да вземем мерки сега.
Корпорациите трябва да плащат за причинените от тях щети. Само тогава те ще бъдат принудени да създадат алтернативи, които щадят природата. Компаниите за изкопаеми горива получиха субсидии в размер на 5,3 млрд. долара през 2015 година, като само Китай предостави 2,3 млрд. долара. Тъй като пластмасата се произвежда от фосилни горива, това са практически колосални субсидии за пластмаса.
Вместо да им се плаща, за да замърсяват водите, замърсителите трябва да платят за рециклиране на техните пластмасови отпадъци. Понастоящем тази цена се поема от данъкоплатците, но вместо това трябва да е част от цената на самата пластмаса – като допълнителните средства се прехвърлят към местните власти, за да платят за рециклиране. Правителството трябва да възнаграждава търговците на дребно, които разработват нови устойчиви идеи и да повиши таксите върху опаковки, които трудно се рециклират. Това ще намали търсенето на смъртоносната пластмаса сред производителите и търговците на дребно.
25-годишният план на британския министър на околната среда Майкъл Гоув за намаляване на пластмасовите отпадъци до 2042 година не се вписва в стратегията на Европейския съюз за пластмасата, която има за цел да постигне същото, но до 2030 година. Не би трябвало да изоставаме с 12 години зад европейските ни колеги. Гоув твърди, че е „обладан“ от „Синята планета“, но странно предлага да оставим решаването на проблема, докато не навърши 75 години.
Предложенията на правителството предвиждат производителите и търговците на дребно да плащат екологичната и социална цена на пластмасата. Правителството трябва да промени това, за да спре големите корпорации, които унищожават океаните ни.
Нерециклируемата пластмаса остави океаните в критично състояние. Необходими са радикални действия. Франция се стреми към 2025 година да използва само рециклируема пластмаса и би трябвало да опитаме да бъдем като тях. Забраната за нерециклируема пластмаса, която убива рибите, би трябвало да е приоритет. В Исландия търговец обеща да премахне изцяло пластмасовите опаковки на своите продукти до 5 години; от други супермаркети би трябвало да се изиска да сторят същото.
Разходите на бизнеса за Брекзит насърчават компаниите да си спестят пари, които могат да бъдат инвестирани в околната среда. През миналата седмица Европейският съюз ни даде едноседмичен ултиматум за спазване на законите за качество на въздуха. Нашата околна среда е застрашена от Брекзит, така че трябва да гарантираме, че стандартите на Съюза за опазване на околната среда ще бъдат запазени и за търговските сделки отвъд ЕС.
Имаме безусловен дълг да запазим океаните в името на бъдещето на нашите деца. Ако искаме да спасим костенурките, птиците и китовете, трябва да предприемем радикални стъпки за решаване на проблема с пластмасата. Това означава стимулиране на бизнеса за намаляване на използването на пластмаса в полза на устойчиви алтернативи и забрана за нерециклирумата пластмаса.
Ако шестгодишният Харисън вече е способен да види, че се нуждаем от спешни действия, то определено е дошло времето за смели и дръзки управленски решения, за да спасим океаните.
Герант Дейвис е британски депутат от Лейбъристката партия, член на Комитета за екологичен одит.
About The Author
