На всички ни се е случвало да ни преследват онези досадни песни, които са толкова актуални в даден период, че буквално ги чуваш навсякъде. В един момент до толкова са ти втръснали, че те е страх да отвориш хладилника вечер, да не би случайно отново да зазвучи омразната мелодия.
Едва ли можете да назовете името на изпълнителя или дори да запеете последното подобно досадно парче, но със сигурност знаете името на един човек, който от известно време изпълнява идентична роля. Тъкмо когато си мислехме, че най-после сме се отървали от него, се оказа, че Росен Плевнелиев може да бъде още по-досаден – като буквално не излиза от телевизора, и не само.
Откакто напусна „Дондуков“ №2 четвъртият български президент се появява в медиите толкова често, че ни кара да жалеем за „Деспасито“ или „Шушана“ като малко по-добър вариант. Има и друга прилика – точно както седмица по-късно сме забравили досадната мелодия и текст напълно, така и мнението на Плевнелиев по даден въпрос няма способността да блести с проникновеност, която си заслужава да помниш един час по-късно.
Освен когато не е наистина смешно. Как например да забравиш венцеславенето на Плевнелиев за „умните и красиви“ протести от лятото на 2013-та година и да не го съпоставиш с изказването му от началото на януари 2018-та, че с протестите на старта на европредседателството сме доказали, че „още не сме се освободили от робската си психика“. Каква ирония, когато само преди няколко години си твърдял, че: „За пореден път българските граждани показаха своята сила, демократична култура и любов към родината. Те дават пример на политиците и им подават ръка“.
В онези дни Плевнелиев също активно питаше #КОЙ, но днес се размина с хората, голяма част от които го аплодираха под прозорците му тогава, и не показа да се интересува от отговора на същия този въпрос, зададен по повод реалния собственик на концесионера на Пирин. Вместо това заявява, че е „абсолютна безотговорност да оставим една трета, и най-бедната част на народа, да не развиват туризъм, заради едно безумно противопоставяне“.
Не че отвъд досадата на някой всъщност му пука. Може да се посмееш на изненадващото му днес твърдение, че да не се кандидатира за втори мандат виновен се оказа Радан Кънев, тъй като публично призовал малките десни партии и ГЕРБ да застанат зад Плевнелиев, макар година по-рано да се кълнеше, че „категорично е лично негово решението“ да не се яви на избори за втори мандат, по лични причини.
Само дето дори от предизвикващото усмивки снизхождение започва да омръзва. Да го бяхме чули един-два пъти, откакто не е президент – добре, толкова изяви звучат нормално за бивш държавен глава. Но не би. Само в трите големи телевизии – БНТ, bTV и NOVA появите му са толкова чести, че вече ти се струва, че е възможно Плевнелиев да изскочи и от пералнята или шкафа в банята.
Като почна „да вали“ с първото му интервю след края на мандата – на 12 февруари миналата година в „Тази неделя“ по bTV, та цяла година… На водещата Жени Марчева толкова и хареса този събеседник, че в следващите месеци ни го предложи още цели три пъти – през март, май и октомври. „Лице в лице“ с него застанахме още два пъти – през юни и през ноември и се будихме в „Тази сутрин“ през август. Не страдаха от възможност да го видят и зрителите на „Нова телевизия“ – през март, юни и септември в „Събуди се“, както и през април в „Здравей, България“, където го видяхме два пъти и от началото на 2018-та – през януари и през февруари – във втория случай само ден, след като бе свикал специална пресконференция по повод 1 година… откакто не е президент. През юли миналата година успяхме да му се порадваме и в сутрешния блок на БНТ, а в края на януари тази година това се случи отново.
Отделно внимание заслужава паметното му участие в „На кафе“, където се яви заедно с новата си приятелка – синоптичката Деси Банова. Малко хора може би помнят, но това всъщност не беше първото му гостуване в култовото предаване на Гала – там Плевнелиев беше и през юни миналата година.
И така нататък, и така нататък…
Безсмислено е да се навлиза в подробности относно тезите, защитавани от Плевнелиев в телевизионните му воаяжи. И без да си правиш труда да ги следиш е ясно, че ще ти обясни колко лош президент е Румен Радев и колко по-добър „е бил президентът Плевнелиев“. (Нали не сте забравили, че освен да си измисля антикомунистическа биография и присъствие на несъществуващи митинги, Плевнелиев обичаше да говори за себе си в трето лице).
Въпросът е докога тази безсмислица ще продължава? Всеки знае какво точно ще ни съобщи бившият президент още преди да си е отворил устата. Отдавна не ядосва дори яростните си критици, на които просто е скучен, а някогашните му почитатели също би трябвало да не искат да го виждат след последните му изяви и приказки около казуса с Пирин. Докога ще продължават пътешествията му от едно студио до друго и кому е нужно това?
Ако се съди по началото на новата година – трудно е да бъдем оптимисти. Като виц в социалните мрежи се разказва заканата му от пресконференцията му по повод 1 година НЕпрезиденстване, че е готов да дава още много пресконференции…
Изглежда засега ще трябва да се заредим с търпение, нерви и винаги нови батерии за дистанционните устройства – за да сменяме бързо канала, когато в тази или друга неделя Плевнелиев реши да ни събуди, да ни предложи кафе, метеорологична прогноза или просто да ни каже здравей и да ни разкаже още нещо от деня.
„Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали“ – написа някога Елин Пелин в емблематичния си разказ „На браздата“. Отнесено към днешния ден и разказът за живота на Плевнелиев след президенството, заглавието със сигурност би било „На екрана“.
Впрочем именно възможността бързо да сменим канала е добрата новина за финал – колкото и да е досадно положението днес, все пак е по-добре от старата мисъл, че още пет години си безпомощен да сториш нещо по въпроса.
