Общественици в Чили се тревожат от Транстихоокеанското споразумение

Единадесет държави от двете страни на Тихия океан се договориха преди броени дни на министерска среща в Токио да рестартират все пак  Споразумението за Транстихоокеанско партньорство, известно с английското си съкращение TPP. Това стана точно една година, след като по решение на президента Доналд Тръмп САЩ излязоха от първоначално 12-членния проект за свободна търговия.

Американското оттегляне определено е проблем за начинанието. Ако Вашингтон беше останал вътре, ТРР щеше да представлява страни, акумулиращи цели 40% от световното богатство. Но без САЩ останалите 11 държави – Австралия, Бруней, Виетнам, Канада, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур, Чили и Япония – общо стигат едва до 13%.

Голямо усилие по съживяването на споразумението бе положено по време на състоялата се през ноември м.г. във виетнамския град Да Нанг годишна среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, за която „Барикада” информира чрез своя специален пратеник на събитието. Домакинстващият срещата Виетнам, както и Япония, се постараха много там да се изработи коригиран вариант на ТРР с надеждата да върнат САЩ в споразумението. Това се оказа непосилна задача, но беше лансирано посланието, че вратата остава отворена. Опитът инициативата да тръгне още в Да Нанг поне във формат от 11 държави също не се осъществи заради поставени от Канада допълнителни условия. Все пак Виетнам и Япония официално обявиха, че преговорите по темата ще продължат и оповестиха, че обновеният проект вече ще носи и разширено име – Всеобхватно и прогресивно споразумение за Транстихоокеанско партньорство или СРТРР.

В мотивацията тъкмо на Виетнам и Япония да се превърнат в двигатели за съживяване на инициативата прозира стремежът им да приемат СРTPP като застраховка срещу експанзията на Китай в техния регион, още повече, че и двете страни имат сериозни териториални спорове с азиатския гигант, който е големият отсъстващ в споразумението. Това обаче поставя въпроса дали в цялата тази инициатива става дума за икономическо партньорство, или все пак за (гео)политика.

В крайна сметка стартирането на СРTPP беше окончателно съгласувано и уточнено на среща на външните министри на 11-те държави членки в Токио на 22 януари т.г. Текстът на самото споразумение още не е публично достъпен, но вече се знае, че официалното му подписване ще се състои на церемония в столицата на Чили Сантяго на 8 март т. г.

Както е обичайно за този тип споразумения, с тях идват и сериозни притеснения как ще бъдат гарантирани социалните права на гражданите в подписалите ги държави и как ще се осъществява контрола над действията на транснационалния капитал. Информационният портал Resumen Latinoamericano описва критичните обществени реакции в Чили за СРТРР или ТРР, както там продължават да го наричат.

Според Resumen Latinoamericano от платформата „По-добро Чили без ТРР” изразяват тревога, че инициативата може да навреди на социалните права, включително на здравеопазването. Организацията отправя и критики за липса на информация относно съдържанието на договора.

Вече е планирано подписването на ТРР-11 да стане в чилийската столица Сантяго на 8 март, точно преди да приключи мандатът на настоящото правителство на президентката Мишел Бачелет. Външният министър на Чили Ералдо Муньос обяви, че „това е голяма новина за създаването на повече работни места и за импулсирането на напредък в Азиатско-Тихоокеанския регион”.

Марко Кремерман, икономист от фондация „Слънце”, коментира, че много малко неща се знаят за споразумението. Секретността е неизменна при подписването на договори за свободна търговия, независимо дали са двустранни или многостранни. „Като цяло тези договори не са много съзвучни с демокрацията, защото властите са тези, които ги подписват, без да се консултират с гражданите. После те трябва да се ратифицират в парламентите и единствено там има възможност да се отвори една поне минимална дискусия, но това става само в рамките на доста кратък период”, завява Кремерман.

Независимо от положителните коментари спрямо ТРР от страна на някои представители на правителството (на Чили – б.р.), изследователят е на мнение, че липсват факти, които да доказват полезността на подобни споразумения за подписалите ги държави с ниски или средни приходи, какъвто е чилийският случай.

„Страните, размахващи сега знамето на свободната търговия, всъщност са използвали протекционизма, за да се превърнат самите те в това, което са днес. Икономиките им са се разраснали, защото са разполагали с държавна подкрепа за индустрията и за определени икономически дейности. А сега искат други страни да отварят границите си, но онези, които се облагодетелстват там, са елитите,” предупреждава Кремерман.

Той допълва, че така „се поставя под въпрос суверенитетът на народите, защото се ограничава възможността на властите да взимат бъдещи решения спрямо услуги, свързани със социалните права като здравеопазване, образование, осигуровки”.

Томас Лагомарсино, председател на Фондация „Равнопоставеност” и член на платформата „По-добро Чили без ТРР”, обяснява, че след излизането на САЩ останалите в споразумението 11 страни са решили да продължат почти без да го променят. Според Лагомарсино само са били суспендирани точките, отнасящи се до американското участие, като те лесно могат да бъдат върнати, ако САЩ преразгледат решението си.

Според активиста, който е и медик, подписването на такива споразумения застрашава социалните права, включително здравеопазването. Той посочва: „Такива договори не само отварят границите за внос и износ, но стандартизират определени регрламенти между страните, които може да засегнат чувствителни сектори като интелектуалната собственост и услугите. След като това стане, обикновено се вдигат някои цени, като например на лекарствата, или пък се ограничава свободният достъп до определени артикули, като семена или свободите в мрежата”.

Лагомарсино обръща внимание на една от най-притеснителните точки в подобни договори, отнасяща се до „разрешаване на спорове”. Тя визира онези мерки, които могат да предприемат транснационалните компании, когато сметнат, че прилагани от правителствата нови публични политики влизат в разрез с техните бизнес интереси – по-специално с очакваните от тях печалби.

„Ако чилийската държава промени своите публични политики или приложи нови закони, които биха могли да ощетят транснационалните компании, тези компании ще могат да внасят искове за значителни суми в съдилищата, които ще бъдат създадени по Транстихоокеанското споразумение. Ако компаниите спечелят, парите ще им се превеждат от бюджета, тоест от данъците, които плащаме всички чилийци,” сочи Лагомарсино.

След официалното подписване на ТРР-11 споразумението ще трябва да се ратифицира от парламентаристите. Анкета сред тях обаче показва, че до момента те не са получили информация по съдържанието на въпросния текст. Обществените организации предупреждават, че модификации в текста могат да се внасят, само докато държавите още преговарят, а този процес не е публичен.

Според данни от Direcon (Генерална дирекция на международните икономически отношения) Чили е страната, подписала досега най-много договори за свободна търговия – общо 26, припомня Resumen Latinoamericano.