Хаити на бунт срещу „лайняните думи” на Тръмп

Посолството на САЩ в столицата на Хаити – Порт-о-Пренс, бе затворено временно в началото на седмицата заради ескалацията на продължаващите вече дни наред бурни протести срещу обидните думи за страната, изречени от президента на САЩ Доналд Тръмп. Според публикации в американски медии по време на неотдавнашна среща със сенатори, на която била дискутирана имиграционната политика на Вашингтон, Тръмп бил нарекъл Хаити „лайняна дупка”. Той се ядосал когато научил колко много хаитяни идват в САЩ в търсене на по-сносен живот, отколкото в тяхната страна, една от най-бедните в света. „За какво прииждат от онази лайняна дупка? Просто ги изхвърлете! Те всички имат СПИН,” избухнал Тръмп, включвайки към епитетите си спрямо Хаити също и цяла Африка. Добавил още, че предпочита Съединените щати да приемат имигранти от Норвегия…

Жителите на Хаити отговориха с поредица от протестни демонстрации, по време на които те не се изморяват да настояват за официално извинение и да повтарят, че „лайняна” е не страната им, а думите на Тръмп. В поредния протест, разгърнал се пред американското посолство в Порт-о-Пренс този понеделник, участваха над 1000 души. Те се опитаха дори да щурмуват дипломатическата мисия, но бяха възпрени от местната полиция, която си изпати от гнева им. Протестиращите замеряха стражите на реда с камъни, а после изгориха чучело на Тръмп, обработено в стила на вуду-магията. За да охлади страстите, полицията използва водни струи и сълзотворен газ.

В предходните демонстрации по същия повод не се стигна чак до безредици, те бяха по-мирни, но и на тях настроението на участниците беше гневно. За състоянието на страната си те винят Вашингтон и политическия модел, който им е натрапен оттам чрез местни протежета. Любимият им слоган е следният: „Съединените щати ни натресоха това правителство, така че да обиждат себе си”.

Демонстрантите размахват плакати с карикатури на Тръмп. На някои от тях устата му е изобразена като анус, а надписите гласят: „Расизмът на Доналд Тръмп е истинското лице на американската външна политика”. Протестиращите заклеймяват не само „езика на омразата”, долитащ от Вашингтон, но също и корупцията на управляващите в Хаити, настоявайки за уважение към достойнството на народа.

Колонизираната от Франция Хаити всъщност е първата страна в Латинска Америка, отхвърлила чуждото владичество. Хаитянското въстание, избухнало през 1791 г., е пряк отглас на Великата френска революция от 1789 г. То е и първата в света революция на чернокожите роби, които установяват своя свободна република, но са принудени още над 10 години да се сражават, за да я отстоят.

Независимостта на Хаити е обявена на 1 януари 1804 г. За да я признае обаче, Франция изисква от бившата си колония „откуп” от 150 милиона тогавашни франкове. С течение на времето сумата набъбва успоредно с промяната на паричната стойност. Изплащането на дълга се проточва 120 години и поглъща до 80% от приходите на страната.

Чак управлявалият в различни интервали между 1991 и 2004 г. хаитянски президент Жан-Бертран Аристид се осмелява да поиска от Франция репарации, но чува в отговор подигравки. А накрая е свален от власт от военен преврат, явно добре дошъл за „международната общност”.

Още от началото на 19-ти век сурови към „опасния” хаитянски пример са и съседните Съединени щати, които по никакъв начин не желаят свободната черна република да прогресира и да стане модел за подражание на робите у тях. Хаити усилено се демонизира, носят се легенди за „кръвожадните” черни бунтовници, а през 1824 г. американският Конгрес дори налага забрана за произнасянето на самото име на „страшната” островна република.

Година по-рано вече е приета прословутата „доктрина Монро” („Америка за американците”), под чието прикритие САЩ бързат да заемат мястото на изтласкваните от Латинска Америка испанци, французи и португалци. Американските военни намеси стават всекидневие в региона. Между 1849 и 1915 г. САЩ нахлуват 26 пъти в Хаити. А след това направо я окупират и остават там 19 години, подготвяйки послушни на интересите им местни диктатори. Като например клана Дювалие, клал и ограбвал хаитяните от 1957 до 1986 г.

Хроничната бедност на народа не е негова вина, а на цялата тази хищническа политика, допълнена и от безпощадната експлоатация на природата от местни и чужди „предприемачи”. Тя довежда до обезлесяване и обезводняване на страната. Десетките изпробвани тук програми на МВФ само утежняват положението.

Безобразното състояние на здравеопазването провокира през 80-те епидемия от СПИН, която пък окончателно прогонва туризма.

Вкараната след свалянето на Аристид през 2004 г. „стабилизационна мисия” на международни сили на ООН MINUSTAH е по-скоро окупационна и с нищо не помага за развитието на страната. По-късно мисията е трансформирана в полицейска. След опустошителното земетресение, сполетяло Хаити през 2010 г., ООН праща още свои подсилени части уж да помагат, но се оказва, че заразени с холера техни служители внасят тази страшна зараза в съсипаната страна. Около един милион хаитяни се разболяват, умират около 10 000. И до днес холерата там още не е победена. Това е почти непосилна задача сред бедността и нехигиеничните условия, в които живее мнозинството от населението.

На фона на цялата тази трагедия, вероятно описана му вече от някой информиран съветник, дори Тръмп схвана, че явно е прекалил с упражненията на поразяващата си уста по адрес на Хаити. И побърза да обяви в любимия си Туитър, че цитираните от медиите негови думи били измислица, никога не ги бил казвал, съчувствал на „бедната и застрашена” Хаити, отлично се разбирал с хаитяните. И понеже вече нямал доверие на никого, щял да започне да прави записи на срещите си.

Впрочем, това бе последният му туит преди да отлети … не, не за мизерното и сега и възмутено от него Хаити, разбира се, а за срещата на „златните якички” от Световния икономически форум в Давос, Швейцария.