Потребителите на Facebook като цяло не са особено добри в разграничаването кое е факт и кое лъжа. Много от тях с нетърпение и без колебание споделят както достоверни новини, така и явни партенки. Това се случва или защото потребителите искат конкретни лъжи да са истина, или защото просто не могат да направят разлика. Вилнеещата медийна неграмотност е основната причина за шумотевицата около “фалшивите новини”, с която се занимаваме отпреди президентските избори в САЩ и с която ще продължаваме да се тормозим до края на света (или до края на Facebook, което дойде първо). В края на тази седмица вождът на Facebook Марк Зукърбърг заяви, че се е заел да поправи фундаменталния проблем с дигиталното медийно невежество – като даде повече власт в ръцете на невежите.
Съобщение в профила на Зукърбърг в социалната мрежа гласи, че той е поискал от служителите си да се уверяват дали приоритизираните новини са “заслужаващи доверие, информативни и локални”. Защо това става приоритет чак през 14-та година от съществуването на компанията, обаче остава необяснено.
Зукърбърг признава, че в днешния свят “има твърде много сензационност, дезинформация и поляризация” и че неговия сайт “позволява на хората да разпространяват информация по-бързо от всякога”. Подобно на другите технологични компании, Facebook е обсебена от позата на механизирана обективност. Поради това Зукърбърг заявява, че е изключително трудно да се установи кои издания умишлено увиват фалшиви твърдения в сензационна опаковка, и кои не (всъщност не е особено трудно):
“Трудният въпрос, с който се борим, е как да решим кой източник на новини се ползва с широко доверие в свят с толкова силно разделение. Можем да се опитаме да вземаме тези решения сами, но това не е нещо, с което се чувстваме комфортно. Обмисляхме да питаме външни експерти, което ще прехвърли отговорността извън нас, но няма да реши проблема с обективността. Можем да питаме и вас – общността – и да използваме вашите отговори за определяне на рейтингите.”
Така че вместо да разчита на субективността и пристрастията на екип от външни експерти, Facebook ще разчита на субективността и пристрастията на два милиарда души по света. По-конкретно Facebook заявява, че поне отчасти ще взема решения кои издания да бъдат приоритизирани, като пита хората кои издания харесват:
“Като част от нашите редовни проучвания за качеството, вече ще питаме хората дали са им познати конкретни новинарски източници и ако да, дали им имат доверие. Идеята е, че някои новинарски организации се ползват с доверие само от техните читатели и зрители, докато други се ползват с по-широко доверие сред обществото, дори сред хора, които не ги следят директно. (Ще елиминираме от извадката тези потребители, които не са запознати с конкретния източник, така че резултатът ще идва от съотношението на тези, които имат доверие на източника, и тези, които го познават).“
Facebook или не е наясно, или – по-вероятно – не иска да се изправя пред факта, че хората проявяват свирепа, племенна лоялност към определени издания. Някой, който обича да споделя статии например от Daily Caller и InfoWars, със сигурно ще каже, че те заслужават доверие. В противен случай ще признае, че доброволно консумира и разпространява информация, която не е достоверна – а всички имаме твърде високо мнение за себе си, за да направим подобно нещо.
Според говорител на Facebook тези проучвания ще целят хората да виждат повече “от техните любими източници, както и от най-заслужаващите доверие източници”. Само че информационната катастрофа на Facebook не се ли дължи точно на това, че толкова много хора считат неща като “РепубликанскиВоинПатриотСрещуДълбокатаДържаваНюз” за свои “любими източници”? Трябва ли да питаме тези хора кое заслужава доверие и кое не? Трябва ли те да решават кое се появява в новинарския поток на други хора – пък и в техния собствен – като “достоверна” новина?
По същия начин на никого, който поства по пет статии дневно от демократическата MSNBC, няма дори да му хрумне да отбележи републиканската Fox News като заслужаваща доверие. Всъщност политизираните потребители на новини ще се възрадват на възможността да подсилят своя лагер като дават ниски оценки на
“лошите” – което и сега им е любим начин да си прекарват времето в интернет. Вместо да поправят огромното, глобално информационно тресавище, което създадоха, от Facebook прехвърлят отговорността в ръцете на потребителите (и разбира се, в ръцете на всемогъщия алгоритъм).
За момента са известни оскъдни подробности за това как ще функционират тези анкети, но говорител на компанията е коментирал пред Intercept, че новите промени “нямат за цел директно да се отразят върху конкретни групи или издатели въз основа на техния размер или идеологически наклонности”. Говорителят добавя, че “ние не планираме да публикуваме рейтингите за достоверност на отделните издания, защото те ще представляват непълноценна картина на начина, по който отделните истории ще са позиционирани в новинарския поток на отделните потребители”.
Също така няма яснота как това ще се отрази на малките или нови издания, които са слабо разпознаваеми или напълно непознати – защото са малки или нови. Ясното е, че и през новата година Facebook продължава да няма склонност да направи каквото и да било, което би създало дискомфорт на институциите и би провокирало силна реакция от потребителите с изразени политически пристрастия. И докато Facebook остава такъв корпоративен монолит с необхватен контрол върху върху цялата световна медийна индустрия, проблемът няма да се реши.
В първите дни на 2018 г. Зукърбърг декларира, че си е поставил лично предизвикателство да поправи каквото не е наред с компанията. Сега той заявява на всички: Ето, вие се оправяйте с това.