Балотажът на президентските избори в Чили прехвърля и тази страна в лагера на десния реванш в Латинска Америка. Победител във вота на 17 декември с около 9% преднина е известният като „Чилийския Берлускони” медиен магнат и милиардер Себастиан Пиниера, който вече е бил президент през 2010-2014 г. Сега той отново (както и миналия път) ще смени досегашната президентка социалистка Мишел Бачелет в президентския дворец „Ла Монеда” в Сантяго.
Битката за обръщане на политическата тенденция в Латинска Америка от „лявата вълна” към неолибералния модел е все по-настъпателна, след като в края на 2015-та на изборите в Аржентина победи десният Маурисио Макри, а в средата на 2016-та в Бразилия чрез импийчмънт бе отстранена президентката Дилма Русеф и бе заместена от десния Мишел Темер.
Сега изборният вариант се разигра и в Чили, като по време на кампанията аржентинският съсед Макри дори пряко се включи с агитация в подкрепа на Пиниера, което предизвика чилийско дипломатическо недоволство.
Самият Пиниера също се постара – пусна на пълни обороти медийната машина за манипулиране и сплашване на избирателите. От една страна, непрекъснато се тиражираха социологически прогнози, които занижаваха подкрепата за кандидатите отляво и внушаваха, че те нямат шансове за успех. От друга страна, във вентилатора беше пуснато измисленото плашило за задаваща се „Чилесуела” – тоест, ако чилийците все пак предпочетат ляв президент, страната им ще стане като преживяващата сега сериозна икономическа криза Венесуела.
Най-голям принос за победата на „Чилийския Берлускони” обаче има все пак традиционният, уви, разнобой сред различните сектори на левицата. Като тук трябва да се вметне и спорната преценка доколко същински ляво всъщност беше управлението на самата Бачелет, която успя да изпълни много малко от обещаното при идването си на власт с подкрепата на широко ляво обединение. Тя понесе и негативите от мащабен скандал за злоупотреба с влияние, причинен от нередни имотни сделки на сина и снаха ѝ. На свой ред икономическата ѝ политика не излезе извън очертанията на неолиберализма.
Освен това кандидатът, който бе избран да се състезава в изборите с идеята да продължи курса на Бачелет – а това бе безпратийният телевизионен журналист Алехандро Гийер, по никакъв начин не бе в състояние да привлече разположените по-наляво от социалистите сили. А те никак не са малко в Чили.
На тези избори те се обединиха в Широк фронт, който привлече и много алтернативни граждански движения – всъщност всички, които искат за Чили нещо по-справедливо от сегашния неолиберален калъп. И издигнаха за своя кандидатка Беатрис Санчес, също известна журналистка, но с доста по-решителен обществен профил от Гийер. И ако медиите занижаваха прогнозите за Гийер наполовина, то прогнозите за Санчес бяха свивани три пъти.
На първия тур на президентските избори, състоял се на 19 ноември т.г., Пиниера взе 36% от гласовете (вместо услужливо предричаните му 45%), Гийер – 22%, а Санчес – 20% (вместо тиражираните прогнози от 8%). 8% взе крайният консерватор и открит поддръжник на Пиночет – Хосе Антонио Каст.
Ясно е, че гласовете на Каст на балотажа са отишли за Пиниера, който сега победи с 54,5%. Но Гийер, който остана втори с 45,5%, очевидно не е успял да привлече пълноценно гласовете на Широкия фронт. Пък и трудно би могъл, защото избирателите левичари не видяха в него съмишленик, а просто продължител на статуквото.
Лидерката на Широкия фронт Беатрис Санчес многократно натякна, че ако не е имало манипулации с общественото мнение чрез сондажите още преди първия тур, тогава именно тя е щяла да отиде на балотаж. Санчес декларира, че лично тя на втория тур ще подкрепи Гийер като по-малкото зло, но не даде насърчаващи напътствия същото да направят и симпатизанните на Широкия фронт. Тя каза следното: „Ние, като Широк фронт, ще сме опозиция и на двамата кандидати. Няма да участваме в правителство. Няма да водим преговори. Казах за кого ще гласувам аз (за Гийер – б.а.), но всеки човек е господар на гласа си. Не се чувствам собственичка на ничий вот. Не съм отправяла призив как да се гласува”-
Е, такива изявления са си чиста проба указания да не се гласува изобщо. И вече се разбра, че активността на балотажа е била по-ниска, отколкото на 19 ноември.
Разбираемо е решението да се обърне гръб и на двамата кандидати от страна на всички онези избиратели, които не виждат особени разлики между тях и вероятно са решили, че след задаващата се 4-годишна дясна политика на Пиниера обществото ще узрее за по-сериозен ляв вот. Само че подобна логика крепи вече доста десни правителства по света, които не биха управлявали, ако различните нюанси на лявото можеха да се договорят по-рационално помежду си.
А в латиноамерикански контекст десният завой на Чили ще доведе до още по-тежки удари на дипломатическо и икономическо регионално и международно ниво срещу левите правителства във Венесуела, Боливия, Еквадор, Никарагуа. Ситуацията в момента е толкова лабилна, че всякакви сметки за други конфигурации след 4 години са крайно химерични, защото след тези 4 години може да се окажем пред много различна политическа картина на континента, натрупал богат опит с брутални десни диктатури.
Конфронтацията в много латиноамерикански страни в момента е в зоната на кипежа. Съседната на Чили Аржентина се тресе от масови протести срещу пенсионната реформа на Макри и срещу състоялата се в страната среща на Световната търговска организация. За днес е насрочена и обща стачка срещу антисоциалната политика на правителството.
А репресиите на аржентинската полиция по бруталност са сравнявани в местните алтернативни издания с периода на военната диктатура. И са илюстрирани с жестоки снимки на демонстранти, ранени от гумени куршуми.
„Горещо” е и в другата чилийска съседка – Перу, където пък площадите са залети от демонстранти, настояващи за оттегляне на десния президент Педро Пабло Кучински заради политиката му на социални орязвания и заради разкрития за подкупи, получавани от него от бразилската строителна фирма „Одебрехт”. Протестите са и срещу още по-дясната Кейко Фухимори – дъщеря на бившия десен президент Алберто Фухимори (който директно избиваше неугодните му) и негова наследничка в политиката. Демонстрантите смятат, че тя нарочно дестабилизира страната, за да провокира управление с „твърда ръка”.
Не секват и протестите в Хондурас, протичащи също с остри сблъсъци с полицията и с много ранени. Там привържениците на левия кандидат Салвадор Насрая са убедени, че той е победителят в състоялите се наскоро президентски избори и че обявеният за спечелил досегашен президент Хуан Орландо е фалшифицирал резултатите.
Има и интересна новина от Бразилия – там парламентът ненадейно не успя да събере необходимото мнозинство, за да прокара внесения от правителството проект за пенсионна реформа, та прегласуването му се отложи до февруари догодина. Тази реформа, както и трудовата, също събира гневни площади из цяла Бразилия.
Не следващите 4 години, а още идващата 2018-та може да се окаже решаваща за бъдещето на Латинска Америка. Да не забравяме, че догодина предстоят и президентски избори и във Венесуела, и в Бразилия.
About The Author
