Учи се, за да изпревариш другите – това е важен принцип за икономика, която не създава достатъчно добре платени работни места. Освен това не преписвай, не подсказвай, не помагай на другите с домашните… Децата се приучват в принципите на конкуренцията от най-ранна възраст, а селектирането на най-успешните в безмилостната надпревара започва още след 4-ти клас. До края на 8-ми клас вече имаме дълбока пропаст между шепата елитни училища и мнозинството останали, които не дават големи перспективи на възпитаниците си, и което е по-лошо – изглежда не успяват да ги научат на почти нищо.
Индивидуалните резултати, който се насърчават в училище, обаче противоречат на начина, по който функционират съвременните индустриални общества. Дори най-простите икономически дейности изискват координирано сътрудничество на хиляди индивиди. При някои от по-сложните дейности, например фундаменталните научни изследвания, конкуренцията напълно отстъпва на кооперацията, особено когато става дума за публично финансирани изследвания в обществен интерес.
Тъкмо поради тези причини международното изследване PISA, в което България участва, освен знанията и умения по четене, математика и природни науки, измерва и способността на учениците на 15-годишна възраст да си сътрудничат за решаване на по-сложни задачи.
Резултатите на българската образователна система са предвидимо ниски, впрочем най-ниските в ЕС, заедно с тези в Кипър. Страната ни е непосредствено пред някои латиноамерикански страни, а единствените европейски държави зад нас от участвалите в изследването са Турция и Черна Гора. С едва 444 точки българските ученици показват далеч под средното ниво на умение за работа в екип за страните от ОИСР, които изкарват средно по 500 т. Изоставането е малко по-голямо от това по природни науки, върху които бе поставен акцентът при изследването от 2015 г.
Подобна корелация се наблюдава на практика при всички страни (с изключение на Русия и Тунис), което означава, че високите резултати са свързани с умението за колективно решаване на казуси. 93.6% от българските ученици, които са показали ниски резултати по четене, математика и науки, не са се справили и с решаването на задачи, изискващи сътрудничество. Делът на учениците, покрили най-високото ниво, е едва 2% при средно 7.9% за ОИСР. Онези, които са били на най-ниското равнище или под него, са 49% срещу 28% за общността.
Училища за бедни и богати
Освен че показва по-слаби резултати, нашата образователна система изпъква и с разликата в представянето между учениците с различен социално-икономически статут. Докато средно за ОИСР разликата между най-горната и най-долната четвърт от учениците по този показател е 69 т., то у нас пропастта в представянето е 97 т. По-голямо неравенство в резултатите се наблюдава само в Унгария (99 т.) и Перу (103 т), докато на другия полюс е Исландия с 29 т. по-високи резултати на децата от заможни семейства.
Ако вземем обаче социално-икономическия статус не на самите ученици, а на училището, което посещават, т.е. на всички ученици в него, разликата между резултатите на най-горната и най-долната четвърт става шокиращите 147 т. – най-високата пропаст в представянето сред 52-те изследвани страни, а средната разлика при 32-те членки на ОИСР е 88 т.. Това означава, че училищната сегрегация е гротескно висока в България. Много малко образователни системи в света могат да се похвалят, че компенсират разликите в социално-икономическия произход на учениците, но провалът на нашата в тази задача е сред най-внушителните, както може да се види от долната графика:
Винаги готови
Очевидно системата на средното образование се нуждае от бързи и енергични реформи, които да намалят пропастта между резултатите на децата от бедни и богати семейства. Но дали Министерството на образованието осъзнава това?
На сайта на ведомството новината за резултатите от PISA е отразена с меко казано подвеждащо заглавие: “Българските деветокласници готови да работят в екип”. В самата статия се уточнява, че те имат нагласата, но не и уменията за това, което е странно разбиране за готовността им.
По-натам експертите от министерство дори грешат при анализа на средните резултати, като заявяват, че “49% процента от българските деветокласници решават само най-лесните задачи”. В действителност, това е делът на учениците със слаби резултати, т.е. под второ ниво по класификацията на PISA. В тази група попадат 34%, които се справят само с лесните задачи, изискващи минимално сътрудничество, и други 15%, които не се справят дори с тях (резултат под 340 т.).
От МОН забелязват, че резултатите на българските ученици “варират в много широки граници”, но според тях това преди всичко “показва, че у нас има ученици, които умеят да работят екипно”. В статията няма нито дума за връзката между резултатите и социално-икономическия произход, която е централна за изследването PISA. В неговата основа седи предпоставката, че образованието е общественият инструмент, който да даде на всяко дете шанс за достоен живот независимо от неговия произход, а не средство за възпроизвеждане и увековечаване на икономическите неравенства.
В основата на българската образователна система трудно откриваме дори наченки на тази предпоставка, а докато това не се промени, резултатите ще останат все така незадоволителни – за всеки с изключение на актуалния екип на Министерството на образованието.
About The Author
