В категории:България

Защо разкритото масово укриване на данъци от едрия бизнес не трогна никого

Държавата, която твърди, че не може да си позволи необлагаем минимум за работниците, направи първи плахи стъпки към разкриването на реалните корпоративни печалби и разпределени дивиденти сред собствениците

Снимка: Pexels

На работниците на трудов договор, които представляват огромно мнозинство сред данъкоплатците във всяка страна, вероятно никога или поне много рядко им хрумва да опитат да избегнат облагане. Причината за това е, че то обикновено се случва независимо от техните действия. Данъкът върху дохода и осигуровките се удържат от заплатата преди работникът да я получи, а косвените данъци се удържат от търговците. Дори ако търговецът укрива тези данъци от държавата, потребителят пак ги заплаща.

Колкото по-малка е заплата, толкова по-безсмислено е избягването на облагане. Вероятно затова в България хората с ниски и средни доходи се облагат по-сурово от всяка друга европейска страна, защото те са адски много и не могат да направят почти нищо, за да избегнат плащане. Нашата данъчна философия е да пълним бюджета по линията на най-ниското съпротивление. При това положение не е голяма изненада, когато хората, управляващи държавните финанси, откриват, че бюджетът не може да си позволи необлагаем минимум за доходите от заплата. Ако върнем на всеки работещ няколко десетки лева, държавата ще се срути, казват те.

Затова е странно не просто, че тези дни НАП съобщи, че собствените на големи фирми масово укриват данъци. Странно е също как го съобщи и каква беше реакцията.

Промоция на Наказателен кодекс

Някъде в края на август, когато ръководителите на големи компании се завръщат от делови командировки на Бахамите, Сейшелите и Вануату, НАП обяви, че ще започне да проверява декларираните от тях касови наличности. Инспекторите казват, че се съмняват в декларациите на 1300 фирми, заявили, че държат в касите си поне 1 милион лева и още 10 хил. фирми, заявили по над 100 хил. лв. наличност. Според НАП, тези средства можели да се окажат скрито разпределение на печалби под формата на закупуване за собствениците на луксозни стоки или пътувания до екзотични дестинации. Впрочем, ако използваш недекларирани дивиденти от фирмата си, за да отидеш на почивка до офшорна дестинация, която фирмата ти използва, за да крие печалбите си, това означава, че укриваш данъци, дори докато укриваш данъци. Данъчните вероятно са се усъмнили допълнително покрай факта, че декларираните общо от фирмите 13 млрд. лв. в брой са почти колкото банкнотите в обръщение. 

От това съобщение на приходната агенция още не научаваме нищо за самите фирми, но научаваме много за данъчните – че досега те вероятно не са следели очевидно нереалните декларирани наличности и че предупреждават отрано, когато решат да проверяват дали големите риби спазват закона. Наказателният кодекс предвижда от 3 до 8 години затвор за укриване на данъци в “особено големи размери”, т.е. над 12 хил. лв., така че е хубаво да разбереш предварително, ако се очаква изведнъж той да започне да важи и за теб. 

Три седмици по-късно агенцията съобщава, че е констатирала “масова липса” на декларирани средства. Може би вече е време да се намеси прокуратурата? Не, нека почакаме, казват от НАП: “Фирмите, които са извършили скрито разпределение на печалба имат възможност законно да подадат коригиращи декларации за 2016 г.”. От октомври обаче промоцията на Наказателния кодекс свършва, твърдят данъчните, и започват нови проверки. При нарушение пък се извършва ревизия за 5 години назад “с пълната строгост на закона”.

Логично, част от фирмите признават скрито разпределена печалба в размер на 200 млн. лв. Най-големите, които се одитират ежегодно пък трябвало спешно да разпределят печалби, тъй като не можели да признаят, че са лъгали одита години наред. Затова те свиквали събрания на акционерите през няколко дни и си гласували по 9999 лв. дивидент, за да не надскочат законовия праг за кешовите разплащания.

НАП обаче твърди, че след корекциите в касите на фирмите имало с 3 млрд. лв. по-малко от първоначално заявените, което значи, че сред фирми с печалби за милиони левове е широко разпространена практика да подават данъчни декларации, чиято достоверност е сравнима с тази на романите на Тери Пратчет. В тях се казват много верни неща, но само тийнейджърите и държавните агенции ги взимат на сериозно.

Част от тези 3 млрд. лв. вероятно вече са призната печалба, за която ще трябва да се заплати съответния корпоративен данък. За останалите вероятно са били „намерени“ документи – например, две фирми, които искат да избегнат плащане на корпоративен данък, може да си разменят щедри и оскъпени, но не особено смислени поръчки и да намалят изкуствено счетоводната си печалба. За съжаление, трансферният прозорец е затворен, иначе можеше да се окаже, че покрай усилията да се осветят едни липсващи милиарди Неймар е заиграл редом с Бойко Борисов във Витоша (Бистрица).

Наполовина пълната строгост на закона

В някоя друга държава новината за стотици милиони укрита корпоративна печалба и разпределени дивиденти би била скандал, който ще бушува с месеци, но у нас тя бе изцяло заглушена от други по-важни въпроси, като този дали председателят на НС може да гони депутати по свое усмотрение, дали има наркотрафиканти в НС, какъв е делът на хората с интелектуални затруднения според някои депутати и има ли роля Червената армия за спасяването на евреите в част от контролираните от България територии. Кой може да мисли за скучни неща като укриване на данъци, когато има толкова по-вълнуващи неща за обсъждане.

И наистина какво са данъци за стотици милиони, спестени от някой от най-големите фирми, за държава, която твърди, че не може да си позволи необлагаем минимум в размера на минималната заплата за работещите? Икономисти от водещи световни университети може да твърдят, че укриването на данъци е кражба на гърба на обществата, в които се създават печалбите, но нашите родни експерти веднага биха ги коригирали, че всъщност данъците са кражба.

Трябва да реагираме спокойно на новините за десет цифрени разминавания в декларациите на фирмите, както и прави НАП. От агенцията вече са забравили, че са се заканили да реагират “с пълната строгост на закона” през октомври и сега съобщават, че всеки може “доброволно да признае допуснати счетоводни и данъчни отклонения при касовата си наличност” и да получи “възможност за корекция на вече подадени данни без да му бъде възлагана проверка или ревизия”. Но тази промоция е само до края на годината, след което – досещате се – “През 2018 г. обаче законът ще бъде прилаган в пълната му строгост”, казва изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова.

А когато строгостта на закона се стовари върху онези свободни души, които се дразнят дори от ограничението на скоростта на магистралите, те ще трябва да потърсят нови и оригинални начини да избягват плащането на непосилните 10% данък печалба или 5% върху дивидентите – комично ниски ставки за страна от т.нар. развит свят. Възможно е те да се поучат от още по-големи корпорации, които от счетоводна гледна точка почти никога не печелят и не плащат корпоративен данък. Но това би била малка цена, която нашето общество с радост би платило за привилегията да среща понякога Неймар в автобус 67 на столичния градски транспорт.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар