Темите за Полша и „крайната десница“ започнаха да се появяват много по-често на глобалния новинарски пазар последните две години. Не е като да няма причини едното или другото да бъде анализирано (друг въпрос е колко сериозно се прави това) – експлозията от потрес и паника която демонстрираха през уикенда най-големите т.нар. авторитетни медии обаче отдалеч намирисва на фалш и лицемерие.
Това медийно вълнение се появи в резултат на наблюденията на англоезични западни журналисти върху масовите чествания на „Деня на независимостта“ в Полша. Тези церемонии се провеждат ежегодно на 11 ноември. На тази дата през 1918 г., а по-точно през нощта на 10 срещу 11 ноември, във Варшава пристига маршал Юзеф Пилсудски (Józef Piłsudski), наскоро освободен от затвора в Магдебург. Регентският съвет му поверява командването на военните формации, а три дни по-късно му прехвърля всичките си правомощия. Така приключва 123-годишното разделение на Полша между Русия, Прусия и Австро-Унгария.
Уви, историческите събития отпреди почти сто години служат единствено и само за претекст за масова мобилизация на дясната политическа хулиганщина в Полша и нейното системно врязване в главното течение на публичния живот в тази държава. За това повърхностно погледнато няма лошо в това международни журналисти и всякакъв тип професионални граждани да се ужасят от тези патологии, но все пак да попитаме как им дойде точно сега да се сетят за това и изведнъж да усетят такава тревога и погнуса? Питам не за друго, а защото сте закъснели със своите наблюдения с цели десет години, драги колеги. Доста дълго време ви отне да добиете ориентир за нарастващия проблем с войнстващите полски неонацисти.
Дори да оставим настрани факта, че явлението се засилва още през 80-те години, последното десетилетие е изключително показателно в това отношение. Още през 2007 г. във Варшава се провежда т. нар. „Марш на независимостта“. Точно това е събитието, което миналата събота обра вниманието и емоциите на мнозина световни анализатори и експерти. Въпросните специалисти откриха „крайно десни тенденции“ и „масови шествия на фашисти“ под „опасни лозунги“ като „Бяла европа на братски нации“ и редица расистки и антисемитски изяви. Някак странно, че точно тази година това им се наби в очите, като се има предвид, че за разлика от миналите бомбастични празнувания на поредните годишнини на полската независимост, местните фашисти се държаха изключително кротко – като за техните стандарти. Не, че това променя същността на техните изблици, но как на никой не му хрумна да вдига шум, когато въпросните се държаха много по-брутално?
Къде бяха журналистите от NBC News, Guardian или Wall Street Journal когато „патриотичната младеж“ покрай своите редовни 11-ноемврийски манифестации превърнаха полската столица във военна зона за ден и половина през 2011, 2012, 2013 и 2014 г.? Точно тогава, а не миналата събота, най-ангажираните „патриотични“ активисти се хвърлиха в брутални масови атаки срещу малобройните антифашистки демонстранти и полицаите. Варшавският пейзаж заприлича на този от Дивия запад. Сраженията бяха жестоки – служителите на реда бяха нападани с камъни, бухалки, изкъртени огради, улични знаци и трамвайни релси, фрагменти от изпочупени пейки и покриви над спирки, факли, коктейли „Молотов“. Изгоряха десетки полицейски коли както и тези на нехаресвани от патриотите медии, инфраструктурата на градския транспорт в столицата на Полша бе възстановявана със седмици, а паважа на централните площади трябвашеда бъде изцяло обновен; унищожени бяха десетки дървета – или бяха подпалени, или клоните им послужиха като барикади и оръжие срещу полицията.
Това обаче е само началото на ужасната приказка за полските патриоти. Бяха бити журналисти, през 2013 г. се направи опит за подпалване на един от варшавските скуотове – който бе оставен напълно незащитен от полицията, макар да беше пределно ясно, че анархисткият център ще бъде една от приоритетните мишени на демонстрантите. Обитателите на въпросния скуот едвам успяха да се защитят с помощта на немската антифа, предварително предупредена и помолена за съдействие. Ако битката бе загубена около стотина души в сградата щяха да изгорят, както се случи с тези в Одесса почти година по-късно.
След неуспялото сражение с анархистката общност патриотите на загубиха нито грам кураж или увереност в силата си. Първо подпалиха изгигнатата за украшение на един от варшавските площади дъга, а после обясняваха на журналисти пред фона на горящия артефакт колко са горди с „унищожаването на символа на модерната чума“. След това се придвижиха към руското посолство, където опожариха будката на пазача, който бе пребит. Полицията успя да отблъсне нападателите след тричасова мащабна акция с водни оръдия, газ и гумени куршуми. Само там бяха арестувани 275 души, а 55 бяха откарани от бойното поле по различни болници с тежки телесни повреди. Мога да разкажа още много подобни истории, но едва ли има смисъл да се изреждат зверските постъпки на полските активни патриоти.
Въпросът ми е защо т.нар. обществено мнение реши да обърне внимание на Полша чак сега и то в годината когато „Маршът на независимостта“ мина без сериозни инциденти. Този път демонстрантите успяха „само“ да извършат побой над няколко жени. Също така мобилизацията тази година бе относително слаба – патриотите едвам събраха 70 хил. души, което е по-малко от половината на броя на демонстрантите от рекордната 2014 г. когато Варшава бе буквално блокирана от 150-хилядно шествие. Впрочем няма да е зле тези числа да бъдат запомнени и от някои български журналисти които. от две години се възхищават на т. нар. „Комитет за защита на демокрацията“ в Полша и организираните от него демонстрации, достигащи максимално 50 хил. участници. Тези протести упорито биват наричани „най-масовото социално движение от 1989 г. насам“ – което никак не е вярно.
Тази година лозунгите, колкото и да бяха отвратителни, бяха относително меки предвид типичната фантазия и иновативност на полските патриоти. Писъците и крясаците за „бяла Европа“ и „еврейската власт“ са си стандартни при тях. Преди години викаха по улиците „руски курви вън“, „долу с еврейската окупация“, „цяла Полша пее с нас – да наебем арабите“, „да ебем евреите, да ебем арабите – Полша само за поляци“, „да ебем арабите, а не кози като тях“ (sic!), „полски Вилнюс, полски Лвов“, „не яж дюнери – недей да храниш арабските курви“. Това е само репертоара им от 2015 г. Тогава също пееха „Аушвиц-Биркенау тра-ла-ла-ла“ и носеха банери със снимка на панирани свински котлети с гарнитура и надпис „Предпочитаме нашите пържоли – не искаме Мохамед“ (sic!) или – по-малко авангардни лозунги като „смърт за враговете на родината“.
Накъде отиват нещата си беше ясно от самото начало – още през 2007 г., лозунгите бяха „медиите обрязаха мозъците на полския народ“, „Полша няма да е втората Палестина“, „Мъдреците на Сион са вече разкрити“, а организаторите бяха облечени в кафяви ризи и черни вратовръзки разговаряха с леко шашнати журналисти.
Не е ли твърде късно сега да се алармираме и да се ужасяваме? Някак си е неловко.
Кратък репортаж на националната телевизия за сблъсъците на 11 ноември 2014 г.
Нападение върху един от скуотовете във Варшава, 2013 г.
Подпалването на дъгата по време на „Марша“ през 2013 г.
Бой между полицаи и националисти по време на „Марша на независимостта“, 2014 г.
Нощни сражения на полски патриоти с полицията, 11 срещу 12 ноември 2014 г.
Масови побоища в центъра на полската столица през 2011 г.
11 ноември 2014 г. – шестващите националисти вършеят в центъра на Варшава.
Сблъсъци с полицията през 2012 г. във Варшава.
В осмата минута, в разговор с журналист от националната телевизия протестиращ нарича полицаите „еврейски курви“.
About The Author
