Други природни богатства може и да нямаме, но стига ни и тази награда – безценното геостратегическо разположение на българската територия, което става все по-безценно с разрастването на глобалните съперничества. В какви ли не съюзи и оси са ни тикали досега и няма изгледи да спрат.
Най-новото образувание, към което ни притеглят и което е предназначено хем да се зъби на Русия и да ѝ прекъсва газопроводите към ЕС, хем да показва мускули на Старата Европа, хем да е непоклатим американски блиндаж между двете, е любимият едновековен полски блян „Междуморие”. Вашингтон му изтупа прахта и го рестартира още преди няколко години под леко обновеното име „Триморие”. Накратко – историческата идея, тръгнала още от маршал Юзеф Пилсудски през 20-те години на 20-ти век, е за обединение на страните от Балтийско до Черно и Адриатическо море под доминацията на голямата Полша с цел противостоене най-вече на Русия (тогава – СССР).
В съвременния вариант същността не е променена, но е обогатена с амбициозен инфраструктурно-енергиен проект със супервайзър Съединените щати, като сега ключовият фактор са алтернативни на руските газопроводи и транспортни връзки („Виа Карпатия“) по линията Север-Юг.
България, която помнещият Руско-турската освободителна война Пилсудски навремето пропуска в концепцията си – вероятно като неблагонадеждна поради силно русофилство, сега е апетитно и доста ключово парче от новия пъзел с оглед важната си география и евроатлантическото си превъзпитание. Така че ухажването и побутването ни към „Триморие” върви с пълна пара и по всички линии.
Едва ли може да има съмнение, че темата е била основна и при неотдавнашното посещение на полския президент Анджей Дуда у нас, макар публиката тогава да бе увлечена повече от реакцията на българския президент Румен Радев спрямо руско-украинския инцидент в Керченския проток, съвпаднал с визитата. Но и изречените думи си имат неизбежната връзка с контекста от разговорите с полски гост. Може да се припомни също, че президентът Радев не е липсвал от нито една от общо трите досегашни срещи на върха на 12-те страни, включени в инициативата „Триморие”.
Освен на високо държавно ниво, обработката на общественото мнение у нас с цел култивиране на подкрепа за въпросната инициатива активно е задвижена и в медийния сектор. При това без особена елегантност, най-открито, директно и пропагандистки.
Тази седмица за това се постараха и пристигналите в София четирима емисари на Полската национална фондация, създадена през 2016 г. от правителството във Варшава, за да работи за положителния образ на Полша и разполагаща с годишен бюджет от 100 млн. злоти, тоест около 23 млн. евро. Фондацията нашумя неотдавна с ексцентричния си видеоклип, разпространен по повод 100-годишнината от обявяването на независимостта на страната (11.11.1918 г.). В клипа наред с другото има и панорама на центъра на Варшава, от която обаче просто беше дигитално изтрита внушителната сграда на Двореца на културата, построена след Втората световна война от СССР и подарена на разрушената от боевете полска столица. Сградата е със същия изострен силует като 7 други подобни постройки от онази епоха, пръснати из Москва и наричани и до днес „сталински кули”. Изтриването на варшавската „сталинка” от столичната панорама, предизвика бурни спорове и много подигравки с Полската национална фондация.
Сега се разбра, че тази фондация стои с финансирането си и зад проект за проучване на нивата на свободата на словото в страните от „Триморието”. Проектът се осъществява от Сдружение на полските журналисти (SDP), обединяващо журналисти, които симпатизират на правителството във Варшава. SDP сега е разпратила свои оперативни екипи из всички влизащи в „Триморието” страни – Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия. Екипите провеждат срещи в местни влиятелни журналистически организации и в големи обществени и частни медии, лансирайки послания, че нашите страни трябва да общуват пряко, а не чрез трети посредници, за да се опознават по-добре и да изграждат по-ефективно сътрудничество. Същевременно и да бдят за спазването на общи ценности като свободата на словото, но без да се водят от чужди и незнайно по какви критерии правени класации като на „Репортери без граници”, например.
Точно това беше казано в петък от споменатите четирима полски емисари по време на среща в Съюза на българските журналисти, поискана от тях. Интересен детайл е, че още в предварителната кореспонденция при договарянето на срещата те бяха посочили, че след това канят всички участници на обяд, чиито разноски поемат.
Безплатен обяд, то се знае, няма. Но освен това е повече от странно при подобни международни контакти между професионални организации гостите, а не домакините, да канят на обяд или вечеря. Полската национална фондация обаче вероятно има в богатия си бюджет и перо „Нахранете журналистите”…
Делегацията на SDP, която след СБЖ беше планирала и среща в БТА, се водеше от Дорота Желинска, международен координатор на асоциацията. Освен нея в групата влизаха също Александра Рибницка, колумнист в седмичника Scieci и водеща на програма за международни новини по i TV, Ивона Шнайдерска, журналистка на свободна практика, която пише за „Газета Виборча”, и Пьотр Гочиек, колумнист, писател и журналист в Полското радио и в телевизия „Република”.
Тъй като гостите предварително бяха изявили желание да научат подробности какво е състоянието на свободата на словото у нас, те бяха информирани за това от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, главния секретар на СБЖ Иван Върбанов и членовете на УС на СБЖ Борислав Костурков и Васил С. Сотиров.
След това бе зададен и въпрос какво пък биха казали гостите за свободата на словото в Полша, но конкретен и обобщаващ отговор не прозвуча, а само разкази за частни случаи как издатели злоупотребяват със заплащането на журналистическия труд.
Дорота Желинска раздаде анкети на английски за свободата на словото с молба да бъдат попълнени и после да ѝ бъдат изпратени по мейла. Тя поясни, че в рамките на проекта SDP готви международна конференция, на която резултатите от проучването да бъдат обобщени и анализирани. Планирана е за 28 февруари-1 март 2019 г. и в нея ще участват журналисти пак от 12-те страни на „Триморието”. Тоест, очевидната цел е да се създаде и журналистическо-медийна общност, готова да популяризира тази инициатива.
В СБЖ полските гости изразиха своето мнение, че „Триморието” е проект за много десетилетия напред и че той може да преминава през различни етапи на развитие. Засега акцентът е върху изграждане на инфраструктурни обекти и на общи ценности. Изрично беше припомнено, че Полша е против проекти като „Северен поток 2“, които заобикалят Украйна и полската територия, лишавайки ги от транзитни такси, и затвърждават руския монопол в енергийните доставки. Гостите отбелязаха също, че Полша държи да направи свой газов хъб въз основа на интерконекторните тръбопроводи Север-Юг, които да се изградят в рамките на инициативата „Триморие”. Признаха, че са в течение на същите желания и на българското правителство.
Според тях не „Триморие” разбива ЕС, каквито обвинения звучат от Германия, а самите големи страни в ЕС говорят за „Европа на две скорости” – западна и източна. „Триморието” напротив, сближавало централно- и източноевропейците за общо сътрудничество, каквото вече функционирало във Вишеградската група.
Всичко може да се обвие в приятно звучащи фрази. Смисълът зад тях може да стане ясен само след съпоставка поне на някои основни исторически факти и съвременни събития и процеси.
Споменахме вече, че генезисът на инициативата „Триморие” идва от „Междуморието” на Пилсудски, лансирано след края на Първата световна война и при възникването на Съветска Русия. Идеята му тогава е за конфедерация на нововъзникналите държави между Балтийско море и Черно и Адриатическо море с цел тя да се превърне в мощна и военно укрепена линия срещу тогавашния СССР. Замисълът е по-мащабен от сегашното „Триморие”, защото според маршала „Междуморието” трябва да включва и Украйна, Беларус, цялата югославска федерация, и дори Финландия. Е, Австрия и България той тогава не ги брои.
Планът на Пилсудски не се осъществява заради многото противоречия между страните, които той иска да събира в конфедерация, а и заради общия им страх от полска доминация в новото формирование. Същевременно от 1922 г. Беларус и Украйна вече трайно влизат в състава на СССР.
Идеята обаче никога не умира напълно и привлича вниманието включително на отвъдокеанските геополитици, макар да е практически замразена след края на Втората световна война при настъпилото тогава дълготрайно разпределение на сферите на влияние в света. Постепенната реанимация на „Междуморието” започва след рухването на Берлинската стена и последвалия разпад на соцлагера и на самия СССР.
Но особено активно концепцията започва да се разработва в геостратегически центрове в САЩ след настъпването на 21-ви век и дошлите с него нови световни пренареждания. Тя е сред акцентите и в нашумялата книга „Следващите 100 години” на основателя и директора на американската частна разузнавателно-аналитична агенция „Стратфор” Джордж Фридман. Той пише за появата към 2050 г. на Полски блок, обединяващ страните от Централна и Източна Европа, като това ще доведе и до пряка „полско-турска граница”.
Книгата излиза през 2009 г. През зимата на същата година се разразява руско-украинска газова криза, прекъснала доставките на руски газ за Европа. Кризата се урежда, а Русия форсира алтернативния проект „Южен поток“, който да заобикаля Украйна и да стига до Южна Европа през Черно море и България.
От Вашингтон гръмко зазвучават призиви за освобождаване на Стария континент от газовата зависимост от Русия. Лансира се идеята за интерконекторни връзки Север-Юг точно през Централна и Източна Европа, по които да тръгне газ от различни източници – от израелски сонди в Средиземно море край Кипър, от Азербайджан, от Катар или внесен от САЩ втечнен газ през хърватски терминал в Адриатика.
Именно прекъсването на газовата връзка между Русия и Европа, лишаването на Русия от сигурни приходи и отслабването ѝ като геополитчески фактор е в основата и на бързото съживяване на старата идея на Пилсудски през 2014 г. след пламването на кризата в Украйна и последвалото присъединяване на Крим към Русия. В средата на същата 2014-та, след възражения от ЕС и натиск от САЩ, България замразява „Южен поток“. В края на годината Русия и Турция решават потока да стане Турски, като мине пак през Черно море.
Успоредно напредва разширяването на доставящия на Германия газ „Северен поток“ и превръщането му в „Северен поток 2“. Берлин и до днес е под непрестанен американски натиск да го спре.
През 2015-та инициативата „Триморие” вече официално излиза с това си име под светлината на прожекторите. Издигат я съвместно президентите на Полша и Хърватия. А формалното стартиране на инициативата, представяна като предимно инфраструктурна (за магистрали и конектори), е на срещата на 12-те страни участнички в Дубровник през август 2016 г.
Следващата сбирка е във Варшава през юли 2017 г. като това нарочно съвпада и с посещението на президента на САЩ Доналд Тръмп в Полша, за да участва и той. Подкрепата му е пълна. Последната засега среща в този формат е през септември 2018 г. в Букурещ. Навсякъде България е представена от президента Румен Радев.
Наред с Русия, която не харесва случващото се по разбираеми причини, на инициативата гледа зле и Германия, която смята, че с това обединение се разбива единството на ЕС.
„Винаги с Германия, никога против Русия” – такъв според легендата бил принципът за българската външна политика на трудно лавиралия сред огньовете на Втората световна война цар Борис Трети. Ако вече не харесват това, дали днешните ни държавници са подготвили някакъв друг жалон? Или мислят само за безплатен обяд и вила край всяко от трите морета, защото и без това границата скоро може да е полско-турска?
