Седмица преди 10 ноември българите получиха честитка за бележитата дата. Но не ѝ обърнаха внимание.
ТЕЦ ,,Варна”, една от гордостите на социалистическата ни енергетика и втора по големина на Балканите, е на път да бъде продадена от собственика ,,ЧЕЗ груп”. Купувач е Данаил Папазов, бивш транспортен министър в кабинета на Пламен Орешарски. Различни източници сочат, че цената е 50 млн. евро. Новината гръмна в началото на ноември.
Сделката отвсякъде е емблема за първоначалното натрупване, разпределение и съхранение на капитал в България. Случва се цели 28 години след падането на социализма, което поставя въпроса
дали това, което наричаме ,,преход”, не е най-естественото състояние на капитализма.
Негови дух и материя. Ето хронологията на сагата:
ТЕЦ ,,Варна” е открита през 1969 г. с три блока, след 10 години те са вече шест. Тя става един от стълбовете на производство на електроенергия у нас. Разположена е на брега на Варненското езеро, тъй като суровината – антрацитни въглища, се внася. Централата разполага с няколко корабни места, тоест притежава пристанище.
Първоначално в годините на ,,прехода” ТЕЦ ,,Варна” функционира нормално. През 2001 г. е издадена европейска директива за ограничаване на замърсителите на въздуха. Централата не отговаря на изискванията и се нуждае от допълнителни инвестиции. Това обаче не се случва, през 2006 г. държавата я продава на ,,ЧЕЗ груп”. Става дума за странен вид приватизация, тъй като чешката компания е държавна. Правителството на Сергей Станишев (тройната коалиция) потрива доволно ръце, че е взело 206 млн. евро затова
ТЕЦ-ът да не е собственост на българската, а на чешката държава.
Дали поради лошо управление от новите собственици, или заради липсата на правителствена помощ, състоянието на централата постепенно се влошава. Занемарява се тотално. Така и не е приведена в съответствие с изискванията на ЕС. На 1 януари 2015 г. спира да работи. Персоналът е освободен, централата е ,,бастисана” според народния израз. Запазват се обаче производствените мощности. Един ден те могат да се пуснат, тоест спирането се води ,,временно”. Замразените съоръжения представляват т.нар. ,,гаранционна мощност”, която е част от енергийните ресурси на страната. Централата не произвежда ток, но се ползва за някои оперативни дейности в сектора.
Времето се ниже, но този хубав ден, в който ТЕЦ-ът може да заработи отново, така и не наближава. А междувременно ,,ЧЕЗ груп” решава да се раздели с българския си бизнес. Трескаво търси купувачи. Диренето продължава години, намерени са буквално тези дни. Основният бизнес – електроразпределението – ще бъде купено от българо-индийски консорциум за около 312 млн. евро. Ситуирана като отделен актив, за ТЕЦ ,,Варна” най-настоятелен, както стана ясно, е Данаил Папазов. Оказва се паралия – вади 100 млн. лв. Сделките ще станат факт, ако Комисията за защита на конкуренцията даде положително становище.
Папазов действа през семейната си фирма ,,Сигда”. В нея той е управител, а собствеността се води на двете му деца – Ивелина и Станислав Папазови. Според вестник ,,Капитал” те са съответно на 35 и 33 години. ,,Сигда” е специализирана в логистична дейност – транспорт на товари, съхранение, обработка на контейнери и т.н. Акцент са морските товари. Това е напълно естествено, тъй като огромна част от професионална кариера на Папазов преминава в пристанищния бизнес. През 2001 г. той става изпълнителен директор на държавното дружество ,,Пристанище Варна”, като го ръководи при правителствата на НДСВ, БСП и ГЕРБ. Още в началото
безценният кадър Папазов пресича пътищата си с Делян Пеевски,
който влиза в борда на директорите на порта като представител на НДСВ. От 2013 г. нататък Папазов открито гази в политиката – става транспортен министър, после се кандидатира за кмет на Варна, а миналата година бе вице на бившия си премиер Орешарски в кандидат-президентската кампания. Подкрепи ги ДПС.
В няколко кратки медийни интервюта през изминалите дни Папазов не скри, че смята да развие прилежащото пристанище към ТЕЦ-а. Едновременно с това заяви, че ще запази гаранционната мощност, тоест ще съхрани централата като енергиен ресурс. Намекна, че е привлякъл мощен експертен екип в изпълнение на тези задачи. По всичко личи, че пристанищен специалист като него се цели в портовата инфраструктура. И именно тя е обект на основния му интерес.
Портът към ТЕЦ-а е твърде апетитен за мащабна товаро-разтоварна дейност в перспектива. Целият район (Варна – Девня) разполага с огромни производствени и складови мощности, наблизо има други малки пристанища. Всичко това е елемент от европейски транспортен коридор. След няколко години в района ще бъде изграден втори Аспарухов мост, по който ще се движат транзитни товари. С една дума –
замразената ТЕЦ е изключително атрактивна с пристанището си.
Свободното му ползване е административно ограничено в момента, но явно Папазов и екипът му смятат да преодолеят тази трудност.
Друг обаче е интересният момент в цялата тази работа. А именно – откъде Данаил Папазов има 50 млн. евро, тоест 100 млн. лв. Откъде ги е спечелил? В по-голямата част от живота си е бил държавен служител. Вземал е заплата 50 000 лв.? Или пък невръстните му деца са ги спестили? Имуществената му декларация в качеството на министър от 2013 г. показва, че той и съпругата му държат 60 000 лв. на влог, имат и още 12 000 лв. налични. Теглили са кредити за около 100 000 лв., това са суми, които подлежат на връщане. Притежават две леки коли, малко ниви, два апартамента във Варна, къща и вила. И да ги продадат всичките, и на улицата да живеят,
пак ще гледат 100-те милиона през крив макарон.
Или пък след 2013 г. семейство Папазови бурно се е замогнало? Разбира се, че не. Имаме случай, при който една фамилия, макар и богата, вади фантастична сума, каквато при трудова дейност за десет живота не може да спечели.
В малкото си изявления до момента Папазов казва, че парите са от кредит. Въпросът обаче е коя е тази банка, която ще даде толкова голям заем. С двата си леки автомобила ли ще го гарантира Папазов, или с нивите на село? Стигаме до най-интересната част. А именно – нормално е да съществуват съмнения за подставеност – не Папазов е истинският собственик на инвестиционния проект. Че друг стои зад него. България е малка държава, не са много играчите, които могат да се замесят в бизнес за 100 млн. лв., касаещ пристанище и ТЕЦ край Варна. Вариантите са три – или един успял корпулентен млад мъж, или една трибуквена местна групировка, или един все по-проспериращ бизнесмен, който ползва доста гел за прическата си. Според информирани източници става дума за първия вариант.
Цялата тази игра обаче не е толкова проста.
Спешно се намесиха и противоположни интереси.
На 8 януари Българският енергиен и минен форум (БЕМФ) излезе с декларация, в която заклейми новия купувач. Организацията поиска ТЕЦ ,,Варна” да остане държавна и малко странно предложи производствените мощности да бъдат отделени от инфраструктурата. Тоест настоява портът да бъде обособен като самостоятелен актив (така всеки може да го купи лесно в бъдеще). Декларацията на БЕМФ е интересна. В нея се казва: ,,ТЕЦ „Варна“ е в процедура на продажба за нищожни средства на нов собственик, чийто интереси по подразбиране са насочени основно към придобиване на голямото и удобно пристанище за разтоварване на въглища, собственост на централата. По всяка вероятност ТЕЦ-ът не представлява интерес за новия собственик, освен ако той не опровергае това с декларация за намерения за рехабилитацията поне на части от нея… Независимо, че бъдещето на ТЕЦ-а все още не е ясно, а то зависи от новата енергийна стратегия на страната, възможно е горивната база на един, два или трите блока в бъдеще да бъде заменена на природен газ. Излишно е да споменаваме, че това е региона с най-голям брой и сумарна мощност на възобновяеми енергийни източници в страната и тази функция на централата може да се окаже критично важна”. Накратко –
някой е против Папазов и този, който стои зад него, да вземат централата, поне сега.
Този, който е против, вади доста аргументи, сред тях – не лоши.
Как ще се развият нещата предстои да разберем в близкото бъдеще. Но е интересно още нещо. Т.нар. ,,Обединени патриоти” още преди да влязат във властта настояваха да бъде отнет лиценза на ,,ЧЕЗ груп” за ТЕЦ ,,Варна”. Искаха да бъде намерен нов собственик на централата. Той трябвало да ,,гарантира функционирането й”. Именно след такава офанзива идва офертата на Папазов и този, КОЙто играе с него. Дали т.нар. патриоти, след като от квотата си направиха министри лица близки до Пеевски, сега втори път разчистват пътя на депутата от ДПС, няма как да се каже. Папазов едва ли може да гарантира функционирането на централата, а и ,,ЧЕЗ груп” отдавна искат да се махнат от България – всички тези събития може случайно да съвпадат. Но е факт, че чехите ще са
поредният чужд инвеститор в енергетиката, който след атака на патриоти, националисти
и други дейци на българщината си тръгва, за да отстъпи място на… Не се знае на кого. Другият такъв случай бе с ЕОН. Немците, които държаха тока в Северна България, си заминаха след ,,патриотични атаки”. Мълвата носи, че ги наследиха не до там чисти български капитали. Тоест ,,патриотичните игри”, които понякога изглеждат глупави и нелепи, въобще не са такива – услужват на ,,патриотичния български бизнес”.
Но да се върнем към празника. Да ни е честит 10 ноември! При социализма си живеехме в скука, която не ни предлагаше толкова интересни събития. Ако се случеха, не научавахме за тях. Днес се случват, никой не ги крие, а ние някак много-много не се вълнуваме от подробностите… Дебилно е някак, нали?
About The Author
