Едни от най-търсените билети през миналия уикенд в Ню Йорк бяха тези за дискусия, посветена на въпроса дали не е време да изоставим капитализма. Първата порция билети за „Капитализъм: Дебат“ бяха разпродадени за един ден. Така че организаторите – две издания с ясна идеологическа принадлежност – социалистическото списание Jacobin и либертарианският портал Reason, осигуриха по-голяма сцена – легендарната Голяма зала на колежа „Купър Юниън“, където през 1860-та година Ейбрахам Линкълн държи своята култова реч срещу робството. Всички билети отново бяха продадени веднага, само в рамките на осем часа.
Тълпата, строена на дълга опашка пред входа на залата, беше предимно от млади момчета. Ашър Каплан и Габриел Гутиерез, и двамата на 24 години, изразиха надежди да станат свидетели на реална версия на онлайн дебатите в социалните мрежи. „По-голяма част от тази история се свежда до битка в интернет“, казва Гутиерез, който се определя, заедно с Каплан, като левичар, макар и не съвсем социалист.
В днешни дни сред младите хора, социализмът е „политическа идентичност и култура“, казва Каплан. И изглежда все по-привлекателен.
Младите американци са разочаровани от капитализма. В проучване на Университета в Харвард, проведено през миналата година, 51% от младежите на възраст между 18 и 29 години в САЩ заявяват, че се противопоставят на капитализма. Само 42% изразяват подкрепа. В контраст с това проучване на „Галъп“ сред американците на всички възрасти показва, че 60% имат позитивни възгледи относно капитализма.
Публикувано миналия месец изследване показва, че т.нар. поколение „милениум“ е разделено почти по равно от въпроса в какъв тип обществено би предпочело да живее: 44% посочват социалистическа държава, а 42% – капиталистическа. Проучване, проведено от YouGov и фондация „Жертвите на комунизма“ твърди, че 59% от всички американци предпочитат капитализма.
„Видях недостатъците на съвременния капитализъм“, казва Грейсън Шусман Скайърс, 18-годишен студент от Университета в Уесли, който също е дошъл за дебата в „Купър Юниън“. За него и много негови връстници, казва той, добре функциониращият капиталистически ред е единствено една история, разказвана от по-възрастните. Той е на 10 години когато избухва последната голяма финансова криза, но е достатъчно голям, за да види как по-възрастните му братя и сестри се борят да си намерят работа. Докато е в гимназията, Шусман се включва като доброволец в кандидат-президентската кампания на Бърни Сандърс – сенаторът от Вермонт, който се самоопределя като социалист. „Това ме привличаше по начин, по който нищо досега не ми е действало“, казва младежът.
Въпреки че повечето от участниците в дебата стояха вляво, имаше и такива, които имаха желание възгледите им да бъдат оспорени от прокапиталистическа гледна точка. „Лесно е да съществуваш в група, в която всички имат сходни политически възгледи“, казва Каплан. „Аз съм потопен в едната гледна точка“, добавя Томас Досчър, 26-годишен синдикален деец и студент. „Искам да чуя и другата страна“, подчертава той.
Дебатът противопостави двама души от лявото – основателят на Jacobin Бхаскар Сункара и преподавателят от Университета в Ню Йорк Вивек Чибер, срещу защитниците на капитализма – Катрин Манг-Уорд, главен редактор на Reason и Ник Гилеспи – главен редактор на Reason.com и Reason TV.
Опитът да се отхвърли критиката към капитализма беше онова, което в най-голяма степен отегчаваше тълпата.
Чибер заяви, че проблемът с капитализма е властта, която той има върху работниците. С отслабването на синдикатите в САЩ сме в състояние на „пълен деспотизъм от страна на работодателите“, каза той, което води до застой на възнагражденията за трудещите се хора. Когато Манг-Уорд се противопостави, че американците не са принудени насила да работят, залата избухна в смях. „Всяка сутрин се събуждате и взимате сами решението дали да отидете на работа“, настоя тя, предизвиквайки нова доза смях сред хората в залата.
Сункара обобщи аргумента си в полза на социализма като общество, което помага на хората да посрещнат базовите си нужди – нуждата от храна, дом, образование, здравеопазване, грижа за децата. „Където и да стигнем, това няма да бъде утопия. Все пак ще бъде място, където сърцето ви може да бъде разбито, да се почувствате самотни или да получите стомашно разстройство“, уточни той. Манг-Уорд отговори: „Капитализмът всъщност поправя тези неща“. Имаме приложението Tinder, за да уредим среща или лекарството срещу стомашно неразположение „Пепто Бисмол“. „Това са подаръците на капитализма“, каза тя.
Аргументите останаха предимно абстрактни. Сункара и Чибер настояха, че тяхната идея за демократичен социализъм не трябва да се бърка с комунистическите диктатури, отнели живота на милиони през 20-ти век. Манг-Уорд и Гилеспи също се постараха да защитят капиталистическия идеал, а не настоящата корумпирана реалност. „Нито Ник, нито аз сме фенове на големия бизнес“, каза тя. „Ние не сме фенове на крони капитализма“.
Теоретичните спорове отнеха времето за сблъсък по конкретни проблеми, като например неравенството и климатичните промени. Това не се хареса на Натаниел Гранър, 31-годишен младеж от Бруклин, който заяви, че се притеснява от автоматизацията, например колите без шофьори, която ще остави без работа милиона хора. „Не мисля, че засегнахме онова, което смятам за сърцето на проблема“, каза той. Както капитализмът, така и социализмът в един идеален случай биха могли да подобрят света, заключи той, но и двете системи могат да се окажат недостатъчни, когато се прилагат в реалния свят.
