Цяло чудо е представител на толкова егоцентричната и звездоманска професия като актьорската да пропише мемоари и да не постави себе си в центъра на Вселената. Е, чудото е въплътено вече в достолепната Емилия Радева, създала книгата си „Ние, артистите”, за да разкаже не за своите блестящи роли, а за забележителните си колеги, с които си е партнирала на сцената и на екрана.
Именно уникалната сила на партньорството, магията от съвместното сътворяване на живи образи, обменът и преливането на енергии са вдъхновили по собствените ѝ думи голямата актриса да събере в свое томче от поредицата „Любимци на публиката” на издателство „Книгомания” спомените си за цяла плеяда ярки имена и личности от българския театър и кино.
Сред тях са Наум Шопов, Невена Коканова, Катя Паскалева, Коста Цонев, Гинка Станчева, Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Стефан Гецов и много други. Специално и много емоционално място на страниците на „Ние, артистите” актрисата отделя и на своя любим и отишъл си вече съпруг – актьора Любомир Димитров.
Ярък проблясък на актьорската задруга стана спонтанният, импровизиран, виртуозен и шегаджийски пинг-понг от закачки, който Емилия Радева и също изкушената от писането нейна приятелка Татяна Лолова разиграха пред публиката в препълнената зала на кино „Одеон”, където бе премиерата на „Ние, артистите”.
Другият акцент на вечерта бе прожекцията на емблематичния епизод от снимания през 1958 г. филм „Сиромашка радост”, в който младите Емилия Радева и Коста Цонев се надиграват с ръченица. След това все така стройната и лъчезарна Емилия застана пред екрана, за да разкаже как се е старала да зареди книгата си с онази невидима волтова дъга на вдъхновението, прокарвала ток между нея и партньорите ѝ от театъра и киното.
Актрисата изрази съжаление, че хората днес са се отучили да се радват така чисто и спонтанно, както героите на „Сиромашка радост”. И че никой от многобройните зрители в „Одеон” не се е „заразил” от настроението на прожектирания епизод и не е скочил да танцува. Но понеже тя самата, макар и вече на 85 години, очевидно не е престанала да преживява нещата истински, Емилия Радева тръгна да се връща към мястото си в ритъма на ръченицата – все така жизнена, лека и грациозна, каквато е била във всичките си роли в своята вече над 60-годишна творческа кариера.
Прочетените от актьорите Красимира Казанджиева и Любомир Бъчваров откъси от „Ние, артистите“ разпалиха интереса на публиката към книгата.
Авторката получи поздравления и букети от председателя на фондация „А’Аскеер“ Милен Миланов, от режисьора Павел Павлов и от много почитатели, колеги и приятели.
Министърът на културата Боил Банов прати голяма кошница с цветя – макар че „виновницата” за вниманието му остана учудена, че чак в края на вечерта и ей така, между другото, бе информирана от кого именно е тази ефектна кошница, украсявала сцената по време на цялата премиера. Без поздравителен адрес, без специално послание… „Не е важно какво подаряваш, а как,” въздъхна актрисата в обкръжението на приятели и колеги.
Дълга опашка за автографи се изви след това във фоайето на „Одеон”, където Емилия Радева до късно подписваше книги и даряваше усмивки
