В долните редове ще се спрем на една стара новина. Тя е новина все още, тъй като остана незабелязана от медиите. Касае ВВМУ „Никола Вапцаров” във Варна.
В една информация на сайта на университета от месец април тази година четем: “Петнадесет години, след като подписа Решението за статута на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ в качеството си на министър-председател на страната, Н. В. Симеон Сакскобургготски прие да бъде номиниран за Доктор хонорис кауза на Училището. Неговата категорична позиция в подкрепа на Морско училище по това време имаше важна роля за запазването на самостоятелността на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и създаването на условия за днешното му развитие”. Няколко дни по-късно отличието е факт.
За изпразненото от дух и памет българско общество
събитието е крайно безинтересно – какво толкова, някакъв вуз дал почетна титла на бивш премиер.
Само че случката е повече от интересна. И то не с оглед на политиката, на идейните пристрастия. От значение е за ценностите в обществото, ако искаме да ги има. Най-искрената и въздействаща икона на българската поезия Никола Йонков Вапцаров бе разстрелян от режима на Борис III. Историята и българският народ категорично заклеймиха убийството като един от най-несправедливите и варварски актове в недалечното ни минало. Днес морското училище във Варна, където е учил самият Вапцаров, връчва титла „за заслуги” на сина на Борис III. Нима е нормално?
Вероятно ще се спори вечно кой точно е в дъното на убийството на Вапцаров, предаден ли е бил от собствените си другари и т.н. Всичко това в случая няма значение, защото е известна пряката съпричастност на Борис III към разстрела – бил е
молен за помилване, не се съгласява.
Дори да приемем този факт за хипотеза, ясно е, че Вапцаров става жертва на режима му.
Борис III със сигурност е управлявал в труден период. Симеон Сакскобургготски не носи отговорност за баща си, най-малко за неговите кървища. Въпреки това е нередно да бъде почитан в университет, носещ името на Вапцаров. Липса на приличие е това. Титлата означава, че българското общество и лично Вапцаровият вуз не дирят сметка от наследника на Борис III – похвално е. Но и наследникът никога не потърси разкаяние за делата на баща си, което е укоримо. Иде реч за царска фамилия, за жертвите ѝ, за един от най-мрачните периоди в миналото на България – въпросът не опира само до бащи и синове, до техните лични отговорности. Въпросът касае държавата, ценностите, историята и обществото. Университетската титла изглежда като
помирение със зверствата и пагубните грешки
на царската власт или неглижирането им – не бива да се допуска.
В целия казус има един много любопитен момет. Той е, че ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ отличава Сакскобургготски за действие, което е извършил преди цели 15 години в качеството на премиер. Със сигурност тогава е сторил нещо хубаво за университета, но още по-сигурно е, че длъжностната му характеристика е изисквала да го направи. Почетен е днес, след десетилетие и половина, вероятно заради 80-годишнината, която празнува тази година. Ситуацията е още по-абсурдна и недопустима – нима Вапцаров е символичен подарък за сина на Борис III?
Някой или пренаписва историята, или му липсва нормално възприятие за ценности. Действа нарочно или без да иска. Това няма значение, защото
няма извинение за него.
Малкият проблем е, че този някой е Сакскобургготски. Големият е, че този някой също е и ръководството на Вапцаровото училище. Плюс цялото българско общество, което позволява това да се случи. В едно здраво общество възмутени щяха да бъдат не само комунистите.
About The Author
