Бойко Борисов има добри качества. Едно от тях е, че тръгне ли му мисълта, произвежда думи подобно на поточна линия. Проблемът е, че в изобилието понякога се изгубва значението.
През настоящата седмица той прекара 48 часа в резиденция „Евксиноград”. Срещна се с румънския си колега Тудосе, после двамата се видяха с гърка Ципрас и сърбина Вучич, накрая ръководи заседание на българското правителство. През това време сам или групово даде 4 пространни изявления пред медиите, надхвърлящи 5 часа. И съобщи един много интересен факт, който касае щекотлива тема от държавния живот. А именно, че провалът на сделката за самолетите „Грипен” отдавна е бил в личния му дневен ред. Всякакви „лутания”, които течаха месеци около дилемата нарушена ли е процедурата за избор на изтребител, са били цирк.
„По една тема съм му казал и то в очите – със самолетите парламентът ще търси друго решение. Защото искаме и влакове, искаме и пенсии, искаме много други неща да се направят и ще се пазарим по-нататък. Аз съм му го казал, не е някаква завера зад гърба му”.
Това са дословни думи на Борисов, произнесени пред журналисти по адрес на президента Румен Радев в сряда. Бяха изречени в контекст на отношенията между двамата. Чрез тях лидерът на ГЕРБ се мъчеше да убеди репортерите, че е честен спрямо Радев, не води война с него и иска разбирателство. Даде още подобни примери. И понеже актуалната тема в сряда бе „Почват ли институционална война президент и премиер?”, медиите се концентрираха върху общото внушение – Борисов търси мир с Радев. Думите за бойните самолети останаха неглижирани. А те бяха най-важни в обилния му мисловен поток.
От думите на Борисов излиза, че ГЕРБ са провалили планирано, целенасочено и преднамерено преговорите за „Грипен”.
Те следваше да стартират с шведския производител „Сааб”. Дългата процедура по класиране на офертите, в която най-голям конкурент на „Грипен” бе американо-португалското предложение за „Ф-16” втора ръка, бе извършена от служебния кабинет, назначен от Радев. Офертата за „Ф-16” бе дисквалифицирана, защото не допуска разсрочено плащане. Още тогава ГЕРБ промърмориха срещу факта, че решението е взето от временно правителство. И имаха право, тъй като по такъв важен и сложен въпрос следва да се произнесе редовен кабинет.
След това обаче се разигра пародия. В парламента ГЕРБ сформира комисия, която да провери предрешил ли е Радев избора (лобирал за „Грипен”), правилно ли са отстранени американо-португалците и т.н. След три месеци работа тя „разкри”, че има нередности. Така се разбра, че игричките покрай изтребителя тепърва предстоят. Но след сегашните откровения на Борисов става ясно, че проверката на комисията е била пълна формалност.
Лобирал ли е Радев, не е ли, дописвано ли е условието за разсрочено плащане или не – всичко това е без значение, тъй като Борисов просто е искал избора на “Грипен” да се провали.
Казал го е на Радев. Казва го днес и на всички нас. Честен човек, какво да го правиш.
За да подгрее предизвестеното решение на т.нар. разследваща комисия, ГЕРБ организира допълнителни панаири – преки и косвени обвинения срещу президента, шефът на кабинета му Иво Христов отнесе помия. Таран на атаките бе добре известният Антон Тодоров. Пита се в задачата трябваше ли толкова много мръсотия да бъде творена, да се хаби огромно парламентарно и обществено време за един предизвестен провал на процедурата.
Всичко това е и задкулисие. Решава Борисов по някаква причина изтребителят да не е „Грипен”, взема си съответното политическо решение. Съобщава го официално на държавния глава, със сигурност и на други хора. За пред обществото обаче се сформира комисия, „сигнализирана” за нарушения.
И в един момент тя ги открива, ах! Така решението в главата Борисова е облечено в акт на парламента.
„Лобистите победиха експертите”, каза после Радев, визирайки Борисов и ГЕРБ, че са работили за „Ф-16”. ГЕРБ пък вини Радев, че е лобист за „Грипен”. Кой какъв е не знаем, но е истина, че решението за рестартиране на конкурса отдавна е било факт. Дали не е било взето в някое посолство и препредадено на Борисов, може само да гадаем. И да се досещаме.
По ирония, точно когато Борисов съобщаваше важни, но незабелязани от медиите новини за изтребителя, Радев каза по адрес на американския посланик Ерик Рубин:
„Посланиците, които са свикнали да се месят в работата на българските институции, трябва да се отучат“.
Темата отново бе изтребителят, а Рубин бе казал предния ден за неясното все още крайно българско решение следното: „Много е важно то да е съвместимо с това, което използват Съединените щати и останалите членове на НАТО, включително и другите страни в региона. Това е важно не само при учения, но и при съвместни операции, военновъздушните сили да могат да се разгръщат заедно много лесно, познавайки своето оборудване. Това са неща, които според мен трябва да бъдат взети предвид, но крайното решение как да бъдат похарчени толкова много пари е на правителството и на парламента“.
Темата очевидно ще търпи развитие. Понякога българската политика е интересна.
About The Author
