Когато този уикенд Германия отиде до избирателните урни, очакванията са Ангела Меркел да спечели четвъртия си мандат като канцлер. Според предварителните екзитполове Меркел запазва преднината си с около 37% от гласовете на немските избиратели, докато най-близкият ѝ конкурент Социалдемократическата партия (SDP или СДП) – в най-добрият случай евентуално би бил коалиционен партньор.
Очакването, че статуквото ще се запази, остави коментаторите и политиците от всички страни замислени върху въпроса: какво се е случило с лявото в Германия?
Изоставащи в екзитполовете с около 20% подкрепа, СДП на Мартин Шулц се срина до най-ниската си точка тази година – броени дни преди изборите. Това показва последното проучване на Infratest dimap за телевизията ARD
Дори перспективата за лява алтернатива на управлявана от Меркел коалиция изглежда е станала неприемлива за избирателите. Алиансът между СПД, Die Grünen (Зелените) и социалистическата партия die Linke (левицата) няма да достигне прага, необходим за формирането на правителство.
Едно възможно обяснение за слабостта на немската левица е успехът на Меркел в задушаването на опозицията, което тя постигна като се приближи до центъра. През последните четири години тя управлява голяма коалиция, известна като GroKo (Große Koalition), която бе формирана с цънтър-лявата Социалдемократическата партия. А това накара мнозина от избирателите на СПД да мислят, че тяхната партия вече не се различава от консервативния Християндемократически съюз (CDU) на канцлера.
Тридесет и четири годишният Ролф Хенинг е член на СПД от 2004 г. Докато помагаше в кампанията на партията си в Панков, област в Източен Берлин, която традиционно гласува за левите партии, Хенинг заяви пред New Statesman, че макар коалицията да е дала възможност на СПД да прокара социалната си програма, то партията не получила никакъв кредит за нея.
Сега е много трудно да се мотивират хората, за да гласуват за СПД. Повечето от тях смятат, че няма голяма разлика в това за кой ще дадат гласа си. Ако отново влезем в коалиция с Меркел и CDU, тогава нашата подкрепа ще се стопи още повече“, споделя Хеннинг.
Друга голяма коалиция между CDU и SPD е вече на масата, тъй като Меркел едва ли ще спечели достатъчно гласове за мнозинство. Но докато досегашната коалиция проработи доста добре за Меркел, то ползите за СПД са съмнителни.
„Политическата сила на левицата е илюзия“, заявява Геро Неугебауер, политически анализатор и бивш старши научен сътрудник във Freie Universität Berlin.
„СДП свърши добра работа в коалицията, като повдигна въпроси, свързани със социалната и семейната политика, но г-жа Меркел се възползва от многото неща. Хората видяха колата и шофьора, вместо да обръщат внимание на двигателя“, казва Неугебауер.
През 2015 г., под натиска на СПД, администрацията на Меркел въведе минимална работна заплата в Германия – кауза за мнозина в партията. Това обаче не успя да допринесе с почти нищо за подобряването на имиджа на СПД. Даже напротив, предизборната кампания на Меркел се стреми да спечели разочарованите избиратели на СПД.
Според Нейгбауер левите партии не са успели да работят заедно, за да формират реална алтернативна коалиция за тази на Меркел. Той предупреждава, че левият лагер на Германия се е превърнал в „илюзия“ с „виртуална сила“.
За кратък миг, избирането на бившия председател на Европейския парламент Мартин Шулц за ръководител на СПД донесе надежда за създаването на широка лява коалиция.
Стефан Либич, член на парламента от die Linke, представляващ района на Панков, казва, че СПД първоначално се е издигнала в екзитполовете, защото хората са помислили, че може да има алтернативна коалиция за Меркел.
„Но тогава СПД допусна много грешки и погрешно сметна, че може да загуби от подкрепата си, ако се коалира с нас“, коментира Либич.
(Интересен факт е, че според The Political Compass die Linke е единствената лява партия в Германия, която все пак стои доста в центъра, а програмата ѝ се доближава по дух до тази на СПД от 80-те години на миналия век.)
„Сега вече никой не вярва, че може да има лява коалиция, защото подкрепата към СПД се срина, според екзитполовете“, твърди Либич.
„Преди Шулц да поеме СПД, малцина вярваха, че след четири години в коалиционното правителство партията ще има добри шансове в предстоящите избори. Но Шулц се появи и заяви „Аз ще бъда канцлер“ – това приличаше на издигащ се от пепелта феникс“, заявява Нейгбауер.
Шулц възкреси социалдемократическата традиция и заговори за социална справедливост, но забавянето на неговата избирателна програма остави много хора да се чудят дали той може да извърви пътя – и популярността му започна да пада.
„В сравнение с Меркел, той ставаше все по-ненадежден и по-ненадежден“, казва Нейгбауер.
Elections in Germany today: pic.twitter.com/GUufy2A8RK
— The Cartoon Movement (@cartoonmovement) September 24, 2017
СПД обаче не са единствената лява партия. Обратно в Панков, Източен Берлин, Каролин, адвокат и дългогодишен гласоподавател на СПД, споделя, че обмисля да гласува за по-лявата die Linke, защото не желае да даде гласа си за Шулц.
„Има нещо в него… той не е прям и честен. Шулц твърде много прилича на някои от Християндемократическия съюз. Като шеф на Европейския парламент, Шулц бе добър, но не мисля, че той може да предприеме нещо, за да справи с проблемите в Германия“, заявява Каролин.
За Улрике Кейснер, която също е жителка на Панков, отстъплението на СПД към центъра я убеждава да гласува за die Linke.
„СПД стана част от естаблишмента. Тя стои твърде близо до CDU и вече няма силни позиции и послания“, казва Улрике Кейснер.
Устойчива на около 8% според предварителните екзитполове, die Linke все още изостава от крайната десница Alternative fur Deutschland (AfD), която се очаква да спечели между 8 и 11% от гласовете. Това означава, че при първото си влизане в Бундестага, AfD ще се превърне в третата по големина политическа сила.
В основата на програмата на die Linke е преразпределението на богатството, мирната външна политика и мерките за премахване на оставащия социален разрив между Източна и Западна Германия.
Партията се стреми да оспори захаросаните, но изпразнени лозунги на Меркел, като насочи вниманието към несъответствията между богатите и бедните, както и между изток и запад.
„Когато се огледаме на около и видим Португалия, Испания, Италия и може би дори Обединеното кралство, се радваме. В Германия не се води дебат за излизане от ЕС, а нивата на безработица не са високи. И все пак има част от Германия, която вижда, че нещата не вървят толкова добре“, заявява Либич.
Но за част от електората на die Linke, най-големият проблем е имиграционния, а това оказва натиск върху партията, която винаги е защитавала политиката на отворената врата – нещо, което Либич признава.
„В Берлин мнозинството от избирателите казват, че са отворени за хора, които се нуждаят от помощ, но в източните части на страната, където имаме висока безработица и много хора, които не са свикнали да живеят с други култури, има много на гняв“, разкрива Либич.
Това подхранва опасенията, че големият брой мълчаливи поддръжници на AfD може да създаде изненада в източните части на Германия, където повечето хора имат леви нагласи, но крайно-дясната партия може да капитализира страха им от мигрантите. Левицата изглежда е притисната от преместването на Меркел към центъра и нарастващата популистка заплаха на AfD.
Според Нейгбауер перспективата AfD да влезе в парламента би накарала левите партии да изострят политическите си линии и да формират консенсусен блок срещу нарастващата екстремна десница. Надеждата е, че при определено стечение на обстоятелствата, трите леви партии – die Linke, die Grünen и СПД – ще бъдат заедно, макар и в опозиция.
„След това разговорът за общото между тези партии може да бъде започнат и те да се сработят. Това може да е шанс за левицата да преоткрие себе си“, смята Нейгбауер.
И въпреки това, коментаторите очакват, че някаква част от лявото все пак ще се окаже в прегръдките на Меркел. Това би могло да стене или с нова голяма коалиция между Християндемократическия съюз и СПД, или с тройна „Ямайска коалиция“ между партията на Меркел, бизнес-ориентираната Freie Demokratische Partei и Зелените. А времената за сътрудничество и управление на немската левица може би ще настъпят, но след години.
About The Author
