Теорията имаше „недостатък“ – това е известното признание пред Конгреса на Алън Грийнспан, бивш председател на Федералния резерв, относно финансовата криза от 2008 г. Неговото убеждение, че личният интерес на кредитните институции би довел автоматично до коригирането на финансовите пазари, се оказа погрешно. Сега, насред екологичната криза, очакваме подобно признание. Но може да мине известно време.
Защото, както и в теорията на Грийнспан относно финансовата система, не може да има проблеми. Пазарът се самокоригира – това е теорията. Както казва Милтън Фридман, един от архитектите на неолибералната идеология: „Екологичните ценности могат да намерят своето естествено място на пазара, както всяко друго потребителско търсене.“ Няма нужда от планиране или регулации, щом цената на „екологичната стока“ е правилно изчислена. А всеки опит на гражданите или правителствата да повлияят върху случващото се е грешка и плод на своеволие.
Но проблем има. Ураганите не се ръководят от очакванията на пазара. Пластмасовите микрочастици в нашите океани, храни и питейна вода също не реагират спрямо пазарните принципи. Нито пък колапсът на популациите от насекоми, коралови рифове или изчезването на орангутаните, живеещи на остров Борнео.
Нерегулираният пазар е толкова безсилен пред тези сили, колкото и хората във Флорида, решили да спрат ураганът Ирма… като стрелят по него. Това е неправилният инструмент, неправилният подход, неправилната система.
В настоящата система има два вродени проблема – поставянето на цена на живия свят и неговото унищожение. Първият е свързан с придаването на финансова стойност на неща като човешкия живот, различните видове и екосистеми – те няма как да бъдат възстановени просто с пари. Вторият проблем е свързан с желанието да се определят количествено процеси и събития, които не могат да бъдат надеждно предсказани.
Колапсът на околната среда не се случва на равни интервали. Може да се изчисли колко пари са нужни за изграждането на летище, което вероятно ще бъде линейно и сравнително лесно предсказуемо начинание. Но не може разумно да се изчислят екологичните разходи, които летището би могло да направи. Климатичните промени ще се държат като тектонска плоча в земетръсна зона: периоди на сравнителен застой ще бъдат внезапно прекъсвани от неочаквани земетръси. Всеки опит за сравняване на икономическата полза с икономическата цена в подобни случаи е упражнение, при което сметката никога няма да излезе точна.
Но дори да се обсъждат подобни въпроси е същинско богохулство според доминиращата днес теория, която не допуска политическа мисъл или действие. Системата може да се ръководи единствено от невидимата ръка на пазара, а не от някоя човешка институция или орган. Нашият избор е сведен до решението ни коя стока или услуга да закупим и коя не.
Но дори това е илюзорно. Една система, която зависи от растежа, може да оцелее само ако ние прогресивно губим способността си да вземаме разумни решения. След като нашите нужди, после силни желания и накрая слаби желания бъдат задоволени, трябва да продължим да купуваме стоки и услуги, от които нито имаме нужда, нито желаем, и подтикнати от рекламата загърбваме здравия си разум и се поддаваме на импулсите си.
Сега можете да си купите селфи тостер, който да изпича вашето собствено лице върху нарязания хляб. Можете да си купите бира за кучета и вино за котки. Умна поставка за тоалетна хартия, която изпраща съобщения на смартфона ви, когато хартията е на привършване; надписана тухла за 30 долара или четка за коса, която ви информира дали се решите правилно. „Панасоник” планира да създаде подвижен хладилник, който ще носи бирата до креслото ви – не е необходимо да ставате, а само да използвате гласова команда.
Дойдох, видях, купих. Засмукани сме в безкраен цикъл на импулси и консумиране, последвани от периодична детоксикация на нас самите или нашите домове – както римляните са повръщали след хранене, за да могат след това да ядат още.
Икономическият растеж зависи от постоянното повръщане: ако не изхвърляме бързо стоките, които купуваме, то системата ще рухне. Икономиката на растежа и обществото на разточителството не могат да бъдат разделени. Унищожаването на околната среда не е страничен продукт на тази система – то е необходим елемент за нейното съществуване.
Екологичната криза е неизбежен резултат не само от неолиберализма – най-крайната форма на капитализма, а от самия капитализъм. Дори социалдемократическият (кейнсиански) вид зависи от неограничения растеж на една ограничена планета, а това е формула за евентуален срив. Но особеният принос на неолиберализма е, че отрича необходимостта от действие – настоява, че системата, подобно на финансовите пазари на Грийнспан, по своята същност е саморегулираща се. Митът за саморегулиращия се пазар ускорява унищожаването на саморегулиращата се Земя.
Това, което не може да се признае, трябва да се отрече. Точно преди 10 години Мат Ридли – председател на Борда на директорите на банката ”Нордърн рок” – помогна за възникването на първата банкова паника във Великобритания след 1878 г. Тя предизвика финансовата криза в Обединеното кралство. Сега, в новото си въплъщение на журналист от „Таймс“, той продължава да демонстрира неубедителната си способност да оценява рисковете, настоявайки, че не трябва да се притесняваме заради ураганите – стига да има достатъчно пари, всичко ще бъде наред.
Ридли, спомогнал за унищожението на надеждите на милиони, е едно от лицата на Новия оптимизъм, според които животът определено се подобрява. Тази визия се основава на омаловажаването или отхвърлянето на прогнозите на екологичните учени. С пари не можем да си купим обратен билет за процес, който чрез комбинация от топлинен стрес, суша, покачване на морското равнище и поредица слаби реколти може да направи голяма част от планетата враждебна към човешкия живот и който чрез внезапни сътресения може да превърне екологичната криза във финансова.
През април ”Блумбърг нюз”, като се позова на доклад на американската федерална корпорация за ипотечни заеми ”Фреди Мак”, разследва възможността климатичните промени да доведат до срив на цените на недвижимите имоти във Флорида. Изследването обаче взема под внимание единствено покачването на морското равнище, без да обръща внимание на ураганите. Корпорацията стигна до заключението, че спукването на финансовия балон на крайбрежните имоти „може да се разпространи чрез банки, застрахователи и други индустрии. И за разлика от рецесията, няма надежда за връщане на стойността на имотите“. По целия свят можеше да се чуе въздишката на облекчение от застрахователи и финансисти, когато ураганът Ирма, чиято интензивност вероятно е била подсилена от глобалното затопляне, промени курса си в последната минута.
Тази година, за пръв път три от петте глобални рискове с най-голямо потенциално въздействие, изброени от Световния икономически форум, бяха екологични, а четвъртият (водната криза) съдържа силен екологичен компонент. Ако екологичната криза стане причина за икономическа криза, това ще бъде втората катастрофа, в която Ридли ще изиграе роля.
Преди няколко години спасиха банките. Но когато бурите продължат да прииждат, няма да има кой да ви спаси от наводненото ви жилище. Няма план за спасяване, защото да се признае, че има нужда от такъв, е равносилно на това да се признае, че икономическата система се основава на поредица от заблуди. Екологичната криза изисква нова етика, политика и икономика. Някои от нас се опитват да реагират, но тази цел не може да бъде оставена на разпокъсаните усилия на няколко независими мислители – това трябва да се превърне в основния проект на човечеството. А първата стъпка е ясна – да се признае, че настоящата система е дефектна.
About The Author
