Политиките на остеритет от страна на правителствата по целия свят след глобалната финансова криза от 2008 година са виновни за подкопаването на сигурността на работните места на милиони работници и застрашават прогреса, постигнат от жените на работно място, сочи доклад на Организацията на обединените нации (ООН), публикуван в средата на септември тази година.
В доклада се посочва още, че липсата на държавни инвестиции и държавна подкрепа за подготовка и развитие на уменията на хората е допълнителен фактор, който се изостря от нарастващото използване на роботи и изкуствен интелект.
Докладът на ООН е озаглавен „Отвъд строгите икономии – към глобален Нов курс“. Експертите от ООН посочват, че свиването на държавните разходи води до „все по-ограничена наличност на добри работни места“ за мъжете, за сметка на жените. „Изключването на жените от добри работни места задълбочава цялостното неравенство и има отрицателни последици за растежа“, посочва още докладът.
В доклада се твърди, че предоставянето на достъп до достойни условия на труд за жените може да бъде постигнато, само ако правителствата поддържат инвестициите си в достъпни детски заведения и домове за възрастни хора. Когато налагат съкращения в разходите за ранно образование и здравни и социални грижи, те всъщност принуждават жените да се заемат с тези ангажименти, твърдят от ООН.
„Има много повече какво да се направи за повече равенстно между половете по отношение на заетостта от това да увелиш участието на жени в заседателните зали“, заявява генералният секретар на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) Мукиса Китуй.
В доклада се посочва: „Предвид предизвикателствата пред заетостта, свързани със структурните и технологичните промени, както и водещата отговорност на жените в областта на грижите, UNCTAD препоръчва трансформирането на неплатените и платени здравни и социални грижи в достойна работа“.
Намесата на правителствата, като например това във Великобритания, които са припознали остеритета като средство за намаляване на публичния дълг, като същевременно са позволили увеличаване на частните дългове на домакинствата, е основна тема на доклада.
Докладът от миналата година подчертаваше страховете от дългова криза в развиващите се страни на фона на нарастващата заплаха от спада на цените на суровините и повишаването на лихвените нива. Лихвите останаха ниски, а стимулите от количественото облекчаване все още са налице, което намалява заплахата. Това обаче се случва само заради страховете, че премахването на тези стимули ще понижи растежа на брутния вътрешен продукт.
Китуй, бивш директор на Кенийския институт за управление, добавя: „Въпреки всички приказки за неотложността на реформите по време на финансовата криза, и последните твърдения, че финансовата система е по-сигурна, опростена и справедлива, регулаторните действия дотук не направиха нищо повече от това да ограничат най-рисковите финансови практики, като кредитите днес се отпускат срещу повече гаранции, а търговията е малко по-изсветлена.”
„Обществената кесия беше щедро развързана, за да спаси финансовия сектор от потъване през 2007-08 година, но корените на проблема с финансовата нестабилност не бяха разгледани от националните правителствата или на глобално ниво.“
Остеритетът поражда опасения, че роботите и изкуствения интелект ще заместят работниците на добре платени места, вместо да подобрят тяхната работа и производителността, се казва още в доклада. Той призовава за цифрово фокусирани промишлени политики, които да гарантират, че роботите ще подкрепят работата на хората, а няма да я застрашат.
Ричард Козул-Райт, директор на отдела за глобализация и развитие на стратегиите в UNCTAD заявява, че опасенията относно роботите се засилват на фона на несигурността в силата на световната икономика. „Това удари спирачки на необходимите инвестиции за създаване на нови сектори, в които заменените от роботи работници могат да си намерят по-добра работа“, казва той.
Рутинните задачи в добре платените работни места в производството и услугите започват да се изпълняват от роботи, твърди докладът, но същевременно работните места с ниски заплати в области като фабриките за дрехи са до голяма степен незасегнати от автоматизацията.
„Въпреки, че повечето работни места в развиващите се страни не са изправени пред непосредствена заплаха, е възможно да последва тенденция за по-нататъшно концентриране на производствена дейност в съществуващите места, което поражда опасения, че разликата между победителите и губещите от използването на роботи ще се увеличи рязко“.
–