Когато стане дума за климатизацията на градския транспорт в София, общината обикновено изтъква, че превозните средства се подменят с нови, снабдени със системи за контрол на температурата, но това не може да стане наведнъж в един толкова голям град – и това е точно така. Този аргумент обаче отслабва, когато открием, че климатиците не винаги работят и в новите возила. Каква е причината за това?
Транспортната система в София е поделена между три фирми, които са 100% общинска собственост – “Столичен електротранспорт”, “Столичен автотранспорт” и “Метрополитен”. Тъй като метрото не е директно изложено на слънчеви лъчи, жегата не е такъв голям проблем там, колкото шумът при по-старите мотриси. Проблемът с охлаждането в най-горещите месеци обаче е сериозен при старите трамваи и тролеи от електротранспорта, които не са снабдени с климатици. Още по-сложна е ситуацията при автобусните линии, тъй като дори онези превозни средства, които са снабдени с охлаждащи системи, са изкушени да пестят гориво, като не ги използват пълноценно.
В началото на миналата зима изпълнителният директор на Центъра за градска мобилност Христиан Петров обясни пред БНР, че ще бъдат глобявани шофьори, които не пускат климатиците и през зимата, и през лятото. Но кой ще глоби фирмите, които задължават шофьорите си да пестят по този начин? “Барикада” научи, че самите общински компании задължават водачите на превозни средства от градския транспорт да не пускат системите за охлаждане извън определен часови диапазон.
На пътния лист, който шофьорът получава от своя гараж, се полага печат “Климатика да работи” (оригинален правопис), на който се записва от колко до колко часа да има охлаждане в автобуса. В някои от най-горещите дни през лятото шофьори са получили разпореждане да не пускат климатиците преди 12 часа на обяд, макар че по столичните булеварди настъпваше непоносима жега от ранна сутрин. Освен това понякога те е трябвало да изключат охлаждането в 19 часа, независимо от температурата навън.
Това е още по-абсурдно по отношение на някой от най-новите автобуси на “Столичен автотранспорт”, които са оборудвани с климатроник, т.е. система, която поддържа зададената ѝ температура, смесвайки необходимите количества топъл и студен въздух. Прозорците на такива превозни средства не се отварят и те разчитат изцяло на климатрониците за циркулацията на свеж въздух вътре в тях, така че ако системата е изключена, дишането вътре може да се окаже проблем. Пътниците буквално очакват следващата спирка, за да си поемат глътка въздух, но в натоварените часове, когато автобусите са препълнени, а улиците задръстени, това често се оказва рядко облекчение.
Фирмата за автобусен транспорт също така насърчава шофьорите да пестят гориво, като един от начините да го постигат е чрез спиране на климатика. Разходът на гориво зависи предимно от трафика, но от “Столичен Автотранспорт” все пак залагат лимити за него, като шофьорите, които успеят да се вместят в тях, получават бонус върху скромната основна заплата от 800 лв., докато останалите биват глобявани. Ефектът от тази мярка е такъв, че тъкмо водачите в натоварените линии, където работата е напрегната, получават по-малко пари. Ако решат да спестят от работата на охлаждащата система, те и пътниците им се оказват в още по-неприятна ситуация. Някои шофьори отварят предната врата, за да може поне да духа вятър в автобусите, но когато попаднат в задръстване, това се оказва безполезно.
Още по-сложно е с линиите на столичния градски транспорт, обслужвани от частни фирми. През юни Йорданка Фандъкова се похвали, че 60 нови автобуса на частен оператор ще обслужват някои ненатоварени линии в северната част на града, като “общината е договорила с изпълнителите автобусите да бъдат климатизирани”. Тя обаче няма работещ механизъм, по който да следи дали климатиците в превозните средства по тези линии работят. На теория това трябва да правят екипите на Центъра за градска мобилност, но след като те не могат да контролират общинските компании в центъра на града, едва ли ще се справят и с частните в периферията на града. Тези фирмите имат интерес да пестят от енергия за охлаждане и затопляне и често нямат реална конкуренция, която да ги принуди да предложат по-добри условия.
Идентични проблеми има и във Варна и Пловдив, където линиите са дадени на различни частни превозвачи, но не всички са задължени с договор да използват климатици и условията в автобусите зависят от добрата воля на фирмата, която губи по около 3 литра гориво на 100 км. при работещо охлаждане в най-топлите дни.
Това показва, че дори най-големите общини все още не осъзнават, че качеството на обществения транспорт не е просто добър бизнес за частни и общински фирми, а изпълнява важни социални функции – подобрява мобилността на хората и достъпността на обектите, намалява задръстванията, шума, замърсяването на въздуха и пр. Никоя от тези функции обаче не може да се осъществява пълноценно, ако транспортната система се управлява от фирми, на които е вменена целта да бъдат максимално ефективни от пазарна гледна точка.
About The Author
