В рубриката „От читателите“ публикуваме материал, изпратен от Надежда Канариева до редакционната поща на „Барикада“ относно фермите за животни с цел използване на кожите им в България и два протеста, организирани в последните седмици в Лондон и Виена.
Правилно ли е или не от етична гледна точка да отглеждаме (и както следва – да убиваме) породи диви животни за добив на ценни кожи? И каква е ролята на държавата в този принципен дебат? Обективният отговор в случая е – много зависи от държавата.
В страни като Австрия, Великобритания и от тази година – Чехия, отглеждането на животни с цел търгуване с козината им е забранено със закон. На други места в момента текат преговори, като цялостната тенденция в Европа е за поетапната забрана и затваряне на фермите за ценни кожи.
В България, обаче, ситуацията е коренно различна. В момента на дневен ред са промени в „Наредба № 2 от 2009 г. за условията за отглеждане на космат и пернат дивеч в животновъдни обекти“, позволяващи да се отглеждат американски норки в страната. За разлика от останалите европейски страни, на местна почва се строят нови ферми и се обсъждат начини, които да улеснят и подпомогнат разрастването на тази индустрия.
Макар и да има различни мнения относно етичните аспекти на добива на ценни кожи, повечето хора осъзнават и признават, че кожените палта и аксесоари са луксозни артикули и като такива – далеч не могат да бъдат класифицирани като жизнено важни или необходими. Правилно ли е да държим диви животни в тесни клетки през целия им живот, и когато дойде време да ги умъртвим, за да одерем кожите им? Мнозина смятат, че отговорът на този въпрос е „Не“.
В отговор на внесените промени, целящи легализиране на развъждането и отглеждането на американски норки на територията на България (инвазивен вид за нашите ширини), в София бяха органиирани два протеста пред Министерството на Земеделието: на 24-ти и на 31-ви Август.
Призив от Виена и Лондон
До българските медии почти не достигна информация, че демонстрации по същия повод бяха успешно проведени и извън България – във Виена на 31-ви август и на 2-ри септември в Лондон.
„Внесеният проект за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2009 г. за условията за отглеждане на космат и пернат дивеч в животновъдни обекти заформя поредния пример за задкулисие, лобизъм и бутикови закони в България“, каза Кристина Петрова, организатор на протеста във Виена.
В България съществуват две ферми за норки, които вече повече от 2 години функционират нелегално, припомни тя. „Нелегално, защото отглеждат инванзивен вид американска норка, която не е разрешена от българското законодателство. След редица протести и подадени в Министерството на земеделието, храните и горите оплаквания и жалби срещу фермите за норки поради нарушенията на множество наредби, отговорът на министерството е: „Ще променим наредбите“, възмути се тя.
Кристина Петрова разказа, че през 90те на територията на Австрия биват отглеждани между 10 000 и 12 000 норки годишно в над 40 ферми. Под натиск на обществото и след редица протести, през 1998-а е издействана първата забрана за ферми за норки в Европа, валидна в 6 от 9-те австрийски провинции, с която врати затваря и последната ферма за добив на ценни кожи в страната.
„Великобритания е една от първите държави в света, в които животинските ферми за „ценни кожи“ се затварят и забраняват. Още през 2000-та година се прокарва закон („Fur Farming (Prohibition) Act“), забраняващ отглеждането или убиването на животни за козината им“, заяви от своя страна Надежда Канариева, организатор на мирната демонстрация в Лондон с призив за забрана на кожодерството на територията на България.
Тя разказа, че по времето, когато се гласува законът, на територията на Обединеното Кралство са функционирали 13 ферми, където са били избивани между 100 000 и 150 000 норки на година. Подобен е броят на животните, убивани понастоящем в кожухарските ферми в България“, посочи Канариева. Тогавашният парламентарен секретар към Министерството по Земеделието, Селското Стопанство и Храната, господин Елиът Морли, заявява през 1999-а: „Правителството смята, че е неправилно да бъдат отглеждани и убивани животни за тяхната козина“ и че кожодерството „Не е съвместимо с подобаващи ценности и уважение спрямо животинския свят“.
Според Петрова и Канариева, болшинството от хората във Великобритания и Австрия, както и в повечето европейски страни, силно се противопоставят на кожодерството, а подобни са настроенията и в България.
„Отглеждането на животни в тесни клетки и избиването им с цел добив на „ценни кожи“ се счита от повечето хора за ненужно и изключително жестоко насилие. Време е българските политици да уважат и приложат желанията на мнозинството, вместо да покровителстват финансовите интереси на малка група хора, поставили алчността си над морала и ценностите“, обобщават те.
About The Author
