Докато една от най-силните регистрирани бури в историята връхлита Съединените щати, а голяма част от щата Флорида се евакуира, президентът Доналд Тръмп съсредоточи вниманието си върху един въпрос от изключителна спешност.
Той събра кабинета си в Кемп Дейвид и заяви, че няма време за губене. Докато се очакваше ураганът „Ирма“ да опустоши големи части от щатите Флорида, Джорджия, Южна и Северна Каролина, това бе моментът бързо да се приемат значителни… данъчни облекчения.
Да, точно така. Вниманието му не бе фокусирано върху осигуряване на значителни помощи за тези, които са най-засегнати. Той не повдигна въпроса за значителна промяна на енергийните и транзитните системи, за да се намалят емисиите на парникови газове, така че бури с размера на „Ирма“ да не се превръщат в ежегодно явление. Вниманието му бе съсредоточено върху прокарването на големи промени в данъчното законодателство – които, въпреки твърденията на Тръмп, че са с цел облекчаване на средната класа, на практика ще осигурят на корпорациите и най-богатите най-мащабния данъчен подарък от десетилетия.
Някои хора спекулират, че след като това лято реалностите на климатичните промени удариха толкова близо – Хюстън е под вода, Лос Анджелис е обграден от пожари, а сега „Ирма“ преминава през няколко южни щата – това може да подейства като някакво събуждане за отричащите климатичните промени републиканци.
Както показва изявлението на Тръмп към правителството обаче, „Ирма“ го кара единствено да удвои усилията да прокара безразсъдната си икономическа програма. Седнал между държавния секретар Рекс Тилерсон и министъра на търговията Уилбър Рос, той обясни, че кабинетът ще обсъжда „драматични данъчни облекчения и данъчни реформи”. „Мисля, че заради станалото с урагана ще поискам да се побърза с това”, заяви Тръмп.
Някои коментатори посочват, че това е класически пример за това, което аз нарекох „шокова доктрина” – да се използват бедствия, за да се прокарват радикални, про-корпоративни политики. Това наистина е учебникарски пример – докато Тръмп правеше тези коментари, опасността от „Ирма“ бе в пика си.
Поведението на Тръмп обаче е по-изобличително за това какво всъщност движи отричането на климатичните промени от страна на десницата. Това не е отричане на науката, а отричане на последствията от науката. Просто казано, ако науката е права, то тогава целият икономически проект, който доминира щатските властови структури откакто президент беше Рейгън, трябва да изхвърчи през прозореца – и отричащите климатичните промени го знаят. Ако климатичните промени задвижват катастрофи като тези, които наблюдаваме сега – а те го правят – това не означава само, че Тръмп трябва да се извини и да признае, че е грешал, когато нарече глобалното затопляне китайска измама.
Това също така означава, че той ще трябва да се откаже от целия си план за намаление на данъците – защото страната ще се нуждае от тези пари (че и от още), за да плати за бърз преход, който да ни отдалечи от изкопаемите горива. Тръмп ще трябва да се откаже и от плановете си за дерегулация, защото ако ще променяме начина, по който осигуряваме енергия за ежедневието си, ще се нуждаем от най-различни регулации, за да направляваме и налагаме този процес.
Всичко това разбира се не се свежда само до Тръмп – това засяга и всички отричащи климатичните промени републикански губернатори, чиито щати в момента биват опустошавани. Всички те ще трябва да захвърлят целия си изкривен светоглед, според който пазарът винаги е прав, регулациите винаги са лоши, частното е добро, а общественото е лошо, а най-лошото от всичко са данъците, които финансират обществените услуги.
Ето какво трябва да осъзнаем спешно: Проблемите, причинени от климатичните промени, особено на този късен етап, могат да бъдат разрешени единствено чрез колективни действия, които рязко да ограничат поведението на корпорации като Exxon Mobil и Goldman Sachs (и двете силно представени в кабинета на Тръмп). Противодействието на климатичните промени изисква инвестиции в публичната сфера – в нови енергийни мрежи, обществен транспорт и енергийна ефективност – и то в размери, каквито не са виждани от Втората световна война насам. А това може да се случи само с повишаване на данъците за богатите и корпорациите – точно тези, на които Тръмп е решен да осигури щедри данъчни облекчения, законови вратички и изключения от регулациите.
Казано накратко – климатичните промени взривяват самото идеологическото скеле, върху което се крепи съвременният консерватизъм. Да се признае, че климатичната криза е истинска, означава и да се признае, че това е краят на техния политически и икономически проект. Това е причината десницата да се вдига на бунт срещу реалността и науката. Това на свои ред накара стотици хиляди учени по цял свят да участват в Маршът за наука през април 2017 г. и колективно да защитят принципа, който не би трябвало да има нужда от защита – че да се знае възможно най-много за нашия свят е нещо добро. В крайна сметка има логична причина науката да се превърне в такава бойна зона – защото тя разкрива отново и отново, че поддържането на обичайните про-корпоративни политики води до катастрофа, застрашаваща оцеляването на вида ни.
I did an edit: With Irma and Harvey, Carbon Cuts + Tax Hikes on the rich needed more than ever to pay for devastation + the cost of denial. https://t.co/FvHJzcDeGK
– Naomi Klein (@NaomiAKlein) September 13, 2017
Въпросът също така не се свежда само до десницата – това се отнася и за политическия център. От десетилетия насам това, което мейнстрийм либералите казват за климатичните промени е, че е нужно само да се настрои съществуващата система и всичко ще е наред. Според тях можем да имаме едновременно капитализма на Goldman Sachs и соларни панели. На този етап обаче предизвикателствата, пред които сме изправени са много по-сериозни.
Намаляването на вредните емисии достатъчно бързо, за да се избегне катастрофално затопляне, изисква да се противопоставим на централните схващания на постоянно разрастващото се консуматорство за това как измерваме икономическия прогрес. Това изисква фундаментално преустройство на икономиката – включително борба със системните икономически и расови неравенства, които превръщат бедствия като ураганите „Харви” и „Катрина” в хуманитарни катастрофи.
В този смисъл членовете на кабинета на Тръмп – с тяхната отчаяна нужда да отричат реалността на климатичните промени или да омаловажават последствията от тях – осъзнават една фундаментална истина. За да се избегне климатичният хаос, трябва да се оспори пазарният фундаментализъм, който овладя света след 80-те години.
Тръмп и неговите отричащи или омаловажаващи климатичните промени сподвижници виждат това предизвикателство срещу светогледа им като екзистенциална криза – до такава степен, че не допускат възможността това да е истина да влезе в мозъците им. Това е разбираемо. Глобалното затопляне наистина има радикални прогресивни последствия. Ако то е реално – и то явно е – то тогава олигархичната класа не може да продължи да буйства без никакви правила.
Докато реалността на климатичните нарушения показва заплашителното си лице, все повече хора ще осъзнават очевидните политически и икономически последствия. Междувременно обаче трябва да спрем да чакаме бедствията да „събудят” твърдолинейните отрицатели. Сънят, в който живеят, просто е твърде добър, твърде комфортен и твърде печеливш. Докато Тръмп използва следващите един след друг урагани, кризата в Северна Корея и всичко друго, което може, за да прокрадва икономическите си планове, всички останали трябва да осъзнаем, че спирането на светогледа, олицетворяван от него, е въпрос на колективното оцеляване на човечеството.
About The Author
