Като всички „умни и красиви” из различните географски ширини, венесуелските опозиционери също са много иновативни и изобрeтателни в представянето си пред света и в преобръщането на реалността в своя полза. В момента наблюдаваме точно такъв един фокус-мокус.
Тази седмица тече триумфална обиколка на председателя на доминирания от опозицията венесуелски парламент Хулио Борхес и на заместника му Фреди Гевара из водещи европейски страни. В понеделник в Париж ги прие френският президент Еманюел Макрон плюс председателите на двете камари на френския парламент. Във вторник гостуваха в Мадрид на испанския премиер Мариано Рахой и на шефката на Националния конгрес. В сряда бяха в Берлин при германския канцлер Ангела Меркел. А в четвъртък в Лондон ще ги посрещне британската премиерка Тереза Мей.
Борхес и Гевара вече си имат красива галерия от снимки с всички тези политици и гордо пълнят с нея профилите си в Туитър. С ясното послание: Европа е на наша страна!
Из целия маршрут гостите разказват на домакините си на какви ужасни репресии ги подлага „диктатурата” на законно избрания президент на Венесуела Николас Мадуро и настояват европейските държави да наложат санкции на официален Каракас, както вече направи американският президент Доналд Тръмп. Защото само така щяла да падне „диктатурата” и да възтържествува демокрацията – разбирай, чрез задушаване на икономиката и чрез държавен преврат.
Европейските лидери ги слушат внимателно, кимат разбиращо, изказват гореща подкрепа за демокрацията и обещават да поставят венесуелския въпрос пред Еввропейския съвет. Където, както е известно, решенията се взимат само с консенсус.
Пропагандният ефект от обиколката, разбира се, е сериозен. И е твърде вероятно да повлияе за някакво по-твърдо общо становище в Брюксел.
Разбира се, правителството в Каракас няма как другояче да гледа на тези опозиционни действия, освен като на предателство спрямо собствената страна и подстрекаване на чужди държави към предприемане на недружелюбни мерки, които да навредят на венесуелския народ и да преобърнат конституционния ред в страната. Това е едно на ръка.
Но е крайно интересно също да видим как тъй изведнъж всички тези лидери на европейски държави вкупом проявиха такава отзивчивост да приемат и да се снимат с шефа на опозиционния венесуелски парламент, който не отговаря на ранга им. По протокол Борхес би могъл да разчита на срещи най-много с парламентарните шефове на съответните страни.
Обаче! Нещата магически се подредиха по сегашния начин, след като в края на миналата седмица във Венесуела се разигра един дебелашки спектакъл с участието на друга една видна опозиционна героиня. Нейният казус е пряко свързан със сегашното европейско турне на Борхес-Гевара. Но за да стане ясно кое какво е и на тукашната по-слабо запозната с венесуелския опозиционен телесериал публика, ще обясним подробностите по-отдалеч.
Става дума за русата прелест Лилиан Тинтори – съпруга на още един виден опозиционер, осъдения през 2015 г. на 13 г. затвор Леополдо Лопес, който получи присъдата си не заради своите възгледи, а заради организирани от него безредици в началото на 2014 г., причинили гибелта на 43-ма души. През юли т.г. Лопес бе пуснат в домашен арест при неговата Лилиан, но с условието да не прави политически изявления.
Самата Лилиан междувременно вече беше успяла да си натрупа по-голяма международна слава от героичния си мъж. Защото още от осъждането му през 2015-та миловидната блондинка не спира да обикаля Европа, САЩ и Латинска Америка (неясно на чии разноски) и да разтапя сърцата на тамошни лидери и телевизионни зрители с покъртителни разкази за „репресиите” на „диктатурата” на Мадуро и с призиви да се помогне за излизането на мъжа ѝ от затвора. В раздела с „репресиите” неизменно влизат и описания как злите власти не ѝ дават да се вижда с любимия Лео, как него го тормозят в затвора, как той може само да ѝ вика през прозорчето на килията си, докато тя ридае пред стените на зандана и т.н.
Този сюжет обаче вече няма как да се развива, след като преди два месеца Лео го пуснаха от затвора в домашен арест и той си остана у дома при жената и девте им деца. Е, покрай тъй ядосалите опозицията избори за Национално конституционно събрание (тя го обяви за нелегитимно, въпреки че то е напълно в синхрон със законите в страната) Лопес не издържа и записа видео със своя политическа декларация. След което властите го вкараха отново в затвора за два дни като санкция, че е нарушил условието да не прави политически изявления. После отново го върнаха у дома.
Междувременно обаче, понеже Лопес явно не беше очаквал толкова леко да му се размине, стана публично достъпно и друго видео, записано предварително с условието Лилиан да го разпространи, ако отново тикнат мъжа ѝ в затвора. И тя го разпространи в тези два дни преди да ѝ върнат Лео.
Във видеото той драматично заявява нещо от сорта, че „ако вие гледате това, значи диктатурата пак е показала своята репресивна същност,” връщайки го в затвора, но че той няма да се огъне и ще продължи борбата. Малко прекалена се оказа патетиката, защото много бързо го докараха обратно в родното огнище.
Но във видеото имаше още нещо, което разпали силни емоции в цяла Венесуела – при това и в двата лагера, на които е разделена. Лопес между другото обявяваше, че жена му (която на видеото седи до него със странен премрежен поглед и сякаш едва се сдържа да не ревне, макар двамата и да си преплитат ръцете показно) е бременна и те двамата много се радват. Отдавна искали трето дете и го били планирали, но това нямало да спре борбата им за демокрация.
Малко по-късно се разбра, че Лилиан е вече в… петия месец на бремеността. А Лео си беше у дома само от три седмици. Ха сега де!
https://www.youtube.com/watch?v=yDrzqWxh8-U
Или всичките ѝ сърцераздирателни истории за репресивните власти, които не са ѝ разрешавали не интимни, а изобщо никакви свиждания с мъжа ѝ, са лъжа. Или?…
Социалните мрежи във Венесуела пламнаха в спорове кой е истинският баща на бъдещото бебе. Дори в опозиционните редици вече нямаше желаещи да вярват в идилията за идеалната двойка Лео и Лилиан. Ширеха се клюки колко бесен бил Лопес на невярната си жена, какъв скандал ѝ вдигнал точно преди патетичното видео, как то било записано по заръка на чуждестранните PR-и на емблематичната двойка, които ги принудили да изиграят пред камерата семейна хармония, за да се опази медийната митология… Множаха се догадки дали пък бъдещият татко не е някой чужд премиер или президент от онази плеяда, изредила се да посреща и утешава страдащата Лилиан по света. Намериха се и медии, които бързо тиражираха пикантна история за страстната любов на Лилиан с Карлос Векио – политически съратник на мъжа ѝ, емигрирал в Маями, за да не го пипне венесуелското правосъдие заради злоупотреби, и оттам активно работещ за опозицията в родината си. Така се обясниха и доста честите отскачания на русата прелест до Маями от пролетта насам – уж все по опозиционни организационни задачи…
Ех, латиносериалите не са измислица, из онези земи сюжетите им са напълно житейски! Така че, ако беше само любовната интрига – какво толкова, човещинка, на кого не се случва…
Лилиан обаче не само упорито продължи да играе ролята на страдаща от „диктатурата” предана съпруга, но взе да развява бремеността и майчинството като политическо оръжие, с което определено пресоли манджата. И направо я отрови вече със следващото си изпълнение. На 29 август джипът на роднина на нейния Лео, каран от самата Лилиан, беше спрян за проверка от полицията заради подаден предварително сигнал от информатор за извършвано закононарушение. В колата бяха намерени четири заковани дървени сандъци, съдържащи банкноти на стойност общо 205 милиона боливара. Покрай разликите между официалния и черния курс на националната валута съобщилите новината международни медии предпочетоха да се водят по черния – и предадоха, че сумата се равнявала на около 10 000 евро. Венесуелските власти обаче твърдят, че тя отговаря най-малко на 60 000 евро.
Прокуратурата веднага започна разследване откъде са тези пари, за какво са били предназначени и накъде ги е карала Лилиан.
Блондинката остана вярна на амплоато си – отново насълзени очи и треперещ глас пред медиите, пред които се кълне, че парите са за лечението на нейната любима баба, която е на 100 години и затова няма осигуровка (?!), но е в болница и там спешно трябва да се плати…
След като следствието основателно задълбава във въпроса защо парите са в брой, а не са преведени през банка, версията на Лилиан се дообогатява ден по-късно – банките не ѝ давали кредити, защото властта преследвала семейството ѝ. Та затова фамилията трябвало да държи пари в брой у дома си за спешни нужди. И не било престъпление да имат под ръка такива големи суми – нищо, че доскоро бедната опозиционерка хълцаше пред световните лидери как репресираното ѝ семейство едва ли не гладува (докато всъщност всички във Венесуела знаят, че и Тинтори, и Лопес са издънки от кастата на най-богатите фамилии в страната). Както самата Лилиан декларира, тя не била държавен служител, та да я подозират в корупция, тя била просто „майка и активистка”. Точно така – тя няма друго занятие, не работи, не печели с труд някакви приходи. И пак не става ясно откъде са парите.
Но следствието доста бързо установява, че милионите са предоставени на Лилиан Тинтори от частната банка BOD (Banco Occidental de Descuento – Източна дисконтова банка). Идва и потвърждение от банката, която изразява пълна готовност да сътрудничи на прокуратурата в изясняването на случая. В момента се събират показания от банковите служители.
Виси въпросът за какво са били предназначени парите, защото историята с бабата трудно залъгва публиката. А властите все по-открито подозират, че става дума или за пране на пари, или за превод отвън с цел финансиране на венесуелската опозиция, включително за закупуване на оръжие, или пак за транш от чужбина, но за плащане на поредния задграничен воаяж на опозиционерката. Така че Лилиан бърза да предложи трета версия – адвокатът ѝ заявява, че довереничката му карала милионите, за да ги внася във фондация за бедни деца…
В петък, 1 септември, в 9 ч.сутринта на Лилиан Тинтори е връчена официална призовка да се яви на разпит по случая в прокуратурата във вторник, 5 септември.
И какво прави хубавата, руса и бременна жена на следващия ден, събота, 2 септември? Посещава адвоката си, за да се посъветва за показанията си във вторник? Не! Отива на летището и се опитва да излети за Панама, въпреки че след като срещу нея е заведено прокурорско разследване и след като има официална приовка за вторник, е напълно наясно, че няма право да напуска националната територия, поне докато не е дала показанията си и не е приключило разследването.
Освен това Лилиан Тинтори не отива на летището сама, а в компанията на трима чужди посланици – на Испания, Италия и Германия. За какво ѝ е тяхната компания, ако с цялата си невинност тя е вярвала, че няма да има никакви проблеми при напускането на страната?
Напълно очаквано, при паспортния контрол ѝ отказват излизане, взимат ѝ паспорта и ѝ връчват протокол, в който се пояснява, че документът ѝ се изпраща в главната прокуратура, водеща разследване срещу нея. Скандалът е готов. Посланиците са налице, медиите също, Лилиан добре си знае ролята: „диктатурата” не спира да я репресира, този път не заради вече дори не споменавания Лео, а защото русата боркиня се канела да се включи в европейската обиколка, замислена и организирана от председателя на опозиционния парламент Хулио Борхес. Те двамата щели да се срещат с Макрон, Рахой, Меркел и Мей, за да разказват за „ужасите“ във Венесуела и как Европа трябва да удари по Мадуро. Обаче ето колко го е страх от една крехка, изстрадала и отгоре на всичко бременна жена този зъл Мадуро – не я пуска да отиде да разказва пред света жестоката истина!…
Шум, гръм, вопли – всички големи световни медии правят в събота, 2 септмеври, водеща новина от това, как Мадуро не пуска милата Лилиан в свободния свят. И какво друго може да направи този свободен свят, освен да се възмути срещу Каракас и за компенсация да посрещне на най-високо ниво опозиционния емисар Борхес и неговия млад заместник Фреди Гевара, самоотвержено поел на път вместо репресираната Лилиан в последния момент…
И сега – внимание! Испаноезичната версия на ВВС, която по никакъв начин не може да бъде заподозряна в симпатии към Мадуро и дори напротив, повече от пристрастно го громи по всички линии, навръх този ключов 2 септември (събота) си позволява да репликира твърденията на Тинтори, че тя и Борхес имали вече договорени срещи с Макрон, Рахой, Меркел и Мей. ВВС пише, че в програмата на Рахой за 5 септември наистина е предвидена такава среща, но „в случая с Франция, Германия и Обединеното кралство до тази събота не са били споменавани срещи с венесуелски опозиционери”…
Къде по-ясно! С изключение на осведомения повече за демокрацията в Каракас, отколкото за корупцията в Мадрид испански премиер Мариано Рахой, на лидерите в Париж, Берлин и Лондон не им се е занимавало особено с венесуелската теленовела. Обаче след като Лилиан спретна този дебелашки фокус-мокус на летището, за да бие барабана пред европейските лидери колко безжалостно я репресира злия Мадуро, Макрон, Меркел и Мей бяха очевидно принудени да включат в програмите си гастролиращите из Европа Борхес и Гевара. Бинго!…
Ето това е простичката предистория на победното позиране на венесуелските опозиционери редом до европейските лидери в Туитър.
Впрочем, несправедливо ще е да се пропуска и приносът на 31-годишния Фреди Гевара, бивш лидер на богаташките синчета от Католическия университет „Андрес Бейо” в Каракас, който още през 2007-ма ги поведе на „студентски бунт” срещу обявен от тогавашния президент Уго Чавес референдум. Сега, в качеството си на зам.-председател на опозиционния парламент, той пак излезе на улицата да надъхва маскираните погромаджии по време на уличните сблъсъци в днес вече спихналата се антиправителствена кампания, продължила два месеца и отнела живота на 130 души.
Придружавайки Борхес в настоящото евротурне, Фреди много се старае да замести покъртителността на Лилиан Тинтори със собствени импровизации. И да се представи за не по-малка жертва от блондинката. Така например в свое дадено за френското издание „Експрес” интервю той уверява, че след историята с Тинтори вече никой опозиционер не можел да бъде спокоен за сигурността си във Венесуела. И понеже видели как властите ѝ попречили да напусне страната през летището, те двамата с Борхес трябвало „нелегално” да се измъкнат, за да успеят да стигнат до Европа. Фреди драматично описва, как той самият тайно преминал пеша границата с Колумбия, я Борхес сторил същото, но по морски път…
Какви герои! Изобщо не мислят за себе си, а за народа. И за да го спасят от Мадуро, зоват чуждите правителства да го задушат със санкции.
Не им е за първи път. Нито на Фреди, нито на Луис Борхес, който пък блесва още по време на опита за преврат срещу Чавес на 11 април 2002 г., когато е сред първите, побързали да приветстват пучистите и да призоват за пълно разбиване на дотогавашната власт. Впрочем, точно до него на запазения оттогава запис, на който Борхес изрежда един по един всички висши постове в държавата начело с президента, чиито оставки изисква, е Леополдо Лопес.
Е, щом такива хора се приемат за „демократи” от лидерите на големи европейски държави, с готовност оставили се да повярват и на евтини инсценировки, то неизбежни стават печалните изводи за нивото на компетентност и демократичност на самите тези европейски лидери. Нещо повече – след като те си позволяват в качеството си на държавни и правителствени ръководители да изразяват подкрепа за една от страните във вътрешен конфликт в чужда държава, те на практика извършват пряка и драстична намеса във вътрешните ѝ работи. Това как се връзва с европейските ценности и международното право?
