Знаехте ли, че малко след като САЩ нахлуват в Афганистан, талибаните са се опитали да се предадат?
В продължение на векове в Афганистан, когато съперничеща сила овладее властта, победените свалят оръжията и биват интегрирани в новата управленска структура – очевидно с много по-малко или с никаква власт. Така се прави със съседи, с които трябва да продължиш да живееш. Това не е като футболен мач, след края на който отборите заминават за различни градове. За хората в САЩ това е трудно разбираемо, тъй като страната не е водила продължителна война на своя територия след Гражданската война насам.
Когато талибаните са предложили да се предадат, САЩ са отхвърлили предложението многократно. Тази серия от арогантни грешки са представени в разследването на Ананд Гопал за афганистанската война, издадено под заглавието „No Good Men Among the Living”.
Само пълно унищожение е било достатъчно за администрацията на Буш. Те са искали повече терористи в чували за трупове. Проблемът обаче е бил, че талибаните са спрели да се бият – в онзи момент повечето от тях са избягали в Пакистан или са се претопили в цивилния живот. От своя стана „Ал Кайда” се е била свила само до малка група хора в Афганистан.
Така че как убиваш терористи, ако няма такива?
Отговорът е прост. Афганистанците, работещи със САЩ, са разбирали затрудненията на своите спонсори, така че са почнали да фабрикуват лоши хора. Търсенето си има начин да създава предлагане, а САЩ са плащали за информация, която да доведе до смъртта или залавянето на талибански бойци. Изведнъж се оказва, че има талибани навсякъде. Разчистването на сметки се развихря: ако искаш съседът ти да бъде убит или пратен в Гуантанамо, трябва само да кажеш на американците, че е член на талибанското движение.
Вратите на домовете са разбивани с ритници и не се задават въпроси. Някои от останалите незасегнати след чистките стават лидери на въоръжени банди, натрупват богатства, и ги изнасят в чужбина. „Няма отново да се занимаваме с изграждане на държавност” заяви Тръмп, след като реши да продължи войната. Само че САЩ никога не са и правили подобно нещо, освен ако не се броят луксозните имоти, построени в Дубай със заграбените пари.
След като тази пародия продължава няколко години, и след като опитите им да сключат мир са многократно отхвърляни, старите талибани отново се хващат за оръжията. Когато управлението им е свалено, населението на Афганистан се радва, че са се махнали. Действията на САЩ обаче успяват отново да ги направят популярни.
По време на кандидат-президентската кампания през 2008 г. либералите се оплакваха, че САЩ са „игнорирали” Афганистан. Реално обаче единствените места в страната, където имаше мир, бяха районите, в които нямаше войници. Там нямаше въоръжена съпротива срещу тогавашното афганистанско правителство. След като дойде на власт, Барак Обама увеличи броя на военния контингент, като същевременно обяви планове за пълно изтегляне. Това бе съчетано със засилване на нощните щурмове, разчитащи на същата система на ненадеждно разузнаване, която вече бе засегнала толкова много невинни хора.
Сега Тръмп казва, че иска нова и по-добра стратегия. Заявява, че Пакистан трябва да се ангажира по-силно – само че се пропуска, че пакистанското разузнаване подпомага талибаните от десетилетия.
Книгата на Гопал предоставя категорично описание на това как войната е излязла извън релси. Чете се като роман, но представлява съвсем реално представяне на живота на трима афганистанци – про-американски военачалник, командир на талибаните, и една домакиня.
Би било добре Тръмп да я прочете – книгата предоставя остро предупреждение срещу военните действия, които той иска да усили. Тя обаче е по-дълга от една страница, което според съветниците на президента не максимума, който той може да смели. Освен това единственото, което изглежда вълнува Тръмп в факта, че Афганистан разполага с много подземни богатства, които според него се полагат на САЩ.
Преди Тръмп да започне да харчи невероятните богатства, които си мисли, че ще спечели от афганистанските мини, той трябва да се замисли за каква е реалността. САЩ губят война срещу противник, който вече се е предал. Това не се постига лесно.
