Годината е 2013 и Швеция отбелязва края на второто десетилетие от началото на амбициозна про-пазарна реформа на образователната си система. Идеята ѝ е да се въведе конкуренция между закостенелите държавни училища и частни такива, като на родителите се предостави образователен ваучер, който им позволява да изберат къде да вложат предвидените в бюджета пари за обучение на тяхното дете. Това е дало резултат още през 90-те години и частните училища бързо се увеличават, а компаниите, които ги управляват, отчитат значителни печалби. Анализатори възхваляват успеха на иначе свръхсоциалната Швеция да приложи конкурентното начало в една сфера, дотогава смятана за твърде чувствителна, за да се остави на стихията на пазара. Според Guardian, нейният пример доказва как „частната печалба подобрява услугите“. The Economist отбелязва, че компаниите успяват да извлекат добри печалби, следвайки бизнес модела на IKEA – да оставя повечето от работата на клиентите си, в случая учениците и техните родители.
Естествено, има и някои дребни проблеми. Вместо конкуренцията да намали цената, както се очаква, разходите за образование постоянно нарастват – Швеция отделя значително над останалите страни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като дял от БВП и има едни от най-големите разходи за ученик в общността. Не може да се каже, че това е изненада. Част от парите за образование отиват, за да се покрият печалбите на компаниите на пазара. Самата конкуренция същевременно носи допълнителни разходи, както на частните, така и на обществените училища. Те трябва да се рекламират агресивно и да се борят за повече ученици в условия на демографски спад, като често го правят, привличайки ваучери с обещания за лъскави подаръци, например таблети, и либерално обучение, което понякога стига до не съвсем разбираеми за нашата действителност граници – например, детето да преценява на какво да набляга и кога е научило достатъчно. Държавата обаче може да си позволи допълнителните разходи и вероятно те все пак си струват, ако водят до повече свобода при избора на училище и по-добри резултати.
Така стигаме до следващия малък проблем – резултатите устойчиво се влошават. Швеция взима участие в международното проучване PISA за страните от ОИСР от 2000 г. насам и то регистрира влошаващото се представяне на страната, както и изоставането ѝ от другите държави в Скандинавието. През 2012 г. доклад на ОИСР отбелязва, че страната показва „драматичен спад“ в резултатите, какъвто няма никоя друга в общността и посочва, че системата има „нужда от спешна промяна“. Швеция показа минимално подобрение за пръв път през 2015 г., колкото анализаторите на PISA да заключат, че сривът се забавя – вероятно дъното е достигнато.
Бляскави търговски центрове и мизерни резултати
Макар средните резултати да не отговарят на вложените надежди и средства, те са относително добри на фона на всички страни в ОИСР. По-големият проблем е в онази част на PISA, която измерва т.нар. социална справедливост, т.е. доколко постиженията на учениците се влияят от доходите на родителите. Влиянието на социално-икономическия произход постоянно се увеличава в Швеция, а “разликата в представянето”, т.е. образователното неравенство, между децата от бедни и богати семейства хвръква към небесата. Става дума за щедро финансирана напълно безплатна за семействата система, която обаче е провал точно за онези, които имат най-голяма нужда от нея.
На фона на печалбите на компаниите, понякога управляващи десетки училища, се наблюдават и процеси, които са добре познати в България – дисциплината като цяло се влошава, а част от най-добрите учители предпочитат да се насочат към други сфери. Който носи ваучера, той поръчва музиката. Същият ефект у нас имат делегираните бюджети. Не е голяма изненада и че училищата предпочитат да наемат временни учители без диплома срещу по-ниско заплащане – също позната у нас практика да се свързват двата края или да се заобиколи липсата на достатъчно квалифицирани кадри.
Според Андреас Шлайдер, директор за образование и умения за ОИСР, “когато установява училищна автономия и избор, шведската система не засилва контрола и възможностите за намеса”. Става дума за платен от държавата нерегулиран пазар, в който дори осъден педофил успява да открие няколко училища през 2011 г. “Училищата започнаха да се конкурират не върху предоставянето на по-високо качество” – обяснява Шлайдер, – “а в предлагането на лъскави училищни сгради в търговски центрове.”
Толкова по-зле за фактите
Нищо от това не пречи на множество правителства в Европа, водени от крайни консерватори до леви либерали, да обмислят въвеждането на ваучерна система по шведския модел. В крайна сметка защо да позволяваме на фактите да ни отклоняват от верния път? Би било странно, ако се окаже, че твърдим, че пазарът може да управлява най-добре всеки аспект от човешкото общество, но не и образованието на децата ни. Въпреки това, очакваната приватизационна вълна не се случва, а самата Швеция започва да преосмисля реформата си.
“Мисля, че имахме прекалено много сляпа вяра, че повече частни училища ще гарантират по-високо образователно качество” – обяснява в края на 2013 г. Томас Тоби, говорител по въпросите за образованието на управляващата тогава либерално-консервативна партия. Онова, което разколебава сляпата вярна на десницата в Швеция през 2013 г. в предимствата на конкурентния принцип е, че той предпоставя, че най-добрите ще успеят, за сметка на останалите – нещо, което приемаме за нормално в икономиката, но може да ни се стори неудачно, когато засяга бъдещето на невръстни деца.
Точно това се случва с JB Education, една от най-големите образователни фирми в страната, която през 2013 г. обявява, че вече не може да покрива загубите на училищата си, оставяйки 1,000 души персонал и 11 хил. ученика в неведение за бъдещето си, както и дългове за 150 млн. евро. В миналото компанията милостиво е поела върху себе си бремето да образова шведските ученици, но когато решенията на мениджъмнта ѝ донасят загуби, тя се оттегля и завещава постигнатите резултати на цялото общество.
По онова време все още редица страни, начело с Великобритания, обмислят въвеждането на шведския образователен модел в техните системи. “Преди да направите нещо подобно вие трябва да помислите много, много добре как ще го устроите” – обяснява Ибрахим Байлан, говорител по образователните въпроси на тогава опозиционната социалдемократическа партия. – “Системата тук не работи както се очакваше.” Днес правителството на социалдемократи и зелени анализира състоянието на началното и средно образование в страната и подготвя серия от промени, които да ограничат възхода на частните компании, управляващи училища.
Събитията в Швеция наистина накараха британците да се замислят дали да рискуват с въвеждането на стимула за печалба като водещ принцип в образованието – консерваторите са в идеен ступор, а лейбъристите на Джереми Корбин няма да се втурнат приватизират образованието. На този фон, познайте кой прави точно обратното без много-много да му мисли?
Предвидими резултати
Да, от началото на 2018 г. България започва да финансира частните училища, стига да приемат няколко объркващи условия. Те могат да получат същата субсидия за един ученик като обществените училища, но нямат право да събират допълнителни такси за обучение. В същото време обаче могат да си измислят всякакви други такси, които да ограничат достъпа. Също така те са задължени да приемат безплатно 20% от учениците, но без такса трябва отново да е само обучението им – ясно е, че подобни задължения могат да се заобиколят административно дори от ученик.
Дори да не можем да съберем две и две по темата примерът от Швеция трябва да ни подскаже до какво ще доведе такава реформа. Училищна сегрегация ще се увеличи, тъй като част от най-добрите училища, в които най-богатите изпращат децата си, ще получат допълнителен стимул. Онези с ниски резултати пък ще бъдат подложени на по-силен конкурентен натиск, в резултат на който ще фокусират повече върху привличането на максимален брой клиенти, отколкото върху качеството на образованието. Илюзия е да си мислим, че училищата привличат ученици само с нивото на преподаване в тях – дори в Швеция слаби училища успяват да си докарат печалба, обещавайки евтин таблет и гъвкаво обучение. Ясно е, че това ще отвърже образователното неравенство, което и сега у нас приема гротескни измерения. Разликата в представянето ще расте, докато средните резултати намаляват, а естествената концентрация на собствеността върху училищата, ще бъде съпроводена и от фалити, поставящи бъдещето на хиляди под въпрос.
Дали тогава онези, които провеждат или подкрепят про-пазарните политики в образованието, ще имат доблестта на шведската Зелена партия да се отрекат публично от тях? Месеци след фалита на JB Education тя публикува извинение за подкрепата си на образователната приватизация в шведски всекидневник, което простичко гласи: “Простете ни, нашата политика подведе училищата ни.”
„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:
About The Author
