„Расизмът е зло“, заяви Тръмп няколко дни след случилото се в Шарлотсвил, „и всички онези, които извършиха насилие в негово име са престъпници, включително Ку-Клукс-Клан, нео-нацистите, борещите за превъзходство на бялата раса (white supremacist) и всички други групи, задвижвани от омраза и презиращи всичко, което ние като американци ценим“.
„Заяви“ би била твърде силна дума, за това което чухме от президента на САЩ. „Каза“ може би пасва по-добре, но „прочете“ е думата, която отговаря най-много на истината. Тръмп сподели своите „допълнителни пояснения“ от по-горе с голямо нежелание и едва след два дни на интензивна критика както от медиите, така и от висши републиканци заради първоначалното си слово, обвиняващо и двете страни за нео-нацисткото насилие, разразило се в Шарлотсвил, Вирджиния.
Думите от по-горе не са на Тръмп, те са написани от неговите помощници и прочетени с помощта на аутокю. Президентът запази личния си гняв в четвъртък миналата седмица за чернокожия главeн изпълнителен директор на Merck, а не за белите фашисти във Вирджиния.
Много от иначе масовото медийно отразяване на това, което Си Ен Ен нарече „48 часа на смут в Белия дом“, пропусна един важен факт – Тръмп не обича да бъде принуждаван да осъжда расизма поради една проста причина – той самият винаги е бил расист.
Обърнете внимание, че името на Тръмп се появява в пресата преди 40 години, а главната страница на в. „Ню Йорк Таймс“ излиза със заглавие „Крупен наемодател обвинен в предразсъдъци против черните“. В статията се посочва, че Департаментът по правосъдие на САЩ от времето на Ричард Никсън е завел дело срещу компанията за недвижими имоти на семейство Тръмп за предполагаеми нарушения на Закон за жилищно настаняване.
„Правителството твърди, че Тръмп отказва да отдава помещения под наем на хора, заради техният цвят на кожата“, разкрива в. „Ню Йорк Таймс“ на 16 октомври 1973 г.
„Правителството обвинява компанията на Тръмп, че е давала различни цени и договори на хора от различни раси. Освен това, фирмата невярно е заявявала на чернокожи, че апартаменти са били заети, докато те всъщност са били свободни“, пише вестникът. (Тръмп по-късно сключва споразумение с правителството, делото е прекратено, а бъдещият президент така и не поема отговорност.)
Opublikowany przez Барикада Środa, 16 sierpnia 2017
През следващите 4 десетилетия Тръмп затвърди репутацията си на ограничен човек.
При едно от посещенията си в свое казино в Атлантик Сити, Тръмп заповядал на всичките си чернокожи служители да напуснат етажа. В друг случай бъдещият президент на САЩ споделил, че „мързелът е типична за черните черта и не е нещо, което те могат да контролират“. Тръмп поискал още всички негови чернокожи счетоводители да се заменят с евреи „с шапчици“. В разговор с Брайън Гъмбъл имотният магнат заявил, че „ на пазара на труда добре образованият чернокож работник има много по-голямо предимство пред образования бял човек“. Преди време Тръмп призоваваше за смъртно наказание за група тинейджъри от черен и латиноамерикански произход, обвинени в изнасилването на бегач в Сентръл Парк – Тръмп продължи да настоява за смъртно им наказание, дори след като те бяха оневинени от направената ДНК проба. На група индианци пък, Тръмп заявал, че „не му приличат на индианци“. По време на кампанията за президентски избори Тръмп се присмиваше на китайски и японски търговски представители, имитирайки развален акцент. Той стана известен и с това, че нарече нелегалните мексикански имигранти „изнасилвачи“ и сравни сирийските бежанци със „змии“. Тръмп защитил и двама бели, нападнали латиноамерикански бездомник, наричайки ги „хора, които страстно обичат страната си“. Тръмп искаше на практика да забрани на ¼ от човечеството да влиза в САЩ и предложи създаването на регистър, които да следи всички мюсюлмани в Америка – отказвайки да признае, че това е доста сходно с действията на нацистите спрямо евреите от 30-те години на миналия век. Относно политическите донори от еврейски произход Тръмп заяви, че „искат да контролират политиците“ и са големи хитреци. Междувременно тогавашният кандидат президент сподели, че известният крайно-десен конспиратор Алекс Джоунс има „блестяща репутация“, преди време същият заявяваше, че проблемите на Америка се дължат на „еврейската мафия“. По време на митинг в своя подкрепа, Тръмп нарекъл свой чернокож поддръжник „Моят афроамериканец“. По-късно милиардерът намекна, че може би не са позволили майката на загинал войник от мюсюлмански произход да изнася реч.
Случаите на расизъм на Тръмп наистина са много – по късно той обвини роден в САЩ съдия от испански произход, че е „мексиканец“; споделяше расистки мемета в Twitter и дори пусна цитат от Бенито Мусолини. В началото на 90-те на нощното шкафче на Тръмп можела да се намери книга с речите на Хитлер, а 20-години по-късно президентът не пожела да заклейми Дейвид Дюк и ККК. Последните 5 години преди да се кандидатира за президент, Тръмп прекара в клеветническа кампания срещу първия цветнокож президент на САЩ, обвинявайки го че дори е създал ИДИЛ.
Трябва да се знае, че всичката тази информация бе налична и достъпна преди изборите, а Тръмп бе избран за президент въпреки нея (това трябва да ви напомня, че макар „не всички поддръжници на Тръмп да са расисти, то расизмът определено не е проблем за тях“).
Някои се надяваха, че Тръмп ще бъде „омекотен“ от своя кабинет, но всичко това се оказаха глупости и пожелателно мислене, изговорено от мързеливите коментатори, които намериха за трудно да изобличат расизма на Тръмп, който междувременно се бе обградил със същите расистки съветници. След влизането си в Овалния кабинет Тръмп назначи Стив Банън – бивш шеф на онлайн медията Breitbart News, в която има раздел, наречен „Черна престъпност“ – като главен стратег на Белия дом. Джеф Сесион, който бе назначен за главен прокурор, бе нарекъл чернокож държавен служител от Алабама – „негър“. Тръмп заявяваше, че има доказателства, че милиони имигранти са гласували „незаконно“ за Хилари Клинтън и може би най-шокиращо от всичко публично и на няколко пъти нарече сенаторът с индиански корени на Масачузетс Елизабет Уорън – „Покахонтас“.
Това е неподправеният расизъм на президента на САЩ, а друга неоспорима истина е, че повечето хора, коментиращи събитията в Шарлотсвил, не обърнаха особено внимание на този факт. Журналисти, опиниън-мейкъри, членове на Конгреса и дори обикновени хора продължават да третират Тръмп, все едно е поредният президент – те очакват държавният глава страстно, искрено и бързо да осъди расизма. Но какво става, когато президентът е стар поддръжник на расизма и ксенофобията? Тогава какво? Продължава ли да се иска той да осъди и порицае собствената си база? Продължава ли се с гневните реакции и шока от това, че президентът не е гневен и шокиран?
Да, Съединените Щати са имали мнозина президенти, които малко или много са били расисти и дори са насъсквали омраза срещу малцинствата – припомнете си за „Южната Стратегия“ на Никсън, за „цариците на социални помощи“ на Рейгън, за рекламата с Уили Хортън на Буш-старши, за децата “супер-хищници” на Хилари и Бил Клънтън – въпреки това, досега не е имало президент в модерната история на Щатите, който да е толкова потънал в собствените си расистки предразсъдъци, който така безсрамно да показва своята предубеденост пред обществото и който да има така добре документирана история с расова дискриминация.
Затова нека спрем с игричките, в които журналисти настояват Тръмп да заклейми хора, с които е на едно мнение и в които президентът накрая едва-едва осъжда расистите. Колкото и да ми е неприятно, ще кажа, че трябва да се вслушаме в думите на лидера на ККК за Вирджиния, който през 2016 година заявява, че „Причината, за това че много членове на Ку-Клукс-Клан харесват Тръмп е, че много от неговите възгледи, съвпадат с нашите“.
Може ли да спрем да се преструваме, че Тръмп не е Тръмп? Че президентството го е променило или ще го промени? Не е и няма. Няма да има нулиране и рестартиране. Сега президентът може да (със закъснение) да осъжда расизма, с предварително написани текстове и с лицемерни туитове.
Но ето храна за размисъл – защо очаквате дългогодишен расист да осъжда други расисти? Защо очаквате, че човек, животът и кариерата на когото са пълни с истории за расова дискриминация, който е враждебен към имигранти, чужденци и малцинства, изведнъж ще се загрижи за нарастването на предразсъдъците и дискриминацията по време на мандата си? Чиста фантазия е политици и политолози да смятат, че Тръмп ще се държи и мисли като нещо различно от тесногръдия човек, който винаги е бил – и освен всичко друго в близкото минало той се превърна в апологет за други тесногръди хора.
Добре ще бъде да се вслушаме в думите на тези, прекарали години в изучаване на този странен президент. „Доналд е 70-годишен. Аз съм на 67 години. Нито аз, нито Доналд ще се променим“, припомня по време на инагурация биографът на Тръмп – Дейвид Кей Джонсън.
About The Author
